Типичен хищник, дал името си и на семейство костурови, добре представено и в нашите води. Стадна риба, водеща типично дневен начин на живот. Напоследък популацията му е в период на териториална експанзия в нашите реки, язовири и водоеми. Риба с отлична приспособимост към всякакви дълбочини и води. Костурът днес може са се открие дори в реки с бързо течение, с изключение на пъстървовите зони. В същото време той вече се е настанил и в покритите с водарасли типично лински блата. На дължина е в състояние да достигне до 50–60 см, а на тегло до 5 килограма. Всичко обаче зависи от конкретните условия на обитание.

При костура имаме и типично израждане на популацията поради пренаселване на даден водоем и липса на регулиращи развитието му врагове. Понякога той се размножава взривно и в следващите няколко години потиска останалите обитатели на водоема. Тази “победа” обаче го обрича на израждане и на размери на хищно джудже. Все пак тялото на нормалния костур, който е случил на условия, е изразено странично сплескано, но скъсено и високо. При по-едрите екземпляри е характерна гърбица и значително по-дебело, налято тяло, отколкото при младите риби. Люспите са ситни, много твърди и почти не могат да се отделят от дебелата му кожа. Главата е сравнително малка, с голяма, силно отваряща се уста със ситни зъби, но без кучешки. Очите са големи и оранжеви. Гърбът на рибата е сиво-зеленикав или тъмносив, понякога и кафеникав. Страните са по-изсветлени, като по дължината на тялото има отчетливи тъмни ивици.

Броят на тези прикриващи хищника шарки е от 5 до 9. Гръбните перки са две последователни, почти една до друга, но отделни, с бодливи лъчи. Изобщо цялата риба е някак драскаща на пипане и необикновено бодлива, щом има шипове дори на хрилните капаци. Долните плавници и опашната перка са оранжеви, като само първият чифт зад хрилете е жълтеникав. Цветовете обаче не са абсолютна даденост – като при повечето хищни риби те силно зависят от особеностите на околната среда. Поведението на костура е лесно предвидимо. Той се храни само по светло. Сутрин на ята тръгва към плитчините, за да “закуси” в компанията на дребните рибки. Нощта обаче е прекарал в дълбокото.

Придвижването обикновено е на стада, съставени от близки по размер риби. Така канибализмът се свежда до минимум, но ако два пасажа с голяма разлика в размера се срещнат, настава сеч. По-едрите парчета се движат по-предпазливо и се държат винаги на границата с дълбочина, което им вдъхва сигурност. Само най-огромните костури живеят самотно като в манастир в най-дълбоките ями, край камари от камъни и скали. Женските екземпляри са отчетливо по-едри от самците в пасажа. Освен денонощните миграции костурът предприема и сезонни пътувания. Есента при първите по-сериозни захлаждания костурите минават в по-дълбоки и топли води. Зимата прекарват в активно състояние и често именно те са най-многобройните риби при подледния риболов. Напролет преселението отново изкарва ятата костури към плитчините, където са и дребните рибки. Практически костурът е целогодишен въдичарски обект. Само в най-големите горещини той намалява вълчия си апетит, но привечер или по-рано сутрин се лови, дори и в юлските горещници.

Стръв и захранка

При изявения хищник захранката направо е глезотия. Но ако тя се употребява в пестеливи количества при зимен излет на лед, значи действа професионалист. Подхранката от щипка кълцани червеи или червенки също подобрява кълването на вече откритото ято и го задържа под дупката. Класическата стръв за добър костур без оглед на сезона са дребните рибета. И макар че с огромната си паст костурът е в състояние да налапа риба, наполовина колкото него, най-добри си остават рибките до 5 сантиметра на дължина. Ако все пак искаме да сме перфектно подготвени, рибетата с удължен силует са по-подходящи. Най-добре е обаче да не правим много експерименти, а да се стремим да намерим от тези дребосъци, с които той се храни във водоема си. В случай, че не е възможно да се осигури жива стръв, може да опитаме е на мъртви рибки или дори на парчета от тях. Резултатите са по-слаби, но дори опашки от пресносолна цаца често се приемат с охота. Торните, белите и земните червеи също вършат работа, особено при липса на рибета рано напролет или през зимата.

Методи на ловене

При неуспех в гоненето на други, по-ценени видове някои колеги са склонни да обвиняват костура за поразреждането на рибното население в нашите води. Това обаче не е коректно, то е все едно да обвиняваш лисицата, че не се храни с трева и гъби. Така че костурът не носи вина за присъствието си в някога пълните с какво ли не язовири. По-скоро някой навремето сбърка с разселването му и после се опита да препише това единствено на птиците небесни. Сега обаче въдичарите имат винаги резервен спасителен вариант с костура. Той може и да не е едър, може и да не напълни живарника, но поне тигана ще покрие. При това в студ и пек, независимо от конкретното време – дъжд, вятър и прочие. Костурът може да е истински преподавател по методите на спортния риболов. Той се лови дори на изкуствена муха с шнур. Но класиката при него е на плувка, най-често от подвижните.

прочетена 5581 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo