Изходната точка тук е, че доста дълго време нашият птичар е бил с минимално физическо натоварване – поради забраната за ловуване разходките му са били краткотрайни, епизодични и с ниска интензивност. Като прибавим към този факт и питателната храна, се налага логичният извод, че в началото на ловния сезон повечето кучета са с наднормено тегло. Ако изведем такова куче на лов, поемаме огромен риск от претоварване на целия му организъм, в резултат на което то бързо губи своята ефективност. Друг нежелан момент тук, който оказва огромно влияние върху кучето, е претоварването на нервната му система. Ако половин година то не е имало срещи с дивеч и без подготовка го изведем директно на лов, няма как това да не се отрази негативно върху неговата психика.

Сега искам да споделя с вас моя начин да избегна посочените дотук негативни последици за моето куче, като по този начин не само го предпазвам от евентуални здравословни проблеми, но и му осигурявам време за адаптация.

От средата на месец юли започвам всяка събота и неделя, рано сутрин, постепенно увеличаващи се по времетраене разходки с кучето в местата, където ще ловувам след откриването на ловния сезон. Вземам със себе си раницата, като в нея слагам 5 или 10 литра вода в бутилка от минерална вода. Вземам раницата и кучето си и с автомобила отивам в даден терен. Като пристигна, пускам кучето, слагам раницата на гърба си. Времетраенето на тази първа разходка е около 30-50 минути. Респективно преди това съм избрал по-малък терен. Докато обикаляме с кучето, оглеждам и избирам място, където да поставя бутилката с водата – обикновено там не е засадено със селскостопанска култура или е непосредствено до дърво. Оставям бутилката и я покривам със суха трева, ако има храст, я оставям в него. След това довършваме обиколката на терена и се прибираме.

На следващия ден отново правя същото, но отивам в друг терен, за да мога до откриването на лова да обиколя почти всички места, в които предстои да ловувам. Казвам почти всички, защото терените в близост до реката и язовира не ги посещавам - там не е нужно да поставям вода.

Кои са всичките плюсове на тези действия?

1. Постепенно се повишава физическото натоварване за кучето и то плавно преминава в работна кондиция.

2. Нервната система на кучето има време за адаптация. Тъй като в тези предварителни разходки съм без други колеги, без пушка и други кучета, осигурявам повече спокойствие на моя птичар и така той постепенно се настройва към търсене, твърда стойка, спокойствие при вдигане на дивеча. Ако има други кучета, у Вашето може да се прояват нежелани поведенчески реакции, например припряност и нервност, което се изразява в неправилно претърсване на терена, неиздържане на стойка (кучето маркира и връхлита върху дивеча), при вдигането на дивеча кучето се впуска в преследване и т.н..

3. Оставяйки вода в различни ловни терени, при ловуването в тях след това не е необходимо да я нося със себе си, но същевременно мога във всеки един момент да предложа на кучето да утоли жаждата си и да го разхладя (на кучетата на колегите ловци също). Така повишавам работоспособността на кучето си и избягвам риска от прегряване. Това е улеснение и за самия мен. Ако съм взел вода и я оставя в автомобила си, за да разхладя кучето трябва да се върна обратно, а така по време на самия лов мога да се насоча към мястото, където съм поставил бутилката. Другото улеснение е найлоновият плик, който слагам в джоба на камуфлажа си, когато сутрин тръгвам за лов. Като реша да дам вода на кучето, поставям найлоновия плик върху тревата, натискам леко в средата, за да се получи вдлъбнатина и сипвам в нея водата. След като кучето е утолило жаждата си, прибирам плика отново в джоба. Някои ловци използват за тази цел гумена топка, срязана наполовина, но тя е неудобна според мен, ако трябва да се носи в джоба.

4. Чрез предварителното проучване на ловните терени аз добивам реална представа за наличието (съответно липсата) на дивеч и предварително знам къде да отида и какво да очаквам в този терен. В повечето случаи едва след като свърши ловния излет, разбираме например, че в дадения терен няма дивеч, но вече сме пропуснали излета и вместо в добро настроение, се връщаме от лов изнервени. Като знаем предварително състоянието на дивеча в дадено място, можем да поканим на гости колега ловец, като сме сигурни, че ще се представим на ниво като домакини.

Във връзка с цялостната подготовка на моя птичар, пак от средата на месец юли започвам да му давам хранителна добавка, съдържаща висок процент на витамини, микроелементи, аминокиселини и т.н., която оказва положителен ефект както върху физическото, така и върху психическото състояние на кучето. Използвам пирамидална схема на приемане. За целта определям оптималната доза за моето куче и започвам да му давам минимални дози, които постепенно се увеличават. Достигането на оптималната (най-високата) доза задължително съвпада с деня на откриването на лова – след това по същия начин постепенно дозата се намалява.

Може би най-важното нещо в този материал е храненето на птичаря непосредствено преди лов. Широко разпространено сред ловците и впрочем практикувано от голяма част от тях е следното: кучето сутрин не се храни, т.е. то отива гладно на лов. Това е голяма ГРЕШКА! Тъй като много от Вас, уважаеми ловци, ще погледнат с недоверие на това мое твърдение, ще се обоснова по следния начин. Когато сутрин тръгнем на лов с нашия помощник, в организма му започва отделяне на голямо количество адреналин. Този хормон от своя страна предизвиква чувство на глад и в стомаха на кучето започва интензивно отделяне на стомашни сокове. Тъй като обаче там няма нищо, тези стомашни сокове предизвикват болка у кучето и то започва да пасе трева, правейки това, за да “сложи“ нещо в устата си и да спре болката. В реални условия кучето спира да работи. Обратното, ако сутринта дадем на кучето парче хляб или шепа гранули, то е ефективно и работоспособно от началото до края на лова.

прочетена 682 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo