Количка
Вашата количка е празна.

Тънкости при риболова на щукаДобавена на 16 Септември 2011

Тънкости при риболова на щука - Техники на риболов

Щуката е атрактивен и популярен хищник, обект на целогодишен риболов у нас. Носи й се славата на вечно гладна, но в действителност уловът й, особено в последните години, е труден дори във водоеми, за които се знае, че са с добри запаси. Лови се успешно чрез всички популярни методи както с естествени, така и с изкуствени примамки. Това обаче не означава, че на определен водоем можем да разчитаме на успех с всяка заложена за нея въдица.

В следващите редове ще споделя някои мои убеждения, свързани с избора на подходяща тактика на риболов, която налага конкретната обстановка на малки затворени водоеми. Мисля си, че именно тактиката понякога куца на въдичарите-щукари, които са привикнали към традиционни методи и твърде рядко се наемат да импровизират. Залага се на опита от минали излети или години, а това може да се окаже погрешно. Защото дори в дни на явна активност хищникът показва твърде различно отношение към начина на подаване на примамката. Има водоеми, където по-ефективен е риболовът на плувка, другаде пък дънната въдица дава по-големи шансове. В някои случаи спининговият риболов е незаменим. Възможно е даже в отделни участъци на един водоем да се налагат различни методи на работа.

В риболова за твърдо установени правила не може да се говори, а още по-малко, когато става въпрос за улов на щука. По-скоро практиката ни кара да спазваме някои закономерности, установени в поведението на рибата при различни ситуации. Според моите убеждения, изкуствените примамки са ефективни предимно във водоеми, където рибарското присъствие е ограничено и рибата не е наплашена.

Това са предимно реките, понеже разнообразието на речното течение, дънният и брегови релеф осигуряват достатъчно възможности за укритие и избягване на досадното за рибите човешко присъствие. В затворените водоеми, особено пък в по-маловодните плитки езера, блата и стари речни корита, хищникът е изключително предпазлив и рядко се увлича по ефектната игра на разнообразните изкуствени примамки. Те просо се превръщат в подозрителна лесна плячка и рибата не смее да ги атакува дори ако минават в непосредствена близост. И ако някои екземпляри от "детската градина" все пак се изкушат и посегнат на предизвикателството, то възрастни щуки не се поддават на провокации. Единственият реален шанс да се доберем до тях в плитката и ограничена водна площ е да им предложим жива рибка.

Стигнали сме до извода, че живата стръв е най-приемлив вариант в конкретния случай - при риболов в посещаван от рибари маловоден басейн. Оказва се обаче, че множеството ярки тапи на заложените наоколо плаващи въдици се поклащат ритмично от перспективния лек ветрец, без да отчетат каквото и да е кълване. Най-изненадващо щуката удря на дънна въдица, с която някой предприемчив колега е решил да разчупи шаблона. Просто защото рибката-стръв е предложена в покоите на хищника и не е събудила подозренията му. Традиционните за конкретния водоем методи на риболов в някои случаи водят до създаване на условен рефлекс у хищника и той става мнителен към ежедневния начин на подаване на стръвта. Тогава промяната в тактиката дава неочаквано добър резултат.

Имал съм подобен случай на Богровските гьолове край София. Масирано рибарско присъствие в късна есен, като всеки въдичар беше заложил по една или няколко плаващи въдици. Не липсваха и бракониери, които посред бял ден с лодка обслужваха цяла дузина стиропорни тапи със закачени живи рибки на влакното под тях. Повсеместната скука, която се наблюдаваше, ме принуди да предприема различна тактика. Заложих на дънна въдица, понеже на плувка в този ден беше повече от ясно, че няма да я бъде. За кратко време отчетох два удара, като първата щука ми отнесе рибката, а втората успях да извадя. Беше около килограм, не е някакъв трофей, но ми достави удовлетворение това, че успях да я предизвикам в наглед безнадеждната ситуация. Ако не беше гледката с толкова скучаещи колеги наоколо, вероятно и аз бих предпочел да я търся на плувка.

Съгласен съм, че плаващата въдица дава по-големи шансове на хищника да забележи стръвта и по тази причина този метод е по-популярен. Но не винаги е по-ефективен. Независимо от стационарната позиция на дънната въдица, можем да осигурим известно поле за движение на заложената рибка по основното влакно. Чрез монтиране на подходящ вирбел с карабинка и ограничи тели, лесно ще отдалечим стръвта от дъното и тогава тя става незащитена. Дънната въдица пък дава възможност за обловяване на територии, които се оказват недостъпни при работа с плувка.

Възможно е и обратният подход да даде резултат. Ако рибата е привикнала към дънен риболов, който е бил ефикасен в определен период, подадената плаваща въдица може да се окаже печеливш ход. Трябва да имаме предвид създаването на условен рефлекс у рибите, които често приемат еднотипното предлагане на рибката като евентуална опасност и интересът им прогресивно намалява. Ако в един и същ участък сме имали поредица от успехи за дълъг период, неминуемо ще забележим спад в изявите й след време. Промяна на тактиката на риболов може приятно да ни изненада дори новият подход да не е популярен за водоема.

Да предложим рибката на най-подходящото място е трудно, а още по-трудно е да я задържим там и то в най-естествен вид. Всеки опитен риболовец знае, че в чиста вода, далеч от растителност, няма особени шансове за срещи с щука. От друга страна, огромните туфи от водорасли създават проблеми не само с изваждането на закачената риба. При всяка отдала й се възможност живата стръв се насочва към спасителната растителност и по-нататъшното очакване е обречено. Рибката много добре знае, че останала в открита вода, я дебне смъртна опасност и прави всичко възможно час по-скоро да се притаи някъде. Да се подаде стръвта така,че хем да е в чиста вода, за да влезе в зрителното поле на хищника, хем да не може да се укрие, е трудно разрешим проблем. Но и в такава твърде обичайна ситуация може да се намери изход.

Пак ще се върна към практиката, където човек усвоява много тънкости, които не може да научи другаде. Ловувах в старо корито на река Янтра, в близост до село Драганово, Великотърновско. Силно обрасла водна повърхност и плитка вода от около метър в обширен участък пред мен. На пръв поглед неугледно място, но по утъпканите околни брегове личеше, че теренът е разработен от въдичари. Не си и помислях, че тук може да се търси друго освен щука. При това през късна есен - "златното време" на хищника. Само че по всичко личеше, че уловът ще е труден. Налагаше се да се целя в отделни "прозорци" от чиста вода, където имах някакъв шанс да подам рибката. Риболовът на плувка тук нямаше алтернатива и логично се ориентирах към такава тактика. Но енергичната каракудка бързо изтегляше плувката в периферията на "прозореца" и се шмугваше във водораслите. Прехвърлих няколко пъти, опитах и в околни чисти пролуки, но така и не можах да предпазя стръвта от укриване в растителността. Осъзнавах, че хищникът просто няма как да открие моята рибка. До мен застана местен колега, заговорихме се и споделих проблема. Той ми показа своя монтаж на въдицата и начина, по който се справя със ситуацията. Колегата замята с тежко крайно олово и обемиста стационарна плувка, прогонена така, че да е малко над метър от тежестта. Когато заметне в "прозорец", дънното олово застопорява линията в относителен покой, като само авансът от двадесетина сантиметра влакно в повече от реалната дълбочина позволява известно отклонение от строго вертикалната позиция. Плувката само леко се измества, теглена от напъните на рибката, но непосилната за нея тежест на дъното не й позволява да достигне спасителното укритие. Този съвсем прост вид на комбинира на въдица вършеше чудесна работа в случая и впоследствие имах възможност да се убедя нагледно в това. Даже се упреквах, че не съм се сетил своевременно, та се наложи колегата да ми показва "изобретението" си. В крайна сметка, след направените промени в тактиката, инкасирах серия от удари на щука. Е, извадих само три поради изключително сложната обстановка с растителността, но важното е, че съумях да я предразположа с оптимално подадена стръв.

За успешен улов на щука по такива водоеми не е достатъчно да разполагаме само с живи рибки. Освен късмет с подходящо за деня време, трябва да съумеем да изненадаме някак претенциозната риба, да й предложим ефектна храна, без тя да събуди подозрението й. Това често се получава с нестандартен подход при поднасяне на стръвта. Ако рибарското присъствие е осезателно и рибата повсеместно се спотайва, очевидно е, че трябва да предприемем действия, с които да разчупим шаблона. Дори едно елементарно изместване на стръвта в дълбочина може да се окаже печеливш ход. Възможности за импровизации има и трябва да се използват вместо да се примирим и да се включим в армията на напразно чакащите.

прочетена 14940 пъти Принтирай Сподели в Svejo

други статии от тази категория

Риболов - Техники на риболовРиболов на Дъно Също много разпространен и интересен начин на риболов. При него се залага на по -...добавена на 17 Май 2010 | предледана 9637 пъти

Риболов - Техники на риболовРиболов на Блесна Това е един много динамичен и увлекателен риболов. Практикуването му е свързано с...добавена на 17 Май 2010 | предледана 8738 пъти

Риболов - Техники на риболовПатерностер Предназначението на патерностера винаги се свежда до едно - да осигури...добавена на 05 Януари 2010 | предледана 3291 пъти

Риболов - Техники на риболовФидер риболовът Фидер риболовът не е само мързеливо замятане на хранилката и чакане нещо да се...добавена на 27 Ноември 2009 | предледана 10562 пъти

Туристически портал | Авто обяви | Вещи втора употреба | Авто справочник | Фирми и услуги | Хотели | Уеб дизайн

Netmedia.bg