Каракудата е толкова разпространена риба, че едва ли има някой, който да не знае как изглежда. Най-малкото защото и червените рибки от парковите езерца и от аквариумите всъщност са селекционирани каракуди. У нас обитава както златната обикновена каракуда, така и сребърната каракуда – Carassius auratus gibelio. Поради това, че в биологията и в поведението им общото е повече от съществените различия, по-нататък ще говорим за каракудата изобщо. Тя е представител на семейство шаранови. От самия шаран се отличава доста трудно, но все пак основната отлика е, че тя няма мустачки в края на устата. Златистата каракуда достига до 40 см дължина и тегло до 1,5 кг. При сребристата темпът на растеж е доста по-бърз и тя достига до 45 см дължина и тегло до 3 кг. Общо взето се смята, че обикновената каракуда се развива повече във височина и расте много по-бавно от сребристата си братовчедка.

Тялото на златистата каракуда е странично сплескано и силно изгърбено във височина. Гърбът е тъмнобронзов, а страните са златисти. Люспите са едри и ясно откроени. При сребристата люспите са малко по-едри, а гърбът на рибата тъмнее в зеленикаво, маслиново до сиво-черно. Страните са матово сребристи. И двата вида каракуда са пословично издръжливи и непретенциозни към водите, които обитават. Това е една от нашите риби, които могат да оцелеят във вода с минимални количества разтворен кислород (0,6–0,5 куб. см/л). Минималното количество кислород далеч не е единственото постижение на шампионката по оцеляване в нашите води. Каракудата е способна да остане жива не в гьолче, а дори в обикновена локва. Тя е разпространена повсеместно, като единственото є изискване е да няма бързо течение, защото тромавото є тяло не е пригодено да се бори с него. Ето защо каракудата най-добре се развива в гьолове, блата, мъртвици и стари речни корита, микроязовирчета, баластриери, долните бавни течения на реките и големите ни язовири. Има някаква цикличност в развитието на каракудските популации в даден водоем. На около 5–6 години има силно присъствие на едри каракуди и след това те като че ли се стопяват във водата.

Характерно за тази риба е и това, че в някои водоеми има само пасажи от женски екземпляри. Хайверът им обаче се опложда от мъжките на други видове риби. Каракудите показват невероятна приспособимост и към температурата на водата, в която живеят. С еднакъв успех те порят топлите води на язовирите “Розов кладенец” и “Овчарица”, но и ледените води на язовирите “Искър” и “Батак”. През зимата особено в по-плитките водоеми рибите се забиват в тинята и изпадат в летаргия. Ако зимата е студена и водоемът замръзне до дъно, това ги спасява от смърт. Изобщо това е най-държеливата нашенска риба, тя е нещо като “котката” в рибешкия свят, защото има поне девет живота. Завита в мокър вестник, каракудата остава жива до два дни. Мнозина въдичари дори си купуват прясна мъртва дунавска ситна таранка от магазина, слагат я във вода и така поне 25 на сто от рибите се съживяват, за да бъдат използвани за стръв при риболов на щука.

Стръв и захранка

Каракудата е типично придънна риба. Основното є занимание е да рови по тинята и да я предъвква за органични отпадъци. В същото време тя не прощава и на ларви, на червеи, на дребни пиявички и дори на малки рибки. Това е една откровено всеядна риба. През топлите сезони на годината каракудите с видимо удоволствие пасат водорасли или осмукват коренищата на папура и тръстиките. Това става предимно вечер, като при засмукването се чува доста силно мляскане. Преди риболова на каракуда си избираме тих дълбок залив. Захранката от пет-шест едри като портокал топки мачкан хляб се хвърля с малко глина за мътилка. Обикновено след около половин час ятото каракуди пристига. По-нататък ни трябва само редовно подхранване с топчета качамак или малки парчета негодно за капан кюспе и риболовът ни може да продължи с успех.

Методи на ловене

Каракудата е много по-достъпна от шарана. Тя може да бъде спипана в почти всеки наш водоем. Сега дали ще бъде дребна или по-едра, не може да се предвиди, но като правило в по-големите язовири и гьолове тя често гони 600–800 грама. Тези парчета обаче обикновено излизат навътре и на дъно. В по-малките язовирчета и в тихите речни вирове каракудата най-често излиза мешано с други видове риби. Обикновено теглото є е около 200 грама и поради това там се работи предимно на плувка. Както и да я търсим обаче, трябва да опитваме по-честа смяна на дълбочините. Защото особено през лятото каракудите често се вдигат от дъното, за да си хапнат водорасли и водна леща почти на повърхността. Тогава ги търсим именно близо до границата на водораслите или зеленилото в залива.

прочетена 5778 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo