Количка
Вашата количка е празна.

Първи стъпки на риболова със спинингДобавена на 16 Септември 2011

Първи стъпки на риболова със спининг - Техники на риболов

Иска ми се преди всичко да обознача принципа, който аз ще поддържам в тази статия. Ще вървим от по-просто към по-сложно. Големите състезатели не сядат веднага зад волана на “Формула 1”. Ще започнем с по-простите примамки – туистери и силиконови рибки, с оловно утежнена глава или по друг начин, след това ще преминем към въртящите и клатещи се блесни, воблери и други изкуствени примамки. Мисля, че тази последователност е много важна, тъй като спининговият риболов трябва да се овладява стъпка по стъпка.

Примамките от първия вид – туистери и силиконови рибки, са направени от мек материал. Важното е, че те обладават с едно безценно качество – доверието в тях. Разбира се, също така важен е късметът. Няма такива изкуствени примамки, с които да се лови риба навсякъде и винаги. Примамката е важна, но по-важна е ръката на риболовеца, която я кара да играе така, че да предизвика кълването на хищника.

Самият аз не съм вълшебник, който на каквато и да е примамка постоянно хваща дебели костури, огромни бели риби, красиви пъстърви или щуки. Просто съм убеден, че правилната комбинация от пръчка, макара, влакно, начин на водене и замятане са по-важни от формата и цвета на туистера или блесната. В крайна сметка, без да звучи нескромно, от дългогодишната си практика съм се научил вече и да мисля като риба и знам точно какво става под водата с моята примамка и как да я предложа на рибите. Този опит съм го събрал по-скоро от хилядите дни, проведени на водоемите, отколкото от прочетените книги.

Обръщайки се назад във времето, виждам колко грешки съм правил със спининга и колко примамки съм изгубил напразно. Ловил съм на потъващи воблери в плитки водоеми, а това е гаранция за сигурна закачка на дъното. Ловил съм на леки, въртящи се блесни в бързо течащи води и не хващах нито една риба, тъй като блесната изобщо не можеше да потъне. Мога да кажа, че тогава нямах голямо доверие на изкуствените примамки и често прибягвах до естествената стръв. Но на мен ми провървя на няколко пъти да ловя риба на изкуствена примамка до професионалисти. Тогава за няколко дни аз осъзнах, че всъщност съм ловил неправилно в продължение на много години. Тогава хванах първия си голям костур, а първата ми 43-сантиметрова щука стана обект на гордост. Тогава всъщност аз придобих ДОВЕРИЕТО в изкуствените примамки.

Да започнем от туистерите.

През последните 25 години нито една примамка за хищници не е изменила така риболовния свят както силиконовата. В повечето страни те са познати като “туистери”. Когато туистерите бяха докарани от Америка в Европа, повечето производители първоначално не повярваха в него.

За размерите, моделите и окраската на примамките може да се говори дълго, но по-важно е как да ги предлагаме на рибата на правилната дълбочина. Подаването на неправилна дълбочина е основната грешка, която правят риболовците. Почти винаги туистерите се продават с джиг-глава – оловна тежест, на която е закрепена куката. Колкото по-дълбок е водоемът, толкова по-тежка трябва да е джиг-главата. Ще ви дам няколко примера.

Ако ловя на водоем без течение и дълбочина 2-3 м, използвам джиг 7 грама. Ако ловя на канал или езеро с дълбочина до 5 м, използвам джиг 10 и повече грама. При риболов в река трябва да се има предвид и силата на течението. Може да се каже, че правилният избор на тежестта е по-важен, отколкото избора на туистера. На всеки туистер могат да се ловят хищни риби, ако го подадете правилно, а това е свързано с дълбочината на водоема и с тежестта на джига. Затова има поговорка: “Който лови в плитка вода хищници с воблер 20 г, ще хване повече пръст.”

За оптималното подаване на туистера много важни са също така пръчката и макарата. Преди 25 год. всичко това идваше от Америка. Според мен обаче американските спининги са прекалено меки.

През последните години се появяват все повече спининги, които имат оптимален строй спрямо своята дължина от 2 до 3 м.

Защо дългите спининги са по-добри?

Преди всичко, защото с помощта на такива пръчки може по-добре да се контролира дълбочината, на която се води изкуствената примамка. Повдигайки върха на пръчката, вие ще накарате туистера да се движи по-близо до повърхността и обратно. Това е много важен момент. Ако примамката ви закачва много от подводната растителност, просто я водете малко по-високо от дъното. Много от хищниците атакуват своята плячка от укритие. А къде има много укрития? Правилно, покрай брега, където има коренища, големи камъни, водна растителност, корени на дървета… Именно тук обитават хищните риби и тяхната плячка. Най-добрият начин да бъдат хванати тези хищници е да водите примамката паралелно на брега. С помощта на дългата пръчка това става по-лесно. С нея се вади и по-лесно риба, хваната в средата на водоема.

Лично аз предпочитам спининги с гъвкави върхове и много твърди. Меката пръчка не позволява да се забие добре куката в устата на хищника при удар.

Днес повечето фирми предлагат спининги с различна акция, дължина и изхвърляща тежест. Няма да правя реклама на фирмите, само ще ви кажа някои зависимости, изпробвани от мен през годините. Обикновено имам две пръчки - за леки и тежки примамки. Едната е с дължина 274 см, което ми позволява спокойно да замятам примамки с тежест 10-30 г. Лекият ми спининг е 260 см и го ползвам за примамки 2-1 грама.

Макарата и влакното са другият важен атрибут. Лично аз ползвам безинерционни закрити макари, но това съвсем не е задължително. Важно е макарата да събира поне 100 м влакно 0.20-0.25 мм. За влакното е от особена важност да е с нулева или много малка разтегливост, издръжливост на триене и усукване, важен е и флуоресцентният цвят.

Сега да преминем непосредствено към риболова. Основното правило е: “Ловете на спининг там, където има хищна риба!”.

Най-важното е да подберете правилно мястото. Може да имате първокласна пръчка, макара и туистери, но ако ловите, където няма хищници, ще се приберете без риба. Лятно време аз търся места, обрасли с водна растителност. Там хищниците могат да се открият и на малка дълбочина. Освен това не е необходимо да въртите макарата бавно, както през зимата. Лятно време рибата е активна и гладна.

През зимата е обратно - облавят се дълбоките места около мостовете, баражите и средата на реките. През това време рибата стои до дъното и тя атакува само ако примамката мине покрай устата й. Когато туистерът танцува по дъното, хищниците се възбуждат и атакуват. Често рибата не оказва никакво съпротивление, но куката трябва да се забие в устата на хищника, иначе моментално ще бъде изплюта.

Именно затова толкова обичам влакната Micro Dineema. С тях се усеща всяко пипане и е с нулева разтегливост.

Мнозина смятат, че на малки туистери се ловят предимно малки риби, но това съвсем не е така. През зимата големите хищни риби охотно ядат всичко дребно

прочетена 6392 пъти Принтирай Сподели в Svejo

други статии от тази категория

Риболов - Техники на риболовРиболов на Дъно Също много разпространен и интересен начин на риболов. При него се залага на по -...добавена на 17 Май 2010 | предледана 9482 пъти

Риболов - Техники на риболовРиболов на Щука Щуката е един от сериозните представители на хищниците. Тя е желан обект за много...добавена на 01 Март 2010 | предледана 14209 пъти

Риболов - Техники на риболовЗимен Риболов Зимният риболов е един много интересен и пълен с емоции. Единствените изисквания,...добавена на 17 Май 2010 | предледана 3314 пъти

Риболов - Техники на риболовРиболов на Булдо и муха Риболов на Булдо Риболовът на булдо е много приятен, но сравнително малко колеги...добавена на 17 Май 2010 | предледана 5061 пъти

Туристически портал | Авто обяви | Вещи втора употреба | Авто справочник | Фирми и услуги | Хотели | Уеб дизайн

Netmedia.bg