МУФЛОН (Ovis musimon Pallas, 1811)

Половият диморфизъм е изразен в едрината на тялото и рогата на мъжкия. Рогата са характерни по форма. Те са кухи и са охлювидно завити в две пресичащи се равнини. Първата равнина пресича рога, а втората извежда рогата навън от тялото. Муфлоните, на които рогата не тръгват навън, а се забиват във врата, се наричат самоубийци. Женските са без рога - те са по-дребни от мъжките. Някои престарели женски имат къси, често спираловидно навити рога. Дължината на тялото на мъжките муфлони е 130-140 см, а на женските - 90-100 см. Височината в холката е съответно 70-80 см и 60-70 см. Теглото на мъжките е 40-45 кг, а на женските - 30-35 кг.

Окраската на муфлона през лятото е сиво-кафява, а през зимата - тъмнокафява до черна. През зимата козината е дълга, груба и остра, особено при мъжките. Муфлонът се кръстосва с домашната овца. Хибридите са нежелани. Позна¬ват се по светлата нежна и мека козина, както и по неестествената форма на рогата.

Аклиматизиран е в много страни на Европа от запазените му естествени находища на Корсика и Сардиния. У нас е внесен на много места след 1960 година.

Муфлонът се среща в местообитания с бедни и сухи почви, с много скални участъци. Чувства се добре и на наклонени и много стръмни терени с надморска височина до 1000 м.

Сватбува през ноември и ражда през март. Малките са много жизнени и само няколко часа след раждането не могат да бъдат уловени. При ниски температури и резки застудявания през март приплодите загиват и прирастът за годината е много нисък.

Рогата на муфлона нарастват през целия им живот. След осмата година прирастът им е много малък и те започват да се отчупват и изтриват на върховете. След тази година се смята, че муфлонът при нашите условия навлиза в трофейната си зрелост.

Храната на муфлона у нас не е проучвана. Известно е, че в хранителния му спектър освен тревните видове, участват и дървесни и храстови видове. Муфлонът бели кората на дърветата -включително и грубата кора на дъба, и прехапва връхните и странични леторасли както на широколистните, така и на иглолистните видове. Щетите, които той нанася при високите си запаси в оградените площи, се ограничават чрез пълноценно и продължително подхранване.

Вълкът, чакалът и скитащите кучета са главните неприятели на муфлона. Те унищожават предимно приплодите и муфлонките и са в състояние да обездивечат напълно цял регион.

Муфлонът намаля значително у нас. Резкият спад на запасите му съвпада с увеличението на запаса на вълка. Муфлонът е ценен ресурсен вид. Месото му е вкусно, а податливостта му към развъждане в оградени площи при високи запаси го пра¬ви и твърде продуктивен. Трофеят му е ценен. У нас на свобода муфлонът е много предпазлив и е с по¬ведение на диво животно, което го прави интересен ловен обект. Наци¬оналният рекорд на муфлона у нас е 240,05 точки (Воден - Разград).

Разрешен е за ловуване у нас и навсякъде в Европа, където е акли-матизиран успешно. У нас е разре¬шено целогодишно ловуването на мъжките трофейно зрели животни, а от 1 септември до 31 януари - на мъжки и женски муфлони.

Следи. Стъпката на муфлона е характерна. Двете копита имат ясен рисунък. Те са дълги и тесни и с характерна дъговидна форма. Общо стъпката е 6 см дълга и 4 см широка.

прочетена 1781 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo