ЧЕРЕН ПОР (Mustela pu-torius L., 1758)

Черният пор е сравнително дребен хищник. Дължината на тялото му достига 45 см, а на опашката - до 15 см. Козината му е нежна. Класът е черен, а мъхът - бледожълт. Затова през лятото черният пор светлее мно¬го повече, отколкото през зимата. Главата му е светлокафява, като муцуната му на върха е чисто бяла. За разлика от степния пор никога на челото му няма ясно изразена бяла препаска. Няма полов диморфизъм по отношение на окраската. Мъжките са по-едри. Теглото им достига до 1,5 кг, а на женските - до 0,8 - 0,9 кг. От всички представители на семейството черният пор има най-развита и функционираща анална жлеза. От нея изхвърля при опасност воняща течност, която стъписва за момент нападателя.

Черният пор може да бъде сгрешен със степния и с пъстрия пор.

Не се среща в най-северните части на Скандинавието и Европа. У нас е разпростра¬нен в цялата страна. Избягва обширните гори. Обитава первазите, откритите площи, скалните участъци, обикновено в съседство с населени места и водни площи.

Живее в дупки, скални цепнатини, хралупи, изоставени постройки. През лятото сменя често леговището си. Сватбува през март-април. След 40-дневна бременност женската ражда най-често 4-8 малки. Проглеждат на един месец. Нарастват бързо. След още един месец започват да ловуват с родителите си. През есента се отделят от тях и заживяват самостоятелно.

Порът е агресивен хищник. Активен е през нощта. Плува добре, катери се отлично по дървета и бяга сравнително бързо. Основната му храна са гризачите, но яде и всичко, което може да улови и убие - жаби, гущери, катерици, птици и яйцата им, насекоми, зайчета, приплоди на сърната и друга животинска храна. Промушва се през много малки дупки и цепнатини (черепът му е широк до 4,2 см), което го прави особено опасен за домашните птици в покрайнините на населените места. Негов почерк е, че убива само плячката, която може да изнесе, като не оставя никакви следи. Често обаче се връща многократно, особено в периода, когато подготвя запасите си за зимата (суши и складира плячката си на определени места).

Има много естествени неприятели - вълк, чакал, лисица, скитащи кучета, дива котка, златка, бялка, бухал. От повечето се спасява с бягство по дърветата или като се скрива в тесни цепнатини.

Разрешен е целогодишно за ловуване. Кожата му е ценна.

Следи. В стъпката му са отпечатани ясно пръстите, възглавницата и ноктите. Прилича на отпечатъка от златката и бялката, но е по-малка - до 3,5-4 см. При бяг се отпечатват стъпките и на четирите крака и дирята прилича на тази на катеричката, но формата на отделните отпечатъци е съвсем различна.

прочетена 5748 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo