В редовете, които следват ще се опитам да Ви дам ценна информация за по–успешен лов, както и насоки в полевата работа на птичаря в лова на яребица и фазан. Нека сега, накратко се спрем на биологията на яребицата и фазана, за да можем да да очакваме резултатен лов и адекватно поведение на терена от страна на нашето куче...

Яребицата е наземна птица. През по-голямата част от годината живее на ята. Активна е през деня, като се храни предимно сутрин и привечер / през зимата търси храна през целия ден /. Менюто и е разнообразно – насекоми, семена на плевелни и културни растения / царевица, слънчоглед, просо и др. /.

Неприятели на яребицата са: лисицата, чакалът, бялката, големия ястреб, мишеловите. В зависимост от атмосферните условия, сутрешното хранене на яребицата приключва около 09.00ч. След това, птиците се оттеглят за почивка и за да не са уязвими докато почиват влизат в гъсти храсти. Така грабливите птици не могат да атакуват почиващото ято, а лисиците и чакалите губят своето най-важно предимство и средство за лов - изненадата. Тръгваме на лов за яребица и за да разберем в какъв терен да отидем, поглеждаме часовника си – ако е преди 09.00ч се насочваме към места засадени със земеделски култури и първо обхождаме крайщата им / това важи в най-голяма степен при наличие на вятър /. Респективно ако това време е отминало, ще търсим яребиците в местата им за почивка / храсти, стари лозя и т.н. /. Удачен вариант за сполучлив лов е сутрин да обходим терените, които са хранителната база на яребиците, а в по-късните часове да идем в тези, където птиците почиват. Така в значителна степен увеличаваме шансовете си за по-резултатен лов.

Нека сега, да обърнем внимание на поведението, което трябва да очакваме и изискваме от нашия птичар. В лова на яребица има особенност, която смятам за важна и е необходимо да спомена - птиците са на ято и миризмата им е много силна. Работещото срещу вятъра куче, ще я усети от голямо разстояние. Често се случва поради буйния темперамент, то да връхлети върху ятото и птиците да се вдигнат извън обсега за отстрел. Това е продиктувано от неопитността и буйния характер на младото куче - не бързайте да обвинявате кучето за това негово поведение , то тепърва ще трупа опит и рутина в своите действия. Ще дам един пример: Едно от мойте кучета, щом усети яребиците, се втурва напред и скача върху ятото. Тогава те без да са усетили опасността панически се разхвърчат в различни посоки . След като ятото е “разбито” , птиците се притаяват защото губят сигурността си. Изчакват опасността да отмине и започват да се “викат“ издавайки кратки звуци. Използвам този момент, и след като чуя откъде отделната птица зове останалите насочвам кучето и аз тръгвам в тази посока. В този случай, напрактика мога да острелям почти всичките птици – естествено отстрелната норма не го позволява. Младата ми курцхаарка, работи на яребици по коренно различен начин. Щом усети ятото, застава на стойка и изчаква докато застана до нея. Тогава заедно, бавно се придвижваме напред и яребиците се вдигат непосредствено прид мен. Тук в стремежа си да дублирам, не се прицелвам добре и при първия изстрел или разкъсвам или пропускам птицата. Освен това всяка излитаща птица ми се струва по-удобна цел ... Накратко казано – припряна и нервна стрелба с минимален ефект. Лично аз предпочитам да стрелям по “разбито“ ято яребици, защото освен че стрелбата е по-прецизна , самото куче работи по-спокойно и концентрирано. Така то придобива правилните действия , защото когато яребицата е отделно от ятото тя издържа повече стойката на птичаря. Така то може спокойно да Ви изчака да се приближите, да вдигнете птицата и слeд сполучливия Ви изтрел коректно да я апортира. Когато ловуваме в храсти и местата за почивка на яребиците можем да очакваме ятото да се вдигне накуп или поеденично от всички страни на храста. Те умело използват високата и гъста растителност и пробягват в нея за да заблудят кучето. В случай, че Вашия помощник усети яребиците и направи стойка пред храст, внимателно и спокойно се приближавате и заставате на другия край на храста. Така птиците ще са между Вас и кучето и ще Ви е по-удобно за да стреляте. Независимо дали ще стреляте по излитащото ято или по отделна птица е нужно да се прицелите добре – не е необходимо да раните птица и след това тя да стане храна за хищниците ... Като имаме предвид, че тези птици освен че летят бързо, са и доста маневрени трябва да изберем и подходящи боеприпаси за този лов. Ще припомня, че в лова имаме за помощник птичар – варианта който аз ползвам е: №8 дисперсант / за първия изстрел от близко растояние / и №5 с концентратор. Така значително увеличавам възможността за сполучлив изтрел.

Лов на яребица и фазан с птичарСега да разгледаме лова на фазан. Той също е наземна птица, храни се сутрин и вечер. При опасност се натиска до земята и изчаква тя да отмине или се спасява с бягство в гъстата растителност. Рядко се вдига на крило, обикновенно при крайна опасностл Уважаеми ловци, тези особенности при фазана, налагат извода, че е необходим малко по-различен подход късаещ по-скоро работата на птичаря. Да речем, че сутрин тръгвайки на лов за фазан влизаме в царевична нива в която предполагаме че се хранят тези птици. Тук от кучето ще очакваме следното: откриване на миризмата оставена от фазана при движението му. Усещайки опасността, фазана ще пробяга напред, опитвайки се по този начин да се спаси. За това е необходимо младото куче да има отлично послушание, за да може да го заставите бавно и спокойно да проследи птицата до края на нивата, а не да я вдигне на крило. Именно в края, фазана ще залегне и така ще даде възможност на кучето да направи стойка – респективно Вие да се приготвите за изстрел. Удачен вариант за лов на фазан в ниви засадени със земеделски култури е: в средата влизат хората с птичарите, а от страни се движат останалите ловци. В този случай имате отлична възможност за отсрел. При лов на фазан в лозя, храсти и др. трябва да отбележа, че птицата издържа доста време на стойката на кучето. Това обаче не означава, че трябва да се бавите. И тук важи правилото – след като кучето маркира птицата внимателно и тихо се приближавате до него. Изчакайте кучето да вдигне фазана или той да не издържи и сам да стори това. Така по време на реалния лов ще затвърждавате спокойната и твърда стойка на птичаря пред дивеча.

Драги ловци, освен необходимостта от добри познания, касаещи биологията на дивеча, важно е да знаем и следното: Отличното изпълнение на командите за послушание от страна на Вашето куче, многократно увеличават резултатността в лова. Именно по тази причина те са задължителни за птичаря, защото от тяхното коректно изпълнение зависи видимостта и правилното поведение на младото куче в реалния лов. Считам за важно да спомена, че не бива да очакваме от младото куче безупречно поведение още на първия му лов на яребица или фазан. Проявете търпение, нека отминат един-два ловни сезона, в които кучето е взело активно участие – ще се убедите че си е заслужавало.

прочетена 7244 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo