Михалца - Застрашен вид риба - Сладководен риболов - Hunter.bg
Количка
Вашата количка е празна.

Михалца - Застрашен вид рибаДобавена на 30 Юни 2011

Михалца - Застрашен вид риба - Сладководен риболов

ОПИСАНИЕ:

Михалцата е единственият представител от семейството на Треските, обитаващ сладки води. Тя е студенолюбива риба, проявяваща активност при температура на водата, не по-висока от 10 градуса, и по тази причина през лятото е практически невъзможно да бъде уловена. За най-благоприятно време за риболова й се смята студеното, неприветливо време. Вероятно заради това михалцата не е много популярна сред риболовците.

Отличителни белези

Михалцата има удължено тяло, цилиндрично в предната част, а назад - сплеснато. Главата й е малка, с изпъкнали очи. Устата е със закръглени челюсти, на които има един ред малки зъби. В центъра на долната устна има един добре развит мустак. Плавникът на гърба е двоен: предният е къс, докато задният е дълъг и стига почти до опашката. Аналният плавник също е доста дълъг и обгръща задната долна част на тялото. Опашката е закръглена. Люспите са едва забележими, тъй като кожата е покрита с обилно количество слуз. Гърбът, перките и страните на михалцата са с черно-зелен цвят. По тялото са разхвърляни тъмни петна с неопределена форма. Долната част на главата, коремът и коремните плавници са бели. Младите екземпляри са черни.

Местообитание

Тъй като михалцата е пришелец от студените арктически води, тя обича хладните и богати на кислород води. Затова най–често се среща в дълбоките ями и в тъмната крайбрежна растителност. Дъното, което предпочита, е твърдо, с тинести отлагания тук-там. Михалцата предпочита бавните и широки равнинни реки, както и големите водоеми. В горното течение на реките, както и на прекалено скалистите участъци тя не се среща. В течение на цялата година тя стои около дъното. Никога не излиза на повърхността, като води нощен начин на живот. През деня почти не се движи, докато през нощта е доста активна и дори доближава плитчините. Активността й се увеличава значително след залез слънце, като пиковият момент настъпва през нощта.

Размножаване

Полова зрялост достига към 3-4 години. Мръстенето става в периода декември – февруари при температура около 0 градуса. Рибите хвърлят хайвера си в плитките участъци със силно течение и пясъчно дъно, като това става групово. Женската бива съпроводена от няколко мъжки. Хайверът е плаващ, като течението го разнася на доста голяма площ. Развитието му продължава до пролетното пълноводие, като малките се излюпват през април-май. Голяма част от хайвера загива, но михалцата е плодовита риба – женските хвърлят над 140 хил. зърна. В реките, вливащи се в Северния ледовит океан тази риба достига около метър на дължина и тегло 10-12 кг.

Хранителни навици

Опитно е установено, че михалцата вижда лошо, въпреки че може да различава цветовете. Напада жертвите си от малко разстояние, прокрадвайки се бавно към нея. При това тя се ориентира с помощта на вкусовите и обонятелните органи, които й позволяват да определи мястото на жертвата си. Страничната линия също играе важна роля в търсенето на храна. Колкото и да е странно, михалцата се привлича от светлината на огън или лампа на брега.

Младите екземпляри се хранят хирономуси, червеи, хайвер, ракообразни и охлюви. Възрастните риби са отявлени хищници, които нападат всякакви дребни риби, а не рядко и собственото си поколение. Най–интензивно михалцата се храни в периода април-май, когато излиза близо до брега, причаквайки хвърлящите хайвера си по-дребни риби. С повишаването на температурите тя отива в ямите и в укрития, като дупки, коренища и др. и изпада в летаргия. С настъпването на края на лятото отново се активизира и започва усилено да се храни до настъпването на размножителния период. През него тя спира да се храни напълно, а след хвърлянето на хайвера започва отново.

Замърсяването на водите, в които живее силно намаляват популацията на тази интересна риба.

Риболов

Риболовът на михалца се разделя на три периода: есенно-зимен и пролетен.

Есенното кълване започва през септември или октомври, в зависимост от времевите условия – колкото по-рано започне захлаждането, толкова по-рано михалцата излиза на лов. Лови се основно на дънни въдици, снабдени с големи куки с дълга цев, с основно влакно 0.25-0.30 мм и повод 0.22-0.25 мм, по възможност лесно сменяем. Някои препоръчват използването на метален повод, тъй като със своите зъби михалцата може да претрие влакното. В качество на стръв се използват живи рибки, жабчета, опашка от рак, червеи и други месни примамки. Захранка не се използва; стръвта трябва да се намира на дъното или близо до него.

Според наблюденията и практическите резултати, михалцата се придвижва по определени “пътеки” на различни дълбочини: това са както плитчините, така и русловите участъци, затова е желателно да вземем повече такъми с нас, особено на непознатите места. Дънните въдици се замятат на различна дистанция от брега, за да може в процеса на риболов да се направят определени корекции. Ако в течение на половин час няма кълване, въдиците се презамятат. При риболов на течение, върху примамката често се закачат листа и боклуци, затова се налага по-често презамятане.

Кълването започва от вечерното смрачаване и прекъсва с изгрева – изглежда, михалцата се отнася отрицателно към дневната светлина, макар и светлината от огъня да я привлича. Кълванетата се изразяват в подръпвания. На течение те са нежни и почти незабележими и само когато вече стръвта е изядена, а михалцата започне да се дърпа, сигнализаторът сработва. В тези случаи михалцата поглъща стръвта много дълбоко и освобождаването на куката е трудно. Тук лесно сменящите се поводи помагат много.

Дънните въдици се снабдяват най-често с две куки. Едрата михалца предпочита живата рибка (кротушка или бибан) пред другите видове примамки, но тя не бива да е по-дълга от 5, максимум 7 см. На червей или опашка от рак най-често кълват дребни риби, докато земният червей се смята за универсална стръв за михалци от всички размери. Забелязано е, че при пълнолуние, особено при ясно време, кълването отслабва, а при новолуние се активизира. Изменянето на нивото на водата също има значение: ако водата е придошла, михалцата идва към самия бряг, където най-вероятно търси червеи, а при маловодие се държи в руслото.

Изваждането на михалцата не представлява проблем, тъй като тя не оказва силно съпротивление.

През декември-януари михалцата е в период на размножаване, затова кълването почти прекъсва, но по-нататък се възобновява.

В началото на пролетта михалцата се лови много добре на дънни въдици, като кълването е особено стабилно преди пролетното пълноводие. С повишаване нивото на водата михалцата се концентрира по заливите, където възникват трудности с търсенето й. Към края на април кълването прекъсва напълно.

Често пъти риболовците си задават въпроса: много ли михалци се ловят за един риболов? Две-три риби за един излет, с тегло от 300 до 700 г, са си добра слука. В редки случаи излизат гиганти до 2 кг, но често се случва да кълват маломерни михалци и тогава интересът към риболова им пропада.

Михалцата е издръжлива риба, като дребните екземпляри, които не са нагълтали твърде много куката, е редно да бъдат пускани обратно във водата, за да се съхрани популацията на тази интересна риба.

прочетена 4031 пъти Принтирай Сподели в Svejo

други статии от тази категория

Риболов - Сладководен риболов Минимално допустимите размери за улов на сладководни риби 1. Чига (Acipenser ruthenus) 50 см - Сем. Пъстървови (Salmonidae) 2. Речна (балканска) пъстърва (Salmo...добавена на 21 Октомври 2009 | предледана 18147 пъти

Риболов - Сладководен риболовШаранът ни принуждава да загърбим традицията Въпреки че поведението на шарана е обект на непрекъснати коментари и анализи в...добавена на 27 Ноември 2009 | предледана 6354 пъти

Риболов - Сладководен риболовНа кратко за щуката Тялото на щуката е източено стреловидно, покрито с дребни люспи. Върхът на...добавена на 18 Март 2011 | предледана 3429 пъти

Риболов - Сладководен риболовЗа шарани на царевица В риболовната преса пише, че шаранът е един от най-широко застъпените обекти за...добавена на 26 Януари 2010 | предледана 23145 пъти