Монголски фазан (Phasianus colchicus mongolicus J. F. Brandt, 1844)

Най-едрият подвид колхидски фазан. Мъжките птици приличат на колхидските мъжки фазани, но са доста по-едри. Достигат тегло до 1,9 кг. Главата и шията са тъмни, с виолетово-зелен метален блясък. Гърлото, гушата и гърдите са едноцветни - медночервени. На шията имат широк бял пръстен, над 1 см, прекъснат отпред. Единствено през брачния период има много къси, едва забележими ушички. Окраищата на перата по горната част на гърдите са без тъмен кант. Надкрилията са сребристо-бели, надопашието - кафяво, а слабините - медночервени. Опашката е кафява, с неясни, преливащи се кафяви напречни препаски. Женските птици са значително по-едри от женските на колхидския фазан и са с по-светло оперение. Теглото им достига до 1,35 кг.

Разпространен е в Югоизточен Казахстан, на югоизток достига до границата с Китай, а на север - до езерото Балхаш. Типичните му местообитания са поречията на реките, обрасли с гъста растителност. У нас се среща и сред обработваемите площи с незначителни убежища от храстова растителност, а също и в маломерни горички в равнинните райони на страната. През зимата обитава временно и акациевите гори, в които намира убежище и храна.

По начин на живот и биология не се отличава от колхидския подвид фазан. За разлика от него по-лесно се приспособява към по-открити местообитания. У нас е внесен през 1963 г. от Италия. Развъжда се изкуствено и се разселва главно в Северна България. Този подвид има някои предимства пред колхидския фазан - по-едър е, изкуственото му развъждане е по-лесно и по-евтино, а при правилно отглеждане и разселване запазва добре дивечовия си инстинкт. Прието е да не се разселва в Южна България, за да не се кръстосва с нашия местен подвид.

прочетена 1244 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo