Морунашът - познатият непознат - Техники на риболов - Hunter.bg
Количка
Вашата количка е празна.

Морунашът - познатият непознатДобавена на 05 Януари 2010

Морунашът - познатият непознат - Техники на риболов

В миналото морунашът се считаше за рядка и слабо позната риба у нас. В стари издания е отредено символично място за него. Някои ихтиолози го обявяват за проходна риба с обичайни местообитания в най-долните, приустиеви зони на реките, като по време на размножителния период прави големи преходи до горните течения, където хвърля хайвера си. В последните години обаче морунашът се приспособи успешно и упорито отстоява позиции в някои наши популярни реки. Даже вече се нарежда сред челниците като атрактивен и привлекателен риболовен обект. Особено популярен става през студената част от годината, когато кълве активно, а тогава рибното разнообразие в реките ни е ограничено.

 

По форма морунашът е нещо средно между кефал и скобар, като неопитни въдичари го бъркат с единия или другия вид. Той обаче има достатъчно отличителни белези, които ще ни помогнат да го разпознаваме. Тялото му е издължено, но доста по-сплеснато в сравнение с другите два вида. Има характерна форма на устата - долно разположена с фуниеобразно удължение. Окраската му е сребриста, а гърбът и перките сиви, до тъмносиви. Очите му са големи, изцъклени. По тях още от пръв поглед можем да го отличим от близките му по външен вид риби. Люспите му са сравнително едри. Мръсти в ранна пролет, при температура на водата 11-13°С в участъци с умерено течение и каменисто дъно. Храната му е изключително животинска - ракообразни, мекотели, ларви на насекоми, червеи. В отделни случаи приема и тестени или фуражни храни, вероятно приучен от въдичарите при захранване с такива компоненти. Храната си търси предимно по дъното и с това трябва да е съобразена цялостната тактика на улова му.

Понякога видимо играе на повърхността, но почти не се храни в междинна вода или горните водни слоеве. Морунашът е популярен и силно разпространен в някои бивши съветски републики (Украйна, Беларус, Молдова), като даже е обект на промишлено отглеждане. У нас, както споменах, ареалът му се разшири и освен в Дунав и някои от притоците му, вече може да се лови с успех и в Марица, Тополница, Струма и реките, вливащи се в Черно море. Даже се среща и в някои затворени водоеми, където е намерил добри условия за живот и възпроизводство (яз. "Диканите", яз. "Извор"). В наши условия тази риба достига до 40 сантиметра дължина и маса от 0,8 - 1 кг. Обичайният улов е от риби с по-скромни размери, от порядъка на 100-300 грама. Поведението на морунаша е сходно с това на скобара и там, където те делят мегдан (Струма, Марица, Тополница), може да се приеме, че няма съществена разлика в тактиката на риболова им. Изискват се тънки влакна (до 0,16 мм), малки куки (№ 12-16) и чувствителни плувки, а цялостната постройка на линията и разположението на утежнението трябва да е съобразено с конкретната обстановка - сила на течението, дълбочина, дънен релеф. Във всеки случай стръвта трябва да се подава в непосредствена близост до дъното, като най-добре е да се движи със скоростта на течението. В студени зимни дни може да се търси и в дълбока, относително спокойна вода (водовъртежи, обратни течения), като стръвта се оставя на дъното. Изборът на подходящ прът и макара не се различава от този при скобарския риболов. Морунашът е плашлива риба и особено в бистра вода се налагат грижи по маскировката. Ако сме избрали открит бряг, по-уместно е да захраним участък под мястото за риболов, до където ще пускаме стръвта. Кълването му е атрактивно, с енергично почукване или навеждане на плувката, но за кратко. Не всяка риба се закача при засичането. Даже понякога успеваемостта е изнервящо ниска. През зимния сезон се забелязва по-устойчиво кълване. Съпротивлява се енергично, като често съумява да се откачи или по-скоро да разкъса меката тъкан на челюстите. Ако се ползва кепче, ще се спестят серия неприятности в последния момент. Различията му със скобара се базират най-вече на често разминаване в любимите местообитания. Може да населяват общ вир, но за определен период скобарите предпочитат разлива, а морунашите са в началото на вира. При други условия ролите може да се разменят. Не че не умеят да съжителстват. Напротив, често се случва през зимата двата вида да се конкурират за примамката. Понякога се забелязват и различия в хранителния график на тези риби. Като че ли морунашът е по-склонен да спазва някакви изградени часови навици на хранене, поне в периода на относително спокойно време, без резки промени. Наблюденията ми върху проявите му се базират най-вече при излети по река Струма и по-нататък ще се опитам с някои примери от практиката да запозная колегите със спецификата на неговото поведение. Имам впечатления и от епизодични прояви на морунаша по река Тополница, които само потвърждават убежденията ми за него. По река Струма уловът на морунаш може да се приеме за целогодишен, но с твърде различна активност през отделните сезони. Определено летните горещини не му понасят и в най-топлото време се изважда само инцидентно. Със захлаждането на времето през есента, морунашът се активизира и в период от около месец (най-често октомври) се лови успоредно с мряната. После активността им се разминава, понеже мряната губи позиции и проявите му започват да се дублират с тези на скобара. Трябва да спомена, че есенното му поведение е твърде непостоянно, като редува дни с добра активност и после млъква, сякаш го няма в реката. Имам преки впечатления от него при неколкократни посещения през отминалата есен в участъка около село Железница, Благоевградско. В ден с относително спокойно време през октомври, морунашът беше основният ми дневен улов, като по численост надхвърли дори мряната. Извадих над 20 бройки с размери 300-400 грама.

При следващото ми посещение по тези места към края на октомври, настроението му беше спаднало и едва 3-4 морунаша се престрашиха да погледнат към примамката. През ноември, в студен и ветровит ден, имах добра слука със серия от едри морунаши, като и някой хубав скобар разнообрази улова ми. През зимата настроението на морунашите често се мени, в унисон с честите промени в синоптичната обстановка. Ако времето се задържи устойчиво за по-дълъг период, може да се установи някаква хронология в дневния му режим. Във всеки случай целодневна активност е рядко явление. Далеч по-вероятно е за период от около час-два да се разлудува, а после внезапно да се укроти. Наблюдавал съм такова поведение на тих ръкав на реката в околностите на град Симитли. В продължение на няколко седмици рибата показваше трайни навици, които бяха използвани пълноценно от местните риболовци. До обяд изобщо не пипваше. В ранните следобедни часове започваше, отначало плахо, а после все по-уверено да посяга към стръвта. И така в продълже ние на около два часа. Активност та му секваше внезапно и по-натам изключения от графика нямаше. Според мен морунашът показва най-устойчиво поведение в края на зимата и началото на пролетта (февруари-март). В някои дни той се оказва единствената достъпна риба, стига да се знаят любимите й местообитания. Обичайното зимно нашествие от корморани по Струма няма как да не влияе и на неговия начин на живот. Гонени от инстинкта за самосъхранение, рибите се събират на големи пасажи и се придържат в близост до населени места, където пернатите грабители не смеят да безчинстват. Морунашът се лови успешно и във високите пролетни води на реката (март-април), но с по-специална тактика. Тогава не се търси бързата вода в талвега както при скобарски риболов. По-уместно е да се опита в спокойни води край скалист бряг или ръкав със слабо течение. Ако има дълбочина, може да се търси в непосредствена близост до брега. Примамките, използвани като стръв за морунаш, също са сходни с тези на другите популярни струмски риби. Белите червеи са универсални, работещи добре през всички сезони. При солидна захранка, с добавка от бели червеи (или пинки), морунашът се събира и ако се покаже благосклонен, може да се направи силна серия за кратък период. За зимния сезон и пролетта торният червей има известно предимство, особено ако водата е голяма и замътена. Като алтернатива за зимата може да се счита сланината или дребна гола тройка. В практиката съм имал многократни успехи при такова въоръжение. Трябва да спомена и тестото от спринцовка като вариант за летния сезон, когато морунашът проявява апатия. Впрочем, през лятото целенасочен улов на морунаш е малко вероятен поради голямото видово разнообразие на риба. Дори да го търсим, много по-вероятно е на стръвта да налетят други риби. Улавянето му през лятото е само успоредно с по-активните кефал и мряна. Все пак искам да уточня, че моят личен рекорд от осемстотинграмов морунаш е в горещ августовски ден, на дънна въдица и стръв стиропор. Място на събитието - Кресненското дефиле.

На река Тополница, в участъка около село Калугерово, Пазарджишко, съм вадил морунаши най-вече през зимата (януари-март). Примамките са сходни с изброените дотук. Само в един случай имах интересно изключение. Около обяд рибата се отдръпна и нито скобарът, нито кефалът, нито бабушката посягаха към червеите. Започнах да изреждам наличните примамки с намерение да предизви кам някакъв интерес. Най-неочаквано, когато предложих кус-кус, на него налетяха морунаши. За кратко време от един и същ вир извадих осем бройки. После се скриха и до вечерта повече не се обадиха. Това е само още едно потвърждение, че въпреки традиционния интерес към някои популярни примамки, винаги може да се импровизира със стръв, която не е типична за него, но би могла да го заинтригува. Уж го считаме за познат, но ми се струва, че все още има какво да изучаваме в поведението на тази риба. То е многолико, с чести прищявки и капризи, които не винаги можем да разгадаем. Като такъв се показва не само речният морунаш, но и язовирният му събрат. В язовир "Диканите" уж е най-популярната риба, а пък рибарите, удовлетворени от улова му, не са чак толкова много. И там има ред изисквания относно избор на позиция, дълбочина, захранка, стръв и въобще цялостна тактика, за да се отчете както подобава.

Морунашът продължава да има статут на познатия непознат сред рибарската общественост. И все още се случва да бъде бъркан със сходните му риби. Тенденцията на трайна аклиматизация в редица наши реки, която го превърна в потенциален обект на внимание през всички сезони, ще ускори популяризацията му. А и той заслужава внимание не само заради вкусното си месо. По-скоро заради борбеността си при съпротива, с която не отстъпва дори на скобара.

Автор: Младен ДОБРЕВ

прочетена 7107 пъти Принтирай Сподели в Svejo

други статии от тази категория

Риболов - Техники на риболовРиболов на Щука Щуката е един от сериозните представители на хищниците. Тя е желан обект за много...добавена на 01 Март 2010 | предледана 30512 пъти

Риболов - Техники на риболовС мъртва рибка за риболов на щука Мъртвата стръв е високоуспешна тактика при улов на щука, поради това, че щуката,...добавена на 18 Март 2011 | предледана 9157 пъти

Риболов - Техники на риболовТайните на стика Когато стане дума за риболов на река с пръчка и макара и в разговора се на­месят...добавена на 10 Ноември 2009 | предледана 3840 пъти

Риболов - Техники на риболовРиболов с лък При риболова с лък комплекта стрели е специализирандобавена на 27 Април 2012 | предледана 3712 пъти