ЕЛЕН ЛОПАТАР (Dama dama L.,1758)

Нарича се и само лопатар. Използва се същата терминолoгия като при благородния елен - рогачи, кошути, телета, прип лоди, шилари и др.

По-дребен е от благородния елен. Дължината на тялото достига до 181 см за рогачите и 156 см за кошутите. Височината в холката е 80-90 см, теглото на рогачите обикновено е 70-90 кг, а на кошутите 35-40 кг. Най-голямо е теглото непосредствено преди брачния период - септември. Тогава могат да се измерят и по-тежки елени. Лопатарът има дълга опашка (18-20 см), отгоре черна, а отдолу бяла, по която се познават лесно приплодите му. Мъжките са с рога, които са лопатовидно разширени с множество шипове на задния кант на лопатата. Женските са без рога. Окраската им е червено-кафява през лятото и тъмносиво-кафява през зимата. През лятото лопатарите са с ясно изразени овални светли петна по тялото, които ги правят особено красиви. Напет-няването е индивидуална особеност и няма връзка с възрастта. Много често при лопатара се среща и бялата форма на окраската (без това да е албинизъм), а така също се наблюдават и почти черни животни.

След последното застудяване на земята, от единственото запазено находище в Мала Азия еленът лопатар днес е аклима¬тизиран в почти цял свят. В Европа се среща навсякъде без най-северните й части. У нас е внесен през 1904 година.

Еленът лопатар сватбува месец по-късно от благородния елен - през октомври, и развитието на рогата му също изостава с един месец - поява, растеж, обелване. За разлика от благородния елен лопатарът сватбува по-често на обширни, открити терито¬рии или в изредена възрастна гора. Тук се събират много елени. Рогачите пристигат често от значителни разстояния и след сват-буването отново напускат сватбовището. Спокойствието и сигур¬ността са главните условия при избора на тези места. Рогачите водят ожесточени боеве и младите лопатари нямат шанса да бъдат допуснати до сватбуване. По време на сватбуването рога¬чите губят 20-22 % от теглото си, което също е причина след сватбата те да се отделят на спокойствие и да се хранят по-интензивно, за да се подготвят за зимата.

Лопатарът е най-непретенциозният към местообитанието си еленов вид. Той се приспособява успешно и към най-нископро-дуктивните местообитания на сухи и бедни почви, с малко убе¬жища и почти без горски площи. Тревните видове са застъпени повече в храната му, отколкото при останалите еленови. Следо¬вателно той е видът, който нанася най-малко вреди на дървесните и храстовите видове.

Развъждан столетия в заградени площи, лопатарът свиква бързо с човека и е лесен за наблюдение. На свобода обаче е много предпазлив и не допуска в близост хора. Кошутите и приплодите му могат да бъдат сбъркани с приплодите на благородния елен и сърните.

Вълкът, чакалът и скитащите кучета са естествените неприятели на лопатара и те значително регули¬рат запасите му. Силното им нама¬ляване по Южното Черноморие през последните 20 години се свързва с инвазията на чакала в този период.

Лопатарът е ценен ресурсен вид. В сравнение с другите представите¬ли на семейството дава най-много дивечово месо от единица площ. При¬тежава красив ловен трофей. Най-силният трофей, добит досега у нас, е 208,59 точки (Воден - Разград).

Еленът лопатар е ловен вид нав¬сякъде, където се среща. Ловуването на мъжки и приплоди е разрешено от 1 септември до 31 януари, а на женски - от 1 октомври до 31 декември.

Следи. Стъпката му се разпознава от тази на благородния елен по възглавничката, която при лопатара заема почти поло-вината от дължината на стъпката (фиг. 2). Дължината й достига при рогачите до 8 см, при кошутите - до 5,5 см, а ширината -съответно 5 см и 3,5 см. Дирята му прилича на тази на благо¬родния елен, но крачката е по-малка - 40-50 см при рогачите и 30-40 см при кошутите, а отклонението - съответно 10-15 см и 5-10 см.

прочетена 11612 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo