Количка
Вашата количка е празна.

Улов на ШаранДобавена на 30 Юли 2009

Улов на Шаран - Сладководен риболов

Стръв, захранка и подхранка

Всички прасешки епитети по отношение на шараните са донякъде оправдани, защото лакомията и всеядността им са наистина пословични. В риболова на шаран, както и при много малко други риби, излетът започва с грандиозно и недвусмислено захранване на избраното място. Повечето баш шаранджии правят и предварително проучване на набелязания периметър, който вече са отбрали по редица начални признаци – дълбочина, състав и релеф на дъното, наличие на закачки и прочие. В нашите традиции се почита подходът, който елиминира от захранката другите риби. Най-често нароченото за “шаранова сеч” място се захранва обилно с наронена млечна и стара царевица. Всъщност предварителното захранване, което се прави няколко дни преди самия риболов, е главно с царевица. Житото, качамаците и кюспето са по-скоро подхранка за периодично подаване, отколкото основен материал за създаването на хранително петно. Захраненото място се маркира с шамандура – обикновено пластмасова бутилка, вързана с въженце към камък за котва.

В началото на риболова вече се подава и подхранката. Най-често това се прави от лодка, с която се изтеглят и влакната със стръвта, за да се пуснат точно в границите на хранителното петно. Най-доброто решение е подхранката да съдържа елементи или поне основните аромати на ползваната стръв. Така че, ако ще имаме прът на кюспе, редно е в подхранката да има кюспе. Ако имаме прът с хранилка и качамак, добре е този качамак да се пусне с подхранката. Разбира се, и купешките вносни смеси вършат отлична работа. Те по правило имат балансиран състав – рибно и костно брашно, глутен, зърнени компоненти, белтъчини, аминокиселини, аромати и минерали. Често обаче разтворимите на по-дребни частици подхранки събират и по-дребни видове шаранови риби – каракуди, бабушки, кленове и прочие. Тогава те налитат на заложените за шаран въдици и само объркват риболова. Същото се отнася и за малките, почти маломерни шаранчета, които, както се знае, не са толкова предпазливи като големите си побратими. Изходът от подобно положение е в избора на стръв, която елиминира интереса на дребните риби. Най-често в такива случаи у нас се използват сухи едри зърна от стара неварена царевица. Традиционната техника за поднасянето им е те предварително да бъдат пробити с тънка 1 мм бургийка, за да могат да се вържат с мек синтетичен конец за куката. Така едрите твърди зърна лежат на дъното сякаш сами, защото са на около 3–5 см от подозрителната кука. Твърдостта им е гаранция, че дори и да ги налапат, по-малките риби веднага ще ги изплюят. Защото само вехтите обли красавци с развитите си гълтачни зъби са способни да сдъвчат подобно нещо.

В европейските модерни методи за улов на шаран този номер се изпълнява и чрез залепване на зърното към куката с моментално лепило или с вързани към куката едри протеинови топчета, които, директно казано, също “не са за всяка уста”. Всеядността на шарана предполага и един по-дълъг списък на стръвта при гоненето му. Например в някои наши язовири като “Пясъчник” добра стръв са кротушките. Другаде шарко с охота излиза на пиявица и попово прасе, но това повече важи за реките. Различните видове мачкани качамаци все пак си остават отлична шаранова стръв както за лятото, така и за есенен риболов. Нашенският капан с кюспе също върши добре работата си, особено в по-топлите дни.Недостатъкът му е, че размитото кюспе често се напада от дребосък, който пречи на сериозната работа. Сериозен подход към шарана във водоеми с много закачки по дъното е и използването на дълбоко поднасяне на стръвта с подвижна плувка. На яз. “Антонивановци” например отлична работа вършат пристегнатите към куката с ластиче гранули шрот, комбиниран фураж. В Англия за същата цел се слагат и гранули от кучешката храна “Педигри”, която вече се продава и у нас. При пролетен и летен излет на плувка е напълно подходящ грозд торни червеи. За целта подхождат и отбрани едри зърна разпарено жито, слънчогледови семки, конопени зърна. За млечната царевица вече стана дума, тук само ще напомним, че много майстори шаранджии си я стерилизират или консервират в спирт или мастика, за да им е под ръка през цялата година, а напоследък тя се замразява и във фризер.

Специфичен, познат и у нас, но незаслужено позабравен, метод е и залагането на коричка хляб за шаран. Кубче от долната кора на ръчен хляб се изрязва със страна към 2–3 см. То се нанизва на единична кука №2 – №1 и се замята без тежест в близост до дълбочина с шавари. Понякога в река и главно през пролетта добър шаран удря на дъно и на едър дъждовен червей или на рачешка опашка. И накрая – особена популярност в наши дни добиха и протеиновите оцветени и ароматизирани топчета. С тяхна помощ напоследък бяха извадени наистина впечатляващ брой големи, огромни и дори рекордни шарани.

Такъми

В известен смисъл именно шаранджийските такъми заедно с оборудването за пъстърва са най-яркият пример за еволюцията в производството на риболовни пособия. Достатъчно е да си припомним как дори 20-килограмови шарани се изхвърлят на метър над водата, за да добием представа за удивителната сила и скорост, с която тази риба може да се движи. Някои познавачи упорито твърдят, че във водата шаранът е способен да тегли влакното със сила 4 пъти надвишаваща собственото му тегло! Исторически погледнато, необходимостта да се овладяват мощните пориви на шарана до голяма степен допринася за появата на нови и усъвършенствани рибарски такъми. Преди около 140 години, както и днес, поредната истинска революция във въдиците идва от Англия. Това е появата на обикновената макара с навит запас от влакно, която се прикрепя към оборудвания с водачи прът. Комбинацията е наречена нотингамски метод и бързо завладява пространство и в другите европейски държави. Сега можем само да гадаем колко огромни шарани са били изпускани, когато е трябвало да бъдат изморявани и вадени с обикновен прът без водачи и макара. Днес за щастие това вече не ни се налага. Съвременното оборудване предлага богат избор на екипировка за риболов на шаран.

Прътите стават все по-здрави, леки и пъргави. Например сега с достатъчно лек карбонов телескоп 3–4 метра може да се вадят без проблем шарани до 3–4 кг. Тези пръти са с водачи, обикновено могат да изхвърлят тежест (екшън) между 100–200 грама и имат много добра амортизация с огъване по цялата им дължина. Комбинирани със среден клас макара с поне два лагера, те дават почти пълна сигурност в борбата с едрата риба. Шаранът не е изключение от правилото, според което риба с еднакво тегло е по-борбена на плувка, отколкото на дъно. Именно поради това някои колеги смятат риболова на шаран на леко за особено удоволствие, което не бива да се пропуска чрез серия излети всяко поредно лято. При съвременното развитие на монофилните влакна изборът на марка и класа има решаващо значение. Затова днес не бива с категоричност да се посочват общовалидни комбинации със сечения за основното влакно и повода. По-скоро сега тенденцията е да се посочват стойностите на издръжливостта на препоръчваните материали за линията. Така че за риболов на леко за шаран основното влакно е с издръжливост 3,5 кг, а поводът към 1,5 – 2 кг.

В зависимост от стръвта куките са от №5 за червеи до №1 за коричка хляб. Колкото и да е приятно ваденето на шаран на плувка обаче, класиката си остава риболовът на тежко. Тук вече всички елементи на оборудването се подбират като за изнурителна битка с огромно и силно животно. По-старите поколения пръти с плътно сечение от стъклени композити все още не са за изхвърляне, стига дължината им да позволява замятане към 70 метра. Теглото на тези верни ветерани в случая не е от значение, защото те през цялото време на очакването лежат на стойки, а не се държат в ръце. Предимството на този тип пръти е огромната здравина и сигурност. Ако дължината им минава 3 метра, те си остават едно сигурно и дълготрайно оръжие. Още повече, че за разлика от модерните кухи прътове за тях не е фатално нито настъпването, нито одраскването, а може би дори и защипването в багажника на кола. Следващото поколение са мощните шаранджийски телескопи. Те наистина се сгъват и разгъват с лекота и заемат по-малко място при транспорт, но основният им недостатък е по-голямата им уязвимост при употреба. Последното особено се отнася за карбоновите телескопи, които са много чувствителни към драскотини и подбивания. Понякога е достатъчно само едно неволно изпускане върху остър ръб на камък и надеждността на пръта си е отишла безвъзвратно. При улов на нещо наистина едро микропукнатината в корпуса на пръта може да ни подведе в основен момент от борбата със засечената риба. Най-професионалния подход и при съвременния риболов на шаран отново ни демонстрират англичаните. Прътите за английския риболов на шаран са триколенни с дължина от 3,60 до 3,90 метра. Най-тежки са плътните от стъклокомпозит, следващият им вариант са карбонови, а най-новото им поколение са от борон и кевлар. Всяко качество върви с цената си, но прътите са отлично балансирани, с много повече водачи за равномерно разпределение на усилията и позволяват отлично контролирано замятане в далечина.

Според предназначението си тези пръти имат и различна мощност. Най-меки са тези за река с екшън от 680 – 900 грама. След тях има универсален вариант за река и водоем с екшън 900 – 1150 г, а суперкласата, с която обикновено се замята над 100-те метра, е с мощност на изхвърляне 1150 – 1350 грама. Макарите за дънен риболов на шаран трябва да имат две основни качества – конструктивно заложена мощ и надеждност. В този смисъл подозрително евтините модели трябва да се избягват независимо от големите им размери и изпипания външен вид. Или, казано иначе – цялата хубост на шаранджийската макара е в стабилния въртящ механизъм с изпитана технология и материали, с поне 3–4 опорни стоманени лагера, в широката шпула за към 200 метра влакно 0,30, в здравия, равномерно навиващ бигел и прецизно регулиращия се заден аванс. В задължителните такъми при гонене на шаран трябва да има кепче с достатъчно дълга дръжка и по възможност с по-ситни отвори на мрежата. Последното изискване е продиктувано от практиката на най-запалените ни шаранджии. При кепчета с по-големи отвори в мрежата често оловото от линията се е заплитало в тях, защото е минавало свободно през дупките. И понеже най-често шаран се гони на тежко, с оловни тежести с около 10–15 мм в диаметър, значи безопасният размер на окото на мрежата в кепа трябва да е към 7–8 мм.

прочетена 11351 пъти Принтирай Сподели в Svejo

други статии от тази категория

Риболов - Сладководен риболовЗа шарани на царевица В риболовната преса пише, че шаранът е един от най-широко застъпените обекти за...добавена на 26 Януари 2010 | предледана 7340 пъти

Риболов - Сладководен риболовЗа щука в малки водоеми Щуката е атрактивен и популярен хищник, обект на целогодишен риболов у нас. Носи й...добавена на 10 Ноември 2009 | предледана 4924 пъти

Риболов - Сладководен риболовКостур Типичен хищник, дал името си и на семейство костурови, добре представено и в...добавена на 30 Септември 2009 | предледана 2979 пъти

Риболов - Сладководен риболовСОФИЙСКИТЕ БАЛАСТРИЕРИ Най-близки и основни обекти за риболов за мнозина от столичните риболовци са...добавена на 10 Ноември 2009 | предледана 6469 пъти

Туристически портал | Авто обяви | Вещи втора употреба | Авто справочник | Фирми и услуги | Хотели | Уеб дизайн

Netmedia.bg