Появата на полимерните приклади преди десетина-петнайсет години достигна своята кулминация, когато и най-реномираните и тузарски фирми производители на оръжие приеха пластмасата като алтернатива на дървото.

Всъщност, военните от доста време експертиментират с подобни оръжия. От полимери се изготвят не само прикладите, а дори и някои подвижни части. Явно доказала своята стабилност, пластмасата “зарази” много производители и изобретатели със своята лесна обработка, издръжлива структура и възможност да бъде оцветявана във всякакви нюанси.

Първи бяха “ГЛОК и ЩАЕР”, а след тях “РЮГЕР”, “РЕМИНГТЪН”, последвани от “БЕРЕТА”, “БЕНЕЛИ”, “БЛАЗЕР”, “САКО”, “СЕЙВИДЖ”, “ХЕКЛЕР и КОХ”, “УЕДЪРБИ” и много други. Не съм сигурен в каква последователност фирмите приеха новото верую “Напред към синтетиката!”, но в днешно време почти няма сериозен производител на оръжие, който да не е включил в своите опции синтетичния приклад. В това отношение при американците успя да се открои и едно извращение – чернобарутни пушки с предно пълнене с приклад от черен полимер. Не ме питайте къде е естетиката тук, защото на хора без история не им трябва такова нещо!

И така, в частност, къде са предимствата на синтетичния приклад на ловно оръжие:

- изключително висока износоустойчивост;

- издръжлив на вандалско отношение и груба експлоатация;

- перфектно прилягане към металните детайли и с всички необходими луфтове;

- олекотяване на оръжието като цяло, което не ни е все едно по време на двайсеткилометров преход;

- по-ниска себестойност;

- не се влияе от метеорологичните условия и от влага.

Не може да не се съгласим, че дотук изредените предимства на полимерните пред дървените приклади явно накланят везните в полза на първите.

За какво ни е тогава доброто старо дърво?

Меката топлина, индивидуалният облик и достолепният изтънчен вид на качествено изработените от специално подбрани екзотични дървета приклади имат своето значение. Те ни дават тази романтика и ласка, която не можем да получим от студения полимер /забележете, полимер звучи като “лицемер”/. Изрично уточнявам, че тук става дума за наистина стойностна дървесина, а не за конвейерни цепеници.

Лично на мен бюджетът ми не позволява да лъскам острите камъни и старите джипове с приклад категория “Роял”. От друга страна конвейерните цепеници никак не интригуват въображението ми. Ето защо моят избор са полимерите.

А тук си давам тържествено обещание, че когато отгледам и изуча трите си деца, веднага ще си купя една наистина чувствена пушка без много гравюри, но пък с орехов приклад от най-усуканите и стари коренища на вековното дърво придобито в Турция, обработено в България и продадено в Австрия!

прочетена 6046 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo