БЯЛКА (БЕЛКА) (Martes foina Erxleben, 1777)

Названието си носи от бялото петно на гърлото. Дължината на тялото е 60-75 см, а на опашката - 20-25 см. Теглото рядко надхвърля 1,8 кг. Половият диморфизъм не е добре изразен.

Окраската й е тъмнокафява до черно-кафява с изразен ес¬тествен блясък. Бялото петно на гърлото е раздвоено към предните крака. Цветът му е бял, по изключение може да има сивкавозлатист оттенък. Бялката може да се сбърка със златката и по-рядко с черния пор.

Среща се в цяла Европа. У нас е повсеместно разпространена. Качва се над горната граница на гората. Населява скалните участъци, сипеите и откритите територии в горските местооби-тания. В равнинната част на страната обитава всички маломерни горички и необработваемите открити територии извън селскос¬топанския фонд. Запасите й навсякъде в страната ни са високи.

Сватбува през лятото - юли-август. Ражда май - юни до 4-5 малки. Проглеждат след 30-ия ден. Храната на бялката е като на златката - мишевидни гризачи, птици (фазани и кеклици), яйца и малки пиленца, малки зайчета и дребни бозайници. По-често, отколкото при златката, в храната й участват и различни плодове - шипки, къпини, глог, дрян и др.

Естествените неприятели на бялката са чакалът, лисицата, дивата котка, скитащите кучета и бухалът.

Разрешена е целогодишно за лов у нас. Има ценна кожа. Запасите й са високи и подлежат на регулиране, особено в районите с дребен дивеч - зайци, фазани, яребици и кеклици. В някои местообитания по начина си на хранене бялката може да е повече полезна, отколкото вредна. Това са районите, в които плячка са й основ¬но гризачите.

Следи. Приличат на следите на златката. Пръстите се отпечатват ясно, защото стъпалото е голо. Стъпката е овална, с размери до 5 см. Дирята е както на златката. Групировката на стъпките е в зависимост от хода на бялката - спокоен ход или бърз бяг.

прочетена 6516 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo