ЛИСИЦА (Vulpes vulpes L.,1758)

Наименованието червена лисица у нас се ползва твърде рядко. То е прието в повечето европейски страни и е правилно, защото нормалната окраска на лисицата е червена. Навсякъде в нашата страна, макар и не много често, се среща и черната форма на окраската (меланизъм). Тези лисици се наричат въглищарки.

Дължината на тялото на лисицата достига до 80 см, на опашката до 45 см, а височината в холката - до 45 см. Теглото на възрастните лисици рядко надвишава при женските 5,50 кг, а при мъжките - 7 кг.

Окраската на лисицата е в преобладаващо червен цвят. Долната част на тялото и на краката са светли. На върха на опашката има бяло петно. У нас обаче много рядко се срещат чисто червени лисици. При повечето екземпляри гърбът е малко или повече сив до тъмносив.

Лисицата е най-разпространеният хищник у нас и има най-висока плътност. Заема всички видове место-обитания. Адаптира се успешно дори в моно-културното земеделие в равнината. В плани-ните се чувства еднакво добре в иглолистните, смесените и широколистните гори. По-охотно се придържа към териториите около населените места, където намира по-лесно препитание.

Храната на лисицата е разнообразна. Разселваните фазани и кеклици в миналото бяха най-достъпната и често срещана плячка в равнинната част на страната. В менюто й са застъпени още мишевидните гризачи, заекът, таралежът и всичко от животински произход, до което може да се добере и да надвие. По-рядко в хранителния й спектър се включват съставки от растителен произход, предимно месести и сочни плодове.

Лисицата сватбува февруари - март. След 55-дневна бременност окучва обикновено до 6 малки. В миналото в районите, където се разселваха много фазани, се наблюдаваха големи кучила - до 10-12 лисичета. Малките проглеждат през третата седмица. На тримесиече са обучени да набавят сами храната си.

Разрешена е целогодишно за отстрел с оглед регулиране на запасите й. Лисицата е един от основните разпространители на беса.

Следи. Стъпката на лисицата е дълга до 6,3 см и е широка 4 см. По форма прилича на стъпката на чакала и вълка. От вълка се отличава по големината, а от чакала - по "ването на предните пръсти в основата, характерно само за . Стъпките в дирята и на лисицата са наредени в една линия при вълка. Крачката й е около 30 см.

прочетена 5438 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo