Бесът е остра заразна болест по животните и човека, която се предава чрез ухапване. Характеризира се с тежки нервни смущения (възбуда, парези и парализи) и завършва със смърт. Причинява се от вирус. Устойчивостта на вируса е много висока. При температура до 5° С се запазва до 1 година, а при замразяь-може да се съхрани над 2 години. Чувствителен е на топлина -  пряка и разсеяна слънчева светлина и на гниене.

Засягат се всички бозайници, но най-често боледуват хищниците (лисици, вълци, чакали, мечки, язовци), поради начина им на живот и възможността за лесно предаване на вируса (при хапане). Източник на заразата са болните от бяс животни. Вирусът се съдържа в най-голяма степен в главния и гръбнача мозък, слюнката и слюнчените жлези на болното животно. Заразяването става чрез ухапване от болно животно или чпрез раничките по кожата, при попадане в тях на слюнка от болното животно. Допуска се възможност и за заразяване чрез въздуха (в дупките на лисиците) и при човека при попадане на вируса по лигавицата на горните дихателни пътища. Инкубационният период е с твърде различна продължителност от 7-14 до 90 дни понякога 1-2 години. Отделянето на вируса в слюнката може да настъпи до две седмици преди проявата на първите признаци на болестта.

Различават се два типа бяс - антропогенен (градски) и природен. При градския бяс най-често разпространител на болестта са кучетата. Наричат го още „кучешки" бяс. При природния бяс главен източник и разпространител на беса са дивите хищници. Характерно за него е наличието на сезонност. Той се проявява най-често през зимните месеци. Счита се, че най-голяма роля за разпространението на беса в природата имат лисиците , но не бива да се пренебрегва и значението на останалите хищници.

Болестта при кучетата се проявява обикновено в две фази- буен и тих бяс. Развитието на буйния бяс преминава през три стадия. Първият стадий трае 1-3 дни. Болното животно има променливо поведение, по-малка подвижност, поглъща чужди тела. В края на периода се появяват спазми и силно слюнко течение. Вторият стадий продължава 3-4 дни. Болното животно е силно възбудено, не изпитва страх, включително и от човек напада и се стреми да ухапе, гризе различни предмети. Поради спазми на глътката, гълтането е почти невъзможно и бясното животно не се храни. Изпитва страх от течаща вода. Към края на този период настъпват частични парализи. Третият стадий се нарича паралитичен. Той трае 1-3 дни. Животното получава пълна парализа, която на 6-ия - 8-ия ден от заболяването завършва със смърт.

При тихия бяс първият стадий преминава направо в третия и смъртта настъпва за 2-4 дни. При дивите хищници болестта протича по подобен начин. При лисиците обикновено смъртта настъпва във втората фаза на болестта.

При тревопасните диви животни бесът също се проявява в агресивна форма. В началото болните животни са потиснати. Това състояние преминава в безпокойство и след това в агресия. Животните ровят земята, нападат хора и животни, скърцат със зъби, имат обилно слюнкоотделяне. Накрая възбудата се сменя с угнетеност, следват парези и парализи и смърт.

При човека болестта също протича в три фази, като симптомите в първата са подобни на тези при животните. Във втората фаза болните изпитват възбудимост, раздразнителност, страх. Появяват се разширяване на зениците, спазми на глътката и хранопровода, зрителни и слухови халюцинации. В третия стадий настъпват парези и парализи на крайниците, черепно-мозъчните нерви и дихателната мускулатура, предизвикващи смърт.

Бесът не се лекува. При проява на признаците на заболяване процесът е необратим. При ухапване от болно животно или скитащо куче трябва да се извърши незабавна ваксинация. При възможност съмнителното за бяс животно се изолира и наблю¬дава 15 дни. Ако през това време не покаже признаци на заболяване, ваксинирането на хора може да се преустанови.

За предотвратяване на заразяване ловците и рисковите групи хора се ваксинират задължително профилактично. При одиране на трупове на хищници е желателно да се ползват предпазни средства - маска и ръкавици. Счита се, че за ограничаване на разпространението на беса в природата, числеността на лисиците зябва да се сведе до 1-2 двойки на 10 кв. км. Не бива да се здценява и регулирането на числеността на чакалите и остана-ате хищници с по-висока плътност. В населените места не бива се допускат скитащи кучета. Всички останали, в това число ловните, трябва задължително да бъдат ваксинирани.

прочетена 3407 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo