Ловните патрони за гладкоцевно оръжие се състоят от гилза, капсул, барут, носеща тапа и сачми или куршум. Гилзите са картонени или пластмасови. В миналото са използвани и метални. Сега все по-голямо приложение имат пластмасовите гилзи, които не се раздуват при овлажняване и запазват качеството на патрона по-дълго време от картонените. Основният проблем при употребата им е замърсяването на окол ната среда, ако след изстрел ловецът ги изхвърля в природата, тъй като за раз-лика от картонените пластмасовите гилзи не изгниват. Долната част на гилзата е метална (месингова) чашка с височина от 8 до 20 мм. За патроните тип „Магнум" тя може да е и по-висока. Когато металната чашка е с малка височина (8 - 10 мм), отвътре, в основата на гилзата, има допълнително усилване с пресована картонена или пластмасова втулка, която се нарича обтуратор. Ме-талната чашка заедно с обтуратора се наричат барутна камера, в която е раз-положен барутът. На дъното на гилзата е поставен капсул-детонаторът. На дъ¬ното, както и по страните на гилзата са означени калибърът и дължината й след изстрел. Например 12/70 означава калибър 12-ти и дължина на разгънатата гилза 70 мм, която да съответства на дължината на патронника.

Ловният барут е сложно химично съединение на нитроглицеринова или нитроцелулозна основа. В миналото се е използвал т. нар. димен барут, изобретен от китайците преди много векове. Той е механична химична смес, но днес няма никакво практическо приложение. Различните марки ловен барут имат раз-лична форма на барутните зрънца, различно тегло и обем, скорост на изгаряне, а оттук и различна енергия и скорост на изстрела. При изгарянето на барута се развива температура над 2000 градуса и се образуват газове с обем 1000 пъти по-голям от обема на барута. Теглото и обемът на барута се нарича заряд на патрона.

Сачмите са сферични топчета, изработвани най-често от олово с примес на антимон. Оловните сачми са сравнително меки и при преминаването им през цевите на пушката голяма част от тях се деформират и нямат праволинеен полет. Това води до голямо разсейване на сачмения сноп. Освен това оловото е токсичен метал, който замърсява околната среда и представлява опасност за животинските видове и човека. Поради това все по-често се търсят заместители на оловните сачми. Този проблем частично се решава чрез изработването на оловни сачми с никелова или медна обвивка, което ги прави потвърди и безопасни. Много добри са резултатите при използва-нето на по-твърди сачми с еднакъв диаметър и идеална сферична форма. Сачмите се изработват с различен диаметър. Най-дребните са с диаметър 1 мм. Съгласно приетата система за означение у нас, тези сачми са с номер 13. Увеличаването на диаметъра на сачмите е през 0,25 мм до 5,5 мм, при което номерата им намаляват. След 4,25 мм, което съответства на номер 0, следва означение с брой нули. Например: 4,5 мм съответства на 2/0; 4,75 мм - 3/0 и 5 мм - 4/0; 5,5 мм - 6/0. След този диаметър номерацията е различна - 8/0 - 6,25 мм, 10/0 - 7,05 мм, 11/0 - 7,65 мм, 12/0 -7,90 мм, 13/0 - 8,65 мм. Масата и обемът на сачмите в патрона се нарича снаряд.

Куршумите за гладкоцевните пушки имат най-различна форма - класическа, сферична, турбинна и др. Те са предназначени за стрелба с гладкоцевна пушка по едри животни. У нас се използват при лов на дива свиня. Един от най-разпространените и най-стари класически куршуми е изобретеният от Вилхелм Бренеке. Този куршум носи неговото име, но това не е основание всички други видове да се наричат бренекета. Особено добри резултати в последно време показват т. нар. подкалибрени куршуми. При тях оловното или стоманизираното тяло е с по-малък дий метър за калибъра, но отвън е покрито или обхванато от пластмасови черупки или контейнер. Такива са куршумите на Мак-Елвин, чешкият Балпластик, някои италиански куршуми. При тях се постига точна стрелба и надеждно поражение и на разстояние 80-100 м, поради по-малкото им напречно сечение и по-висока скорост. Много точен добър куршум е „турбината" на Майер, която има надлъжни външни ребра под наклон 5 градуса, придаващи въртеливо и устойчиво движение към целта. Сферичните куршуми дават най-големи отклонения и рядко се използват. За ловеца е важно да знае, че със стандартните куршуми не бива да се стреля с пушки с пълен шок. При тях куршумите се деформират силно от шока и не показват точност на изстрела.

Носещата тапа се изработва от филц, кече и по-рядко от корк. Нейното предназначение е да отделя барута от сачмите, да оема цялото налягане на барутните газове и да не допуска оникването им в сачмения сноп. За тази цел тапите трябва да ритиснат много плътно барута в камерата. Височината им зависи от материала, като филцовите и кечените изпълняват предназначението си, когато са 10-15 мм, а корковите - 8-10 мм. При фабрично произвежданите патрони тапите вече се заменят почти изцяло с полиетиленови концентратори. Те изпълняват същите функции, но поради устройството си имат предимство пред тапите. Дъното на концентратора е с тънки ръбове, обърнати към барутната камера. Това устройство на дъното позволява о-плътно притискане и затваряне на барутната камера, а оттук по-ефективно използване на барутните газове. Концентратори-е имат формата на чашка, на която стените не са слети, а тделени на четири гъвкави листчета. При преминаването на ачмите през канала на цевта и шоковите стеснения те са защитени от деформация от стените на концентратора. След преми-аването през дулния срез концентраторът лети и носи сачмите чашката още 8-12 м, след което започва разсейването им. По зи начин се постига по-голяма групираност и далекобойност на ачмения сноп.

Картонените капачки са с дебелина 0,5-1 мм и служат за плътняване на барутната камера. Те се поставят върху барута мо при използване на носещи тапи. Картонените капачки ужат също за притискане и затваряне на сачмите в гилзата чрез завиване на върха и навътре.

Ловни патрони могат да се приготвят и в домашни условия. За тази цел ловецът трябва да познава основните закономерности

прочетена 26078 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo