История Името на това куче е свързано с най-отличителната му характеристика. То идва от турската дума barak, която означава рошав, космат. Бараците са гончета, доста разпространени по целия Балкански полуостров в миналото и твърде слабо известни днес. Имат твърда и сякаш настръхнала (рошава) козина, която покрива цялото тяло, като по главата образува добре изразени "вежди", "брада" и "мустаци". По опашката въпреки относително голямата дължина на космите те не увисват. Размерите им са като на гладкокосместите гончета и ловните им качества не отстъпват на техните. Нещо повече, бараците са по-подходящи за лов по високите части на планините, по силно пресечен и обрасъл с гъста растителност терен, където твърдата и гъста козина ги предпазва от неблагоприятното влияние на климата и бодливите храсти.

Нашето гонче е много сходно с босненското твърдокосместо гонче барак, което за разлика от него обаче е получило достатъчно внимание и отдавна е регистрирано в Еф Се И.

Интересно е да се знае, че балканските бараци стоят в основата на най-обичаните от френските крале Луи IХ и Луи ХIV ловни кучета. Сивите твърдокосмести гончета били пренесени от Балканския полуостров във Франция след Четвъртия кръстоносен поход и там поставили началото на кралските сиви грифони. Техен настоящ наследник е грифонът от Ньовер.

В България и Турция се отглежда една разновидност на барака, наречена кьосе барак. Той се различава само по козината. При него тя е къса и гладка по тялото и образува слабо изразени "вежди", "мустаци" и "брада". Вероятно е получен вследствие на кръстосване на барака с късокосмести местни гончета.

прочетена 8561 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo