Обща информация:

Тази типично речна рибка също принадлежи към семейство шаранови. С уклея, с когото е в близки роднински връзки, сякаш са се договорили да си поделят местата на обитание. Тя се е “качила” в горните участъци на реките, а той се е ограничил в средното им течение. Блескавецът освен това не се среща изобщо в стоящи води. Размерите му са между 12–15 см, теглото рядко достига 60 грама. Тялото също е странично сплескано, но е по-високо в гърба и не така издължено като при уклея. Най-съществената разлика обаче е в наличието на характерна двойна странична линия, съставена от почти черни успоредни точици. Тя започва от хрилете на равнището на очите и с малка извивка към долната част достига до основата на опашката. Главата на блескавеца е по-широка от тази на уклея, а долната челюст, макар и също насочена нагоре, не се подава пред горната, както е при него. Блескавецът обаче е като че ли още по-красива рибка.

Гръбчето му е малко по-тъмно, сиво-зелено с преливане към удивителната двойна и успоредна линия от тъмни подредени точици. Люспите са малко по-здрави и дебели от уклейските, в същия искрящо сребрист метален цвят. Плавниците са опушено сиви, като само в основата им се забелязва лека жълтевина. През брачния период блескавецът допълнително се разкрасява – двойната линия става по-отчетлива и вече леко бие на стоманено синьо, а плавниците се обагрят в жълто до оранжево. Блескавецът живее 6–8 години и се храни предимно с личинки, мамарци и водорасли.

Любимите местообитания на тази рибка са бързеите, близките до тях вирове, устията на вливащи се в реката потоци и непосредствено в разливите под праговете. Това са и признаците, според които можем да я потърсим.

Стръв и захранка

Като повечето речни риби от горните участъци с по-бързи води блескавецът не се влияе толкова от захранката. Все пак, хвърляйки няколко шепи хляб и накиснато кюспе в подходящо вирче, можем да го привлечем. Още по-добре е захранката ни да е предварително омесена с малко пясък, пръст или глина. Тогава действието є се разнася по-надалеч. За подхранка и донастървяване се използва силно накиснат хляб или топчета от захранката.

Такъми

Специално оборудване за ловене на тази рибка, която впрочем въдичарите масово наричат пръскач или белица, не се изисква. Достатъчен е среден телескоп за леко с дължина 3–4 метра. Все пак по-добре е той да бъде с водачи и макара, което при работа в река с по-бързо течение дава предимства.

Методи на ловене

По принцип рядко някой се стяга специално да лови блескавец. Най-често хващането му става инцидентно при речен риболов на плувка за нещо друго. Май ще е по-добре от самото начало да признаем, че до риболов на тази рибка обикновено се стига, след като се “издъним” в гоненето на черна мряна, скобар или клен. Тогава вече тя не ни се струва така досадна и сме склонни да є обърнем подобаващо внимание.

Кълване и засичане

Няма кой знае каква философия да се лови речният пръскач. Като повечето риби в бързи води и той не се излага. Налапва здраво стръвта и топи плувката, често с учудваща за размерите му мощ и стремителност. Това става с по-сигурно и малко по-бавно движение в сравнение с уклея. Засичаме по-спокойно, след като плувката ни е потънала и върви надолу. Понякога е възможно и повърхностното є водене, но това се случва по-рядко. Ако дивижението е продължително, пак засичаме без бавене. Изобщо ловенето на блескавеца създава едва половината от проблемите при засичането на уклея.

Засичане

Движението с пръта може да се ограничи само до лекото повдигне на върха му. В случай, че не усетим рибката, оставяме още малко, тъй като тя рядко се отказва.

Вадене

След засичането вадим с широк плавен мах от водата. Блескавецът не вибрира толкова силно и ситно като уклея и има малко по-здрава уста, така че действаме с по-голямо спокойствие и удобство. Характерно за нежната рибка е, че трудно живее в живарник и умира по-бързо от уклея.

прочетена 846 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo