СОФИЙСКИТЕ БАЛАСТРИЕРИ - Сладководен риболов - Hunter.bg
Количка
Вашата количка е празна.

СОФИЙСКИТЕ БАЛАСТРИЕРИДобавена на 10 Ноември 2009

СОФИЙСКИТЕ БАЛАСТРИЕРИ - Сладководен риболов

Най-близки и основни обекти за риболов за мнозина от столичните риболовци са многобройните баластриери, пръснати в покрайнините на София. Години наред те са основен източник за набавяне на строителни материали за големия град. Някои от тях са изоставени поради изчерпване, други продължават да се експлоатират днес. Постепенно подпочвените води са ги запълнили и превърнали в привлекателни кътчета за спорт и почивка. Повечето от тях са наречени на най-близките села или квартали. Най-известни са водоемите край Негован, Чепинци, Челопечене, Казичене, Долни Богров, Враждебна.

Къде зарибявани в миналото, къде оставени на произвола на съдбата, езерата приютиха различни видове риби. Някои намериха добри условия за живот и възпроизводство, други не понесоха обстановката и постепенно се загубиха. През годините рибното население на софийските баластриери претърпя сериозно преразпределение. Причините за това са различни - неподходяща среда, чести промени в нивото и състава на водата вследствие човешката дейност, продължително маловодие в сухи години, поголовно бракониерство.

Ще се опитам да направя кратка ретроспекция на състоянието на тези риболовни обекти, на промените, настъпили в тях през последните години, и на възможностите, които предлагат в днешни дни. Сега те са особено актуални по обясними причини. В условията на повсеместна забрана заради размножителния период, баластриерите ( плюс Панчарево) са алтернативен вариант за свободен риболов за софийските въдичари и посещаемостта на всички тях е висока, независимо от твърде променливите резултати.

Поради изкуствения си произход баластриерите са с доста разнообразен дънен релеф. Огромни дълбочини преминават в обширни плитки площи и отново в дълбоки ями, образувани от изкопната дейност. Водата и времето са поизравнили резките денивелации, но и в днешни дни някои от езерата, където все още се вади пясък (Негован, Чепинци), имат участъци с големи дълбочини от десетки метри. Дъното е каменисто-песъчливо, на места покрито със солиден слой тиня, образувана предимно от гниенето на разнообразната водна растителност. Там, където езерата са излезли от експлоатация, бреговете им са обрасли с масивна растителност. При някои се забелязва видимо затлачване поради вливането в тях на вода, с която се промиват извлечените строителни материали. По тази причина езерото край ТЕЦ София - Изток е почти пресъхнало в голяма част от южния си край, а до неотдавна там бяха най-примамливите риболовни места.

Маловодието също е съществен проблем за някои от езерата. Обилното обрастване и затлачването на многобройните по-плитки езерца в района на Враждебна и Долни Богров ги превърнаха в недостъпни блата и те постепенно излязоха от полезрението на въдичарите. Остана голямото езеро край Богров, но и то в последните години е с прогресивно намаляващо ниво и свиващи се брегове, особено към края на лятото и есента. Впрочем, обилната растителност, колкото и да твърдим, че е убежище за рибата, се явява пречка за въдичарите и големи участъци през летния сезон остават недостъпни, а риболовът с дънни въдици е силно ограничен. Бреговете изобилстват с шавари и тръстика по повечето от баластиерите, а водната чума дотолкова се разпространи, че на места образува плътен слой от брега до триметрова дълбочина. Почти половината от повърхността на Казиченското езеро обраства изцяло и риболовът там е възможен само на плувка в отделни "прозорци".

На повечето от езерата физико-химичният състав на водата е в относително добро състояние на фона на общата картина в страната. Но има и водоеми с влошено качество на водата. Кремиковският комбинат и близостта на сметохранилището си казват думата и трябва да се знае, че Челопеченските гьолове са замърсени с тежки метали. От изследване на уловената там риба са установени сериозни отклонения от нормите. Трябва да признаем, че всички езера - бивши или настоящи баластриери, са бедни откъм рибни ресурси, независимо от сравнително богатото видово разнообразие. В миналото чрез зарибяване или по естествен път в тях бяха разселени ценни видове, като шаран, толстолоб, бяла риба, щука. Беше създадена дори традиция в шаранския риболов, а наличието на палатки по бреговете говореше за трайно присъствие на шаранджии по Богровските гьолове, край Световрачене или Челопечене. Толстолобът достигна учудващо големи размери на езерото край Казичене, а водоемът, известен като "плажа" на Световрачене, се зарибяваше ежегодно с толстолоб. Щуката се срещаше повсеместно из многобройните езерца край околовръсното шосе, източно от Чепинци. И уловът й беше всекидневие. В днешни дни повечето от тях вече ги няма, затрупани незнайно защо, а проявите на този популярен хищник, където все още го има, се превърнаха в събитие. За изчезването на ценните видове най-голяма "заслуга" има повсеместното бракониерство, за което в годините на демокрацията няма пречки или задръжки. Наблюдавал съм бракониери с мрежи да безчинстват посред бял ден и на Челопечене, и на Богров, и на Казичене, и къде ли не. А за през нощта да не говорим. И не се учудвам. Ценните риби просто се свършиха. Забелязвам единични подскоци на шаран по Челопеченските гьолове, колкото да покаже, че все още го има. Но уловът му с въдица е рядка слука и въпрос на шанс за всеки от изброените водоеми. И понеже в природата нищо не се губи, а по-скоро се видоизменя, постепенно шаранът беше заменен от каракуда и бабушка, щуката и бялата риба - от костур, кефалът - от уклей, а линът изчезна, без да му се намери достоен заместител. Като допълним към споменатите днешни обитатели слънчевката, горчивката и псевдорасбората, става ясно какво е съвременното население на споменатите водоеми. Като изключение може да се посочи езерото край Челопечене, където платиката намери оптимални условия за живот и възпроизводство и сега тя е основен риболовен обект там. Вероятно точно тя и нейният невръстен прираст са причина да се запази присъствието на бялата риба. И то до толкова, че да се търси от въдичарите. Нея я има и на Негован и Чепинци, докато по останалите баластриери е само отминал спомен. От повсеместно разпространена в миналото, сега щуката непрекъснато отстъпва позиции. Все още се търси на езерата край Негован, Чепинци, Богров, но проявите й са крайно непостоянни, бих казал епизодични.

На фона на настъпващите непретенциозни риби, кефалът също вече е далеч назад в списъка на присъстващите обитатели. Все още отстоява мястото си в езерата зад ТЕЦ София-Изток и донякъде във водоемите край аерогарата (откъм Враждебна). По тези места се срещат и трофейни кефали, но те са толкова трудно уловими, че успехът е гаранция за висше риболовно майсторство.

Уклеят

е повсеместно разпространен, но не бих казал, че е в изобилие. Популацията му се регулира по естествен начин от наличието на хищници. На Челопечене е малоброен, но сравнително едър. Същото може да се каже и за Чепинци, и за Казичене, което говори за наличие на елитни хищни риби. На Богров уклеите видимо издребняха в последните години, но пък като че ли са по-достъпни за въдиците. Традиционно дребен е уклеят на водоемите край Враждебна и край ТЕЦ София-Изток. Навсякъде силният му сезон е пролетта, когато се съблазнява лесно от обикновен бял червей. През лятото и есента е апатичен и капризен. Тогава по-добри шансове предлага риболовът с булдо. Интересно е, че на голямата баластриера край Чепинци уклей се лови до късна есен, даже в зимни дни, на голяма, необичайна за него дълбочина.

Бабушката

е другата риба, която се лови навсякъде почти целогодишно. Най-добри запаси се наблюдават на голямото езеро край Чепинци. Там и размерите й са по-впечатляващи. Традиционната й големина е от 10 до 15 см и в този й вид може да се направи приличен улов, според сезона на Богров, Казичене, Челопечене, край ТЕЦ София-Изток.

Каракудата

е с различни позиции и с различни размери по описваните водоеми. Най-едри каракуди са изваждани от езерото край Казичене. Там през пролетта са улавяни трофейни екземпляри от 1 - 1,5 кг. Разбира се, това не е всекидневен улов. Обичайните каракуди са със стандартни размери от длан до педя. Добри каракуди държат също Челопеченските и Богровските езера. Но трябва да отбележа, че каракудата вече не е тази лакома и лесно уловима риба, на която гледахме с известно пренебрежение. Днес тя се цени и на улова й се радваме както в миналото на шарана. Това е така, понеже проявите й прогресивно намаляват, засенчени от присъствието я на бабушка, я на костур, я на плевелните досадници. Сега за нея захранваме обилно и залагаме дънни въдици. И ако успеем да излъжем някой и друг екземпляр, трябва да сме доволни.

Костурът

както навсякъде другаде, и тук е най-популярният представител на хищните риби. Няма водоем, където да липсва, но като цяло размерите му не впечатляват. Вероятно липсата на добра хранителна база подтиска растежа му. Може би малките водни площи не му позволяват да достигне солидни размери. Единични по-едри костури се изваждат на Богровските гьолове или край Чепинци. Ежедневният улов обаче е от костурчета до десетина сантиметра, а те са фенове на всякакви видове червеи. И често при неблагоприятни обстоятелства са единствената възможност да спасим "капото".

От типично плевелните рибки слънчевката държи първенство, както по численост, така и по повсеместна разпространеност. Тя е в изобилие и на Богровските гьолове, и на Казичене, и на Враждебна. Донякъде я конкурират псойдорасбората и горчивката, но тяхното присъствие е по-ограничено. Тези видове не са от любимите риби дори за изстрадалия софийски въдичар. Приемат се като стръв за хищници или просто като досадни натрапници, от които отърваването е трудно. Статутът на повечето от цитираните водоеми е твърде неясен - те са пръснати на територията на софийските ЛРС, но контролът е твърде занижен, да не кажа, че на практика са безстопанствени. Добре поне, че разумът в отговорните инстанции заговори, та в последните години за тях беше премахната безсмислената пролетна забрана за риболов. Отделни водоеми от бившите баластриери бяха арендовани или превърнати в частни обекти и там режимът на риболов е различен. Не навсякъде обаче новият статут даде добри плодове. "Плажът" край Световрачене така и не можа да просъществува в частни ръце, проблеми имаше и по водоемите край Кривина и Казичене. Високите финансови изисквания на платените водоеми се покриват от приятни риболовни емоции на елитни видове риби. Но те остават недостъпни за масовия риболовец и той предпочита далеч по-постните води на свободните за риболов езера. Впрочем това, че са свободни и достъпни за риболов, е най-голямото предимство на бившите и настоящи софийски баластриери. Защото на фона на голямата армия от риболовци, езерата предлагат възможности за спортуване на мнозина, независимо от бедните си рибни ресурси. В условията на забраната пък баластриерите стават още по-притегателни и забравили предишни разочарования, рибарите потеглят с вечния оптимизъм, че този път все пак може да имат късмет. Дано!

прочетена 10706 пъти Принтирай Сподели в Svejo

други статии от тази категория

Риболов - Сладководен риболов Минимално допустимите размери за улов на сладководни риби 1. Чига (Acipenser ruthenus) 50 см - Сем. Пъстървови (Salmonidae) 2. Речна (балканска) пъстърва (Salmo...добавена на 21 Октомври 2009 | предледана 9992 пъти

Риболов - Сладководен риболовБял амур Описание и особености На пръв поглед белият амур поразително напомня речния...добавена на 19 Септември 2009 | предледана 14167 пъти

Риболов - Сладководен риболовНа кратко за щуката Тялото на щуката е източено стреловидно, покрито с дребни люспи. Върхът на...добавена на 18 Март 2011 | предледана 2905 пъти

Риболов - Сладководен риболовМихалца - Застрашен вид риба Този рядък вече вид риба Михалца е на изчезванедобавена на 30 Юни 2011 | предледана 3311 пъти