Многообразието в рамките на породата поражда разногласия, рефлектиращи върху цялосната представа за облика и употребата на тази прекрасни кучета. Разделелянето на отделни типове по географски принцип, основателно поражда съмнения за съществани отклонения от породните предписания. Тези факти интерпретирани чрез съдийски оценки дават възможност, която би могла да се окаже наистина пагубна за развитието на породата в бъдеще.

Говорейки за работните качества без да искаме правим паралел между особеностите и различията между немското куче и английските му събратя.Наистина е безмислен въпроса , кое е по важно-екстериор или работни качества. На практика се получава така, че е почти невъзможно съчетаването им в такава степен , че конкретен екземпляр да приеме качествата за напълно завършен еталон.

Тогава каква е правилната стратегия? На този въпрос съществува един прост и гениален отговор.Той е даден от големия познавач на породата и основоположник на конкретен вид работни испитания, именувани в негова чест. Това е доктор Клеманс, чиято крилата мисъл гласи “от лова към типа”. Звучаща като теорема тя обяснява концепция за селекция на кучета с определен вид възможности,при което екстериора се явявя единствено физическа гаранция за реализацията им. Този категоричен извод има своята проверена логика, що се касае до физически възможности и темперамемент

Работният стандарт посочва начина по който куче от тази порода трябва да реагира по време на изпълнение на своето предназначение. Рамките на описанието затварят представи от висока компетентност, чиято официална формулировка прегражда пътя на всяко сериозно отклоненние с цел да не бъдат допуснати нежелани вмешателства във функционалният облик на тези прекрасни кучета.

Това не е самоцелно. Последното личи ясно от самият стандарт. В него либерално се толерират всички възможни прояви на типичният характер и стил на германският птичар даващи положителен ефект върху индивидуалното му предназначение. В този смисъл те направляват съдийската логика в лабиринта от особености, които следва да бъдат оценявани. Истинският съдник вижда смисъла в самата логика без да интерпретира текста буквално. Не може да бъде и другояче, защото много неща не подлежат на конкретно описание, а дори и да можеха не биха се побрали в подобен обем. Това изглежда е реалната цел. ”Старт решителен, действие въодушевено” - лаконично изчерпва съмнението относно темперамента на курцхаара. Всички останали възможности под каквато и да е форма са нежелателни. По отношение на галопа стандарта препоръчва бърз и механичен галоп, конкретизирайки с уточнението да не се прекалява. Това описание е изключително актуално във връзка със споровете дали е предимство бързината или не. Практическите наблюдения доказват несъмнено нейната целесъобразност. Количествените представи за това качество са субективни и могат да бъдат изведени обективно единствено чрез сравнение между отделни кучета.

Но едно не подлежи на съмнение, днешните условия и оскъдица на дивеч изискват покриване на големи пространства и проблемът като, че ли измества погледа към логичният въпрос: как да се засили бързината без да се засегнат останалите задължителни качества на породата. Италианската селекция се опитва да даде задоволителен отговор на този въпрос. Неговият израз е осезаем - водене на селекцията на границата на типичното. Умело се избягва нейното прекрачване, измененията в морфологията и темперамента макар и явно забележими ловко следват стандарта, допускат се разлики в рамките на линейни особености.

Тази стратегия е доста интилигентна що се касае до това, че ефекта от тези изменения доведе до съвсем статистически отговор на традициционните схващания, а именно, че такива кучета са най-често победителите в различните работни изпитания.

Най – типичния и характеризиращ белег на практика се оказва стила. Тази категория трудно може да се кодифицира. В официален норматив какъвто се явява стандарта на породата, съвсем мъдро умишлено описанието е, че “мощен тласък на задните крайници изпраща импулса на предните, които го поемат реагирайки с леко прилазване, без характерният скок типичен за пойнтера. Тук обаче възниква проблем. Ускоряването на движението до степента позната при фийлт-трайлса, официално означена като “гонещ галоп” неминуемо довежда до разтягане на разкрача при бягане, оказвайки въздействие и върху положението на главата при търсене и води до опасност от поява на скок. Паралелно с това се забелязват и промени в ъглите и цялостната конструкция. Типичен пример е вертикалното положение на лопатката, изместващо предния пояс напред и ограничаващо предния фронт. Такава конструкция е типична за бързите бегачи. Как породният стандарт ще възприеме подобна промяна е трудно да се предположи, но ако разгледаме случая в контекста на клеменсовата формула няма особено място за притеснение. Чудесни примери относно тези изменения се наблюдават в хода на селекционната работа при състезателните курцхаари. Гениални селекционни решения наблюдаваме при все по осезателно конвергиращата прослойка на тралерите. Скептичността на недостатъчно компетентните и предубедените трябва да се простят с илюзийте на формализма и да си дадат сметка, че съвременния курцхаар работи в бъдещето а не в забравените макар и прекрасни и пълни с дивеч терени.

Схемата на претърсване, типична за породата предполага пълно покриване на терена. Работният стандарт се изразява: ”чрез далечни и близки обследвания на правилни диагонали”. Тълкуването е съвсем просто, касае се за правилно обучение на базата на вродена предразположеност, която в идеалния си вариант се демонстрира като бързо бягане пред водача в совалка равно отдалечена от него на ляво и дясно и в равнина перпендикулярна на тази на неговото движение. Така описано означава определение за далечно обследване при което животното търси с носа си сигнали за присъствие на дивеч. Близкото обследване за което се споменава в работният стандарт е маниер, чието основание е свързано със съмнение за наличие от страна на кучето за дивечово присъствие. Проявата визуално се изразява с отклонение от правилната геометрия на претърсването за проверка и трябва да бъде отличавана от така наречената детайлизация. Последната може да бъде коментирана като паразитен навик от неправилно обучение или несигурност поради недостатъчно силно обоняние. Затова може би при избора на кучета за състезания предимство се дава на тези, които не се губят в детайлите.

Стигайки до онзи момент при, който започва характеристиката на контакта с дивеча трябва да не забравяме, че начинът, параметрите и естетиката са от изключителна важност. Едва ли някой фен на тези изключителни кучета може да отрече специфичните разлики правещи от едно маркиране емблема на породата. Когато усети неопределен мирис, курцхаара отклонява посоката към евентуалния източник и бързо разрешава ситуацията. Ако наистина сигнала е основателен и там има дивеч кучето преминава от бърз галоп в специфичен прилазващ ход с изпънат врат по посока на източника на мириса, ушите са леко повдигнати, изражението на погледа е испълнено с жар. Ноздрите широко отворени, интензивно поемат миризмата, мускулите са напрегнати и тялото сякаш леко потъва, предният дял е по-високо, вратът е изправен, главата хоризонтална или с високо вирнат нос. Естественият резултат е това действие да завърши със стойка. Когато се окаже, че няма дивеч курцхаара въстановява бързия галоп и продължава търсенето.

Типичността на стойката е очевидна, но изглежда с цел да потвърди дарбата на тази порода да реагира адекватно на конкретните условия и дивеч официалният работен стандарт разрешава маркиране дори в седяща и лежаща позиция. Що се касае до изненадващата стойка,описана като позиция с глава под линията на гърба и по високо вдигната опашка, личното ми мнение е, че нейния изглед зависи единствено от това в какъв момент мирисът е заварил кучето.

Споменавайки се, че често при маркиране курцхаара повдига преден крак, а по мое мнение дори и заден се очертава една характерна и типична проява на породата, която е залегнала емблематично в литературата и на която се приписва значение на отбелязване на придвижващ се дивеч. Дали това е така няма особено значение, но факта, че тази прекрасна порода завладя сърцата на ловците по целия свят е очевиден, както и нейното развитие в посока предизвикваща дебати и недоволства от страна на скептичните практици. Така или иначе по световните терени отдавна тича куче, неотстъпващо по нищо на английските породи, куче със собствен образ и достойнства, тича към своето бъдеще!

Автор: Георги Коцаков

прочетена 5469 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo