Преди да се пристъпи към снарядяване на патрони е абсолютно необходимо да се оборудва място за тази дейност. Това се изисква както заради сигурността, така и за да бъде улеснен самият работен процес.

Мястото представлява дървена маса, разположена в помещение, където работещият ще бъде сам, и отдалечена от топлинни източници. Уединяването има за цел да не се отвлича вниманието на работещия, тъй като процесите изискват пълно съсредоточаване, а също и заради безопасността, която от своя страна изисква и да не се пуши в помещението.

Оборудването, необходимо за снарядяване на патрони, се състои от: 1. машинка за капсулиране и декапсулиране; 2. машинка за загъване или завалцоване на гилзата; 3. аптекарски везни; 4. калибратор; 5. дотиквач; 6. дозатори за барут и сачми; 7. дъска с гнезда за патроните (или плитка кутия); 8. четка и шише с безцветен лак (целулозен или лак за нокти).

Дозаторите за барут и сачми са еднакви по конструкция, но различни по височина (фиг. 1). Изработването им е по силите на всеки сръчен любител и не изисква специални инструменти. Необходими са две месингови гилзи или тънка месингова тръбичка, на която се запушва единият край (образува се дъно). В случай, че се използва месингова гилза, е необходимо тя да се декапсулира, а гнездото да се зачекани колкото е възможно. Образувалото се дъно се залива с епоксидна смола и се изравнява с картонени подложки. След втвърдяване на смолата, в образувалата се чашка се насипва 2,5 г барут, като се почукват леко стените на чашката до изравняване на хоризонталната му повърхност. Повърхността на барута се отбелязва на външната страна на чашката. На 2,5 до 3 мм над белега се отрязва излишната част от гилзата, а ръбът се заглажда с пила. Гайката, в която ще се навива металното стъбло на дръжката (която се продава в железарските магазини), се запоява с припой към стената на гилзата. Върху дъното на така изготвения дозатор за барут се поставят плътно лягащи картонени капачки, достатъчни на брой, за да осигурят желания обем барут, когато неговият горен слой се изравни с ръба на дозатора. Изравняването на горния слой на барута се постига чрез почукване по стените на дозатора и прекарване на линийка по неговия ръб.

По същия начин се изработва и дозатор за сачмите, който трябва да бъде с по-голяма дълбочина, т. е. обем. Необходимата дълбочина за различните номера сачми се постига чрез полагане на тапи и капачки до изравняването на горния слой сачми (предварително претеглени на везни) с ръба на дозатора.

Калибраторът и дотиквачът се закупуват от ловния магазин или се изработват от специалист (особено калибратора). Дъската за патрони се изработва от мека дървесина, пенопласт или стиропор. Гнездата за патроните трябва да бъдат с диаметър, с 1 мм по-голям от диаметъра на фланеца на гилзата. Всички останали приспособления се закупуват.

При подготовката за снарядяване на патрони е необходимо точно да се определят масите на снаряда (сачмите) и заряда (барута). Тук няма да се спираме на различните методи, по които става това определяне ("снарядно съотношение" или "според калибъра"), а ще бъдат посочени само няколко взаимно свързани маси на снаряда и заряда за патрони 12 кал., съобразени с теглото и физическите данни на ловеца. Това съобразяване с физическите данни на ловеца се прави във връзка с поносимостта на отката при изстрел.

Тъй като ловният сезон започва с лова на пъдпъдъци, читателят ще бъде запознат със снарядяването на патрони за отстрел на пъдпъдъци и на бекасини. Тези патрони трябва да са с разсейващ бой. При стрелба с такъв патрон "убойният" кръг е увеличен, а намаленото число сачми на 100 кв. см в тази площ в сравнение с попаденията на сачми от конвенционален патрон също се забелязва. Отстреляният дивеч с такъв патрон не е разкъсан и унищожен.

За оръжие 12 кал. и ловец с тегло до около 80 кг масата на снаряда (сачмите) трябва да е 32 г, а масата на заряда - 2 г, за барут "Сокол". Препоръчителен "разсейвател" е кръстачката, показана на фиг. 2, която се изработва от два картонени правоъгълника, разрязани наполовината от височината им и втъкнати един в друг. Дебелината на картона е 1 мм, а височината на правоъгълниците, от които се образува кръстачката - около 4/5 от височината на сачмения снаряд с маса 32 г, т. е. около 15 мм.

Редът при снарядяването на тези патрони е следният:

1. Прекараните през калибратора здрави гилзи се декапсулират.

2. Поставят се нови капсули (с помощта на машинката) в гилзите, така че да не се подават над дъното на гилзата. Допустимо е "потъване" на капсула под нивото на дъното 0,1-0,2 мм. Да не се забравя, че подаващ се над дъното на гилзата капсул може да предизвика нежелан изстрел или да бъде пробит от бойното жило, при което барутни газове попадат в ударния механизъм на оръжието и предизвикват корозия.

3. Предварително да се тарират дозаторите за барута и сачмите, като се измерят с везни необходимите количества. При тяхното насипване в дозатора и след почукване по стените му, за да се получи равна повърхност, след прекарване на линийка по ръба на дозатора тя не трябва да свлича барут или сачми. Не бива също да има просвет между линийката и повърхността на насипания барут или сачми. Тарирането на дозатора се извършва чрез снемане или прибавяне на капачки върху дъното на съответния дозатор. След напълване на 20-30 патрона, дозаторите отново се тарират контролно с помощта на везни.

4. Като се използва дотиквачът, с усилие 6-8 кг върху барута се поставя надбарутна капачка с диаметър 19,2-0,1 мм и дебелина 1,8-1,9 мм, изрязана от жилав картон. Усилието върху дотиквача се постига, като с лявата ръка се придържа изправената върху масата гилза, а с дясната, без да се отделя лакътят от масата, чрез дотиквача се притиска капачката върху барута. Според физическите данни на снарядяващия, това усилие варира от 5 до 10 кг и за всеки човек е различно, но в тези граници. За постоянство на боя е необходимо всички патрони да бъдат снарядявани с едно и също усилие, независимо дали то ще бъде 6, 7 или 8 кг.

5. Тапите се поставят също с помощта на дотиквача, но не се прилага усилие, а само се полагат плътно върху капачките. Диаметърът на тапата (за хартиена гилза) е 18,9 мм, височината за основната тапа - 14 мм, а за допълнителната - 10 мм.

Не бива да се забравя, че капачките и тапите действат съвместно при обтурацията. Тапите не трябва да се омасляват. Добре е между тях да се поставят кръгчета от гланцова хартия със същия диаметър, с което се подобрява обтурацията.

Върху последната "подсачмена" тапа се поставя картонена капачка с дебелина 0,6-0,7 мм с предназначение да предпази тапата от полепване в нея на сачми, с което поради увеличената си маса ще предизвика настигане и разбъркване (хаотично) на сачмения сноп. Възможно е вместо картонена капачка да се използва кечена тапа (3 мм), която поради малката си маса по-лесно изостава от тази под нея. Такава тапа поема и омекотява началния удар на барутните газове. Съществуват и други теоретични предимства при използването на такава тапа, но поради недоказания им характер тук няма да бъдат разглеждани.

6. Следващата операция е насипването на сачмите. При употребата на кръстачка (фиг. 2) се постига още по-добър разсейващ ефект, когато във всяко гнездо на кръстачката се положи на дъното по една сачма № 5, а след това се насипят останали те (№ 11, 10, или при липса на такива - № 9). Върху последния ред сачми (надминаващ по височина кръстачката) след почукване по стените на гилзата, за да се изравни, се полага тънка капачка от трошлив картон с дебелина 0,7-1 мм. При завалцоване на оставените за тази цел 5-6 мм от дължината на гилзата стени, не трябва сачмите да се притискат с машинката и да се получи изпъкналост. Когато дулцето се загъва на "звезда" (за тази цел е оставена дължина на гилзата 11 мм), върху сачмите не се поставя капачка.

Другият начин да се снарядят патрони с разсейващ бой е да бъдат употребени капачки от тънък картон, разделящи снаряда на няколко части. Този начин на снарядява не е посочен на фиг. 3. Целият снаряд се разделя на равни части, които се насипват върху всяка капачка. Добри резултати се получават при разделяне на снаряда на 2-3 части. При разделяне на повече части възможността за далекобойност на изстрела намалява.

Съществуват и други начини за снарядяване на патрони с разсейващ бой, но тези са най-лесните, достъпни за всеки и достатъчно ефективни. Ако при калибрирането се наложи снемане на хартия от гилзата, то тя трябва да се обмаже с лак с четчицата.

прочетена 9317 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo