История
Независимо от наличието на вече наложили се и популярни ловни породи, като щихелхаара, грифона на Корталс и пуделпойнтера, на 11 май 1902 г. в Щуценхаузен група любители на твърдокосместите птичари основали Съюз на любителите на немския дратхаар, който си поставил задача да създаде нова порода – твърдокосмест птичар с универсални полеви качества и "всесезонна" космена покривка. Тесните връзки с много ловци, занимаващи се с развъждането на този тип кучета, способствали за бързото установяване на породата. Целите, които си поставили, предполагали използването на кучета с различен тип космена покривка – пойнтер, курцхаар и пудел, както и различни породи твърдокосмести птичари. Особена роля изиграли полевите изпитания, които били задължителни за всички разплодни кучета. Те позволили в кратък период породата да се стабилизира и през 1924 г. да бъде официално утвърден нейният стандарт.

ръст 60–67 см 61–66 см 60–67 см

56–62 см мин. 56 см 56–62 см

тегло 27–32 кг 25–34 кг

20,5–29 кг

Общ вид
Едро хармонично енергично куче със здрави кости и добре развита мускулатура.

Тип поведение
Уравновесена нервна система и силно развит ловен инстинкт.

Цвят
Най-характерни са кафявият, кафяво-петнистият, при който на сребристосив фон са разположени жълто-кафяви петна, и по-рядко сребристосивият.

Космена покривка
Козината е твърда, немного дълга, прилягаща към тялото. Космите са прави или с лека извивка към върха. На главата се оформят "вежди", "брада" и "мустаци". Темето и ушите са покрити с къса (до 1,5 см) по-мека, отколкото по тялото, козина. Шията, гърдите отпред, плещите и бедрата са покрити с по-дълга козина, отколкото страничната повърхност на гръдния кош. По крайниците козината е къса и много твърда.

Кожа, мускулатура и кости
Кожата е средно дебела, еластична, плътно покриваща тялото. Костите са здрави и добре развити. Мускулатурата е добре развита.

Глава
Суха, пропорционална на тялото, с удължена клиновидна форма. Черепната част не е много широка, темето е леко изпъкнало. Задтилният издатък е слабо изразен. Надочните дъги не изпъкват рязко. Стопът е плавен, но не загладен. Скулите не изпъкват. Муцуната е с малка гърбица, слабо стесняваща се към носа, малко по-къса от черепната част. Устните са плътни, прилепнали към челюстите. В ъгъла на устата образуват малка гънка. Носната гъба е кафява, средно голяма, с добре развити ноздри. Правоъгълният профил на муцуната се създава само от брадата и мустаците.

Уши
Поставени над линията на очите, висящи, умерено дълги и дебели, с широка основа, стесняващи се към закръглените си върхове. Предният ръб плътно приляга към бузите.

Очи
Косо поставени, средно големи, с овална форма. Цветът им е кафяв, като се предпочита по-тъмният нюанс.

Зъби
Бели, здрави, добре развити. Захапката е ножична.

Шия
Дълга приблизително колкото главата, мускулеста, суха, с леко изпъкнала горна линия и овално сечение.

Гърди
Умерено широки, дълбоки, с овална форма. Ребрата са добре извити. Плаващите ребра са добре развити и осигуряват плавен преход от гърдите към корема.

Холка
Добре развита, умерено дълга, изпъква над линията на гърба.

Гръб
Прав, широк, мускулест и здрав.

Корем
Умерено повдигнат.

Предни крайници
Лопатките са косо поставени, плътно прилепнали към гръдния кош. Ъгълът на раменната става е около 100°. Подрамената са сухи, мускулести, с добре развити кости. При поглед отпред – прави и успоредни. Метакарпусите са леко наклонени.

Задни крайници
Сухи, здрави и мускулести. При поглед отзад – прави и успоредни, а отстрани – с добре изразени ъгли на ставните съчленения. Бедрата са дълги и мускулести. Подбедрата са дълги. Метатарзусите са поставени отвесно.

Лапи
Овални, сводести, с плътно прибрани пръсти. Между пръстите растат гъсти твърди, немного дълги косми. Ноктите са здрави, насочени надолу.

Опашка
С дебела основа, купира се (оставя се от 1/3 до 2/3 от дължината є).

Произход
Родината на това куче е Германия. Чрез сериозен подбор и то на най-сполучливо дресирани и притежаващи най-силно обоняние индивиди, германците са създали много послушно ловно куче, чието възпитание и обучение не изискват особена опитност и особени похвати. Това обяснява и голямото разпространение на дратхара, който иначе не притежава превъзходното обоняние на английските кучета.

Външни белези
Главата му е по-малко масивна, отколкото на французкия гри-фон кортал. Веждите са обрасли с щръкнали косми. Окото му е жълто до тъмножълто, с кротък поглед. Вратът му е средно дълъг, прав. Гръден кош добре развит, но не много дълбок. Гърбът е слабо снишен, а задницата понякога леко повдигната. Крайниците са прави, по-малко мускулести, отколкото при кор-тала. Стъпалото е почти кръгло. Опашката се намалява винаги с две трети. Общият му цвят е пепелявосивошоколадов. Много често се срещат екземпляри цели шоколадови. Главата почти винаги е обагрена шоколадово. Косъмът е малко по-дълъг и порядък, отколкото при кортала, но по-мек.

Общо взето дратхарът е добре сложено куче. Послушен като грифона буле, той има редица предимства: по-приветлив е по външност, има по-силно обоняние и изобщо притежава по-големи ловни качества. Козината му се почиства лесно.

Нрав и характер
Германският дратхар е крайно тихо, незлобиво ловно куче. Той е извънредно привързан, добър, кротък и внимателен към децата.

Дресировка
Както споменахме, дресировката на това послушно куче е твърде лесна и няма урок, който то не би могло да усвои. Излишни са всякакви наказания. При неговото обучение с добро ще постигнем всичко. Тази негова изключителна послушност оправдава масовата му употреба от страна на германските ловци.

Ловни качества
Обонянието му не отстъпва на това на кортала и превъзхожда това на грифона буле. Търси грижливо, с постоянство и в близост на ловеца. Стойката му е спокойна и твърда. Отличен апортьор е и не се плаши от студената вода и гъстите драки. Издържа на продължителни ловни излети, защото не търси бързо и си щади силите,

Предназна чение
Дратхарът е идеален помощник на ловеца, който желае послушно куче, работещо на недалечно разстояние. При лова на пъдпъдъци той задоволява и най-взискателните любители на този дивеч. За гориста или блатиста местност германският дратхар е ценно куче, не се отдалечава от стопанина си и не пропуска нито една ударена птица. Той е повече подходящ за лова на бекаса, отколкото на бекасината, която, както знаем, изисква куче с по-високо обоняние и с по-далечна стойка с приближаване. При лов на яребици в открита местност също може да се използува с упех. Изобщо той е пригоден за всички видове лов, обект на птичаря, без да е високо надарено ловно куче.

прочетена 19834 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo