ЯРЕБИЦА   (Perdix perdix L., 1758)

Яребицата е средно голяма кокошева птица със защитна сиво-кафява окраска. Има слабо изразен полов диморфизъм. Теглото и е 310-460 г, дължината на тялото - до 35 см и размахът на крилете - 45-48 см. Оперението е сиво-кафяво, с множество петна и охристи щрихи отгоре на тялото и по надкрилията. Отдолу тялото е светло, с тъмнокафяво подковообразно петно на корема и кафяви препаски по слабините. Гърдите са сиви. Бузите, гърлото и подбрадието са ръждиви. При мъжките перата по средните надкрилия са само с една светла надлъжна ивица, а женските имат на всяко перо и три напречни светли ивици. Петното на корема е по-добре изразено при мъжките птици. При женските то е по-светло и по-неясно очертано, с овална форма. Яребицата лесно се отличава в природата. Не

може да се сгреши с друг вид. По окраска прилича на пъдпъдъка, но е значително по-едра и е почти винаги на ята. Птиците в ятото излитат внезапно, най-често едновременно, с характерен звук, а пъдпъдъкът винаги излита поединично. Яребиците летят праволинейно на неголеми разстояния. След кацането отново се събират. Пъдпъдъкът винаги излита поединично.

Яребицата е разпространена в Европа и част от Азия. Гнезди от Пиренейския полуостров и Великобритания на изток до Алтай. На север достига до Скандинавския полуостров. На юг се среща до Апенинския, Балканския и Арабския полуостров. Най-южната точка на разпространение в Европа е о.Крит. У нас е разпространена от морското равнище до високопланинските пасища, но е най-многобройна в равнинните райони. Типичните местообитания на яребицата са откритите селскостопански площи с незначителни укрития от храстова растителност или висока трева между нивите. Предпочита площите, заети от есенници или фуражни култури, в които понякога устройва гнездото си. Среща се също в лозя, ливади, пасища, пустеещи площи, малки горички от храстова растителност, горски поляни. Наличието на убежища е много важно за яребицата. Избягва обширните селскостопански блокове, заети с монокултури. Не се среща във вътрешността на горите.

Яребицата е наземна птица. През по-голямата част от годината живее на ята. През лятото това са отделни люпила, а през есента и зимата ятата са по-големи. През пролетта птиците са на двойки. Яребицата е активна през деня. Храни се обикновено сутрин и привечер, но през зимата се движи и търси храна през целия ден.

Менюто й е разнообразно. Храни се със семена на плевели и културни растения, зелени листа и пъпки на различни треви. Използва и насекоми - бръмбари, хоботници, листни оси и въшки, листояди, дървеници и др. Малките яребичета през първите 2-3 седмици след излюпването са силно зависими от наличието на насекомна храна. Голяма част от насекомите, с които се храни, са опасни вредители по селскостопанските култури.

Яребицата е моногамна птица. Разпадането на ятата и фор-мирането на двойките започва още през февруари, с първото затопляне на времето. Устройва гнездото си в обработваеми площи, овощни градини, ливади и окрайнини на гори. В селскостопанските площи гнезди на не повече от 30 м от края на нивата. Гнездото е разположено на земята, в малка трапчинка сред растителността, обикновено върху някое възвишение. То е добре скрито сред гъста трева, под защитата на някой храст, бурен или буца пръст. Застлано е със суха трева, листа и пера. Гнездовият период е от април до юни. При унищожаване на гнездото, яребицата снася втори, а понякога и трети заместващи мътила през юли и август. Броят на яйцата в мътилото достига 14-20, рядко до 26. При заместващите мътила той е по-малък - 8-14. Мъти само женската - 24-25 дни, но мъжкият винаги е наоколо. Малките се излюпват в началото на юни. Те са гнездобегълци. Теглото на новоизлюпените пилета е около 8-9 г, но само след около месец достигат 110-120 г, а на 2-3 месеца имат оперението и размерите на възрастните птици. Две седмици след излюпването си малките вече могат да подхвръкват, но все още не летят добре. При приближаваща опасност една от възрастните птици се преструва на ранена и се опитва да отклони неприятеля от малките. Обикновено това е мъжката яребица. Люпилото не се разпада и след израстването на малките. Понякога през зимата се формират по-големи ята от няколко люпила, заедно с възрастните.

Неприятели на яребицата са лисицата, чакалът, бялката, скитащите кучета и котки, големият ястреб, мишеловите и др. Яйцата й се унищожават от черния пор, язовеца, невестулката, таралежа, дивата свиня, сивата врана и свраката, Механизацията в селското стопанство води до загуба на гнезда яйца И мътещи женски при косенето на фуражните култури. Употребата на стициди лишава малките от насекомна храна, води до преки равяния и значително намалява прираста. Големи загуби при-инява паленето на стърнищата, като лишава птиците от храна убежища. Много птици загиват при продължително задържане а снежна покривка през зимата, съчетано с ниски температури липса на храна. Тогава ятата се концентрират по торищата, в н тост до населените места, на малките петна, открити от снега, онякога и около шосетата, поради което са много уязвими.

Яребицата е сред основните видове дребен дивеч у нас. Тя ценен ловен обект. Разрешена е за лов от 1 октомври до 30 ноември. Вече успешно се развъжда изкуствено, което ще даде възможност за по-високо ползване в бъдеще.

прочетена 1973 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo