Гургулицата е доста по-дребна от гривяка, с когото спада към едно семейство - Гълъбови. Тялото и достига 27-29 см дължина, масата и - 99-170 г, а размахът на крилата и - 48-53 см. Главата и шията и са сиви, като отстрани на врата има по едно черно петно със сиви окраища. Гърлото е бяло, гушата и предната част на гърдите са виненочервени, а гърбът - синьосив. Надкрилията са черни, с широки ръждивокафяви окраища на перата. Коремът е бял. Средните опашни пера са кафяви, останалите са с широк бял връх. Човката е тъмнокафява до черна, а краката са червеникави.

В България гургулицата е прелетна птица. У нас тя долита от юг през втората половина на март и април и отлита от края на август чак до края на октомври. Среща се както в равнините, така и в планините - до около 1200 м надморска височина.

През размножителния период гургулицата обитава широколистни гори, паркове, обширни градини, зелесителни пояси, а понякога се среща и в изолирани групи дървета в открити пространства. През есента образува големи ята, които могат да се видят в обработваеми площи, засети с маслени и зърнени култури. Нощува в близки до тях гори.

Гургулицата прекарва по-голямата част от деня по клоните на дърветата. На земята слиза когато се храни (сутрин и привечер) и когато пие вода (през обедните часове).

Тази птица се храни със семена на треви и плевели, а през втората половина на лятото главно със семената на маслодайни и житни култури. Тя яде също насекоми, но по-често охлюв

Размножителният период на гургулицата започва у нас през втората половина на април и продължава до края на юли. Само тогава се чува и гласът и, който звучи като многократно повтарящо се "турр-турр".

Женската гургулица снася в гнездото си, което е изградено на някой храст или дърво (на 0,5-10 м височина) от тънки клонки, обикновено по две елиптични по форма яйца. Последните се мътят в продължение на 13-14 дни от двамата родители. Малките гургуличета напускат гнездото си на 16-18-дневна възраст. И гургулицата дава у нас две поколения годишно, като първото се появява през май, а второто - през юни-юли.

Гургулицата е един от най-ценните наши пернати ловни обекти. В природата тя става понякога жертва на кръстатия орел, бухала, обикновения мишелов, малкия ястреб, а най-често на големия ястреб.

прочетена 3111 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo