Интересът на обществеността към автоматизацията на всички видове ловни оръжия нараства, а липсата на компетентна информация се чувства осезателно. Това налага да се обърне по-сериозно внимание на тази тема.

Идеята за замяна на ръчните с автоматизирани процеси при боравене с огнестрелни оръжия не е нова. Тя се поражда от желанието за повишена огнева мощ, скорострелност, точност и стрелкови комфорт. Опити в тази насока са правени още преди появата на бездимния барут, когато черният (димен) е бил единствен. Конструирани са били още тогава автоматични оръжия, но поради неподходящите за тях качества на димния барут те не са имали успех.

Да се говори за първосъздателя на автоматичното оръжие е трудно и почти невъзможно. Затрудненията се пораждат от разногласията между оръжейните историци, които боравят с факти, събирани от различни източници, а и поради самия характер на създаване на тези оръжия. Едновременно върху тази техническа задача са работили много както известни, така и неизвестни конструктори и никой официално не е регистрирал степента на автоматизация, до която е достигал всеки от тях. Както и във всички области, обмяна на опит е имало, при което често заимстващият впоследствие е изпреварвал автора на идеята или разработката. Друго, и то не малко затруднение е въпросът с патентоването, който макар и по-късно, все пак е някакъв документален факт. Когато към това се прибави и неяснотата кой, къде и кога е внедрил такова оръжие, е очевидна трудността да се даде еднозначен отговор на въпроса за авторството.

От американски източници е известно, че Регул Пилон през 1863 г. е патентовал такова оръжие, а през 1866 г. англичанинът Жозеф Къртис е конструирал барабанна автоматична пушка. Следва появата на системи подобни оръжия от: Преснер, Унчестер, Крнка, Максим, Манлихер, Фредди, Банг и др. В Русия самозарядно оръжие е изработил през 1886 г. Ф. Рудницки. В тази насока са работили и други оръжейни специалисти като К. Глински, а в Европа патент за ловно полуавтоматично оръжие е регистриран около 1901 година. Както се вижда от тази съвсем кратка историческа справка, много е работено по въпроса, но димният (черен) барут е възпрепятствал работата по създаването на добре функциониращо автоматизирано оръжие. С въвеждането на бездимния барут започва ускорената разработка на различни системи автоматични и полуавтоматични оръжия. Първоначално, по обясними причини, автоматизацията е била въведена при армейските оръжия. Процесът автоматизация обхваща два вида оръжия, които и до днес понякога не се разграничават от някои "специалисти".

Касае се за автоматични и полуавтоматични (самозарядни) оръжия. При автоматичните оръжия, след зареждането им с муниции* и взвеждането на ударника, при натискане на спусъка започва стрелба, която продължава или докато той е натиснат, или до изчерпване на някакъв огрничителен лимит в т. нар. "ред" (2, 3 или 5 патрона). При тези оръжия огневата мощ и разходът на муниции са големи.

При Полуавтоматичните (самозарядни ) оръжия, след тяхното зареждане с муниции и взвеждане на ударника, стрелбата започва и свършва след изстрелване на един патрон, но оръжието е готово за нов изстрел веднага след следващото натискане на спусъка. При тези оръжия огневата мощ и скорострелността са намалени (както и разходът на муниции), но е увеличена точността и стрелковият комфорт.

Принципът на действие на оръжейната автоматика, независимо дали оръжието е нарезно или гладкоцевно, а също автоматично или полуавтоматично, се основава на използването на част от енергията на барутните газове за автоматизиране на процесите.

Както се вижда, и двата вида оръжия имат свои положителни и отрицателни качества. По тази причина за армейски цели е необходима внимателна преценка при избора им за всеки отделен случай.

В ловния спорт няма необходимост от непрекъсната или стрелба на "редове", а е достатъчна само единична. За ловна употреба не се произвеждат автоматични, а само самозарядни (полуавтоматични) оръжия.

През 1902 г. Д. Браунинг е започнал разработката на самозарядно оръжие, а през 1903 г. то вече се произвежда в Белгия. Възниква сериозно съперничество между оръжейните конструктори, в резултат на което шведският специалист А. Шегрен през 1907 г. пуска в серийно производство петзаряден полуавтомат с ловно предназначение. Автоматиката навлиза и в гладкоцевните оръжия, макар и не така бурно. Все още, макар и все по-рядко, димният барут е в употреба и създава сериозни затруднения на развива щата се автоматизация на оръжията. Едно от най-често срещаните неприятни явления при използването на тези оръжия е т. нар. "искрене". При барутите, които все още не изгарят достатъчно бързо, горенето им продължава дори и в изхвърлената от оръжието гилза. По този начин не само не се е оползотворявала напълно енергията на барутните газове, но при тяхното образуване и изгаряне извън патронника барутните газове са се смесвали с атмосферната влага и са се образували съединения с киселинен характер. Корозионното действие върху всички механизми, а и ефектът на изпускащата огън гилза върху стрелеца не е необходимо да бъдат коментирани. Това неприятно явление се наблюдаваше понякога дори доскоро при оръжията с "газоотвеждащ механизъм" при употребата на патрони, снарядени с барут "Сокол". Очевидно е, че скоростта на изгаряне на този барут през първата му фаза, когато достига максимално налягане, протича с недостатъчна скорост. При такъв барут втората му фаза на горене не е точно разграничена и е забавена, вследствие на което през газоотвеждащия канал в газовата камера попадат не само барутни газове, но и горящи барутни частици. Още в края на деветдесетте години на миналия век руските химици, специалисти по муниционното производство, са започнали разработката на нови барути, но по редица причини сведенията за тях не бяха своевременно оповестени. Вероятно и при барута "Сокол" вече явлението "искрене" е избегнато.

В наше време, когато започналият да навлиза от 1898 г. в редовна употреба бездимен барут от колоиден тип не е новост, автоматизацията също не може да се счита за ново явление. Бурното техническо развитие през ХХ век изисква и от нашите ловци повишена техническа грамотност по отношение на оръжието, с което упражняват любимия си спорт.

В зависимост от вида на енергията на барутните газове, която се използва за автоматизация, тя бива "енергия за полезна работа" и "откатна енергия", която от своя страна е част от неизбежните за всяко оръжие енергийни загуби.

Първата и сравнително дълго използвана енергия за автоматизиране на процесите е била откатната енергия. За нейното оползотворяване най-често е прилагана кинематичната схема за Ход на цевта. В зависимост от степента на оползотворяване на откатната енергия, тази схема се осъществява чрез Дълъг ход на цевта или чрез къс ход на цевта. Тук само информативно ще упоменем един междинен вариант, при който патронникът не е монолитен с цевта, а се изработва като отделна втулка, която извършва ход, докато самата цев е неподвижна. Този вариант вече не се използва. При дълъг ход на цевта част от откатната енергия се предава на челото на затвора, който заедно с цевта, тръгва назад, при което се свиват цевната възвратна пружина, затворната и тази на ударника. При това движение назад на затвора с цевта се задейства подаващият механизъм, при което един патрон излиза частично от магазина и се задържа в това положение върху лопатката, а едновременно с това се взвежда и ударникът. При достигане в задно крайно положение затворът се задържа за кратко време, а цевта под действието на възвратната си пружина се връща в първоначалното си положение. Празната гилза, захваната от зъба на изхвъргача, се движи заедно с цевта и затвора назад, но при хода им напред излиза от зъба на изхвъргача и се отразява и изхвърля през прозореца на цевната кутия.

Отделният и задържан за кратко от цевта затвор в задно крайно положение, под действието на своята пружина също тръгва напред, поема положения върху лопатката на подаващия механизъм патрон, вкарва го в патронника и се зацепва с цевта в предно крайно положение. Това е схематично и накратко действието на автоматизацията при дълъг ход на цевта. Тук не са дадени подобно описания на действията на всеки детайл от механизма, тъй като с това би се затруднило проследяването на процеса. При конструктивното осъществяване на тази схема са възможни различни решения. Така функционира известното на българските ловци оръжие: МЦ 21-12 (сн. 1).

При кинематичната схема къс ход на цевта, цевта заедно със затвора се движи назад (под действието на откатната енергия) до цевната кутия. Там рязко се отцепват и цевта под действието на своята пружина се връща в изходното си положение. При хода на затвора, вече по инерция назад, става изхвърлянето на празната гилза и взвеждането на ударника. Когато той достигне в задно крайно положение, затворът се зацепва за кратко, а подаващият механизъм подава поредния патрон, който се поема от тръгналия напред затвор под действието на неговата пружина. Патронът се вкарва в патронника, а затворът се зацепва с цевта. Оръжието е готово за нов изстрел. Така функционира "Браунинг" А-500.

Муниции - боеприпаси. Някъде съвърше но неправилно боеприпасите се наричат амуниции. Изразът "амуниции" на български означава: конска сбруя или вещи, не влизащи в армейското облекло, като раници, ремъци и др.

прочетена 5612 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo