Тялото на пъстървата е заоблено и леко странично сплеснато, покрито с дребни люспици. По горната и долната челюст се виждат ситни зъби. Между гръбната и опашната перка има малък издатък, наречен "мазен плавник". Характерен е за всички пъстървови риби. Окраската на гърба варира, но в повечето случай е маслиненозелена с неправилно разхвърляни черни и червени петънца. Червените петънца са заобиколени от бели пръстенчета. Страните са жълтокафяви до златисти. На дължина достига до 20 см, рядко до 50 см. При нормални условия 1-годишните индовиди достигат тегло 15-20 г, 2-годишните-до 170 г и 3-годишните-до 300г.

Пъстървата е типичен обитател на високопланинските езера и потоци, където водата е бистра и студена. Половата зрелост настъпва на 3-4 години. По време на размножителния период (октомври-ноември) мъжките добиват по-ярка окраска. Излюпването на малките става през март- април. През време на размножаването пъстървите се изкачват нагоре по потоците и ручеите. На места с подходящи чакълести дъна женаската изравя трапчинка с опашния си плавник. Там тя отлага купчинка яйца, а мъжкият ги опложда. Инкубацията зависи от температурата на водата: при 8 градуса-60-65 дни, при по-ниска температура-200 и повече дни. Пъстървата се храни с ларви на различни насекоми, които снасят яйцата си във водата, водни бръмбарчета, поппови лъжички, а когато поотрасте-с риби (себеподобни, главоч, лещанка). Често подскача над водата и лови пеперудки и други насекоми във въздуха. Нарастването става много бързо и зависи от количеството храна

прочетена 5212 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo