В тази статия читателите няма да бъдат информирани за новости, представляващи "революционна техническа сензация" или дори за прогнозни насоки в развитието на автоматизираните оръжия. Тук те ще бъдат по-подробно запознати с функционирането на един вече утвърден скромен "ловен труженик". Касае се за едно непретенциозно малокалибрено полуавтоматично ловно оръжие с ограничена употреба, което обаче не е лишено и от качества, заслужаващи внимание. Съвсем отговорно трябва да се подчертае, че появявящите се понякога публикации с твърдения за калиброва "универсалност" на малокалибрените оръжия (годни за острел от пъдпъдък до мечка) са плод на безотговорна техническа неграмотност и нe трябва да се приемат сериозно. Напълно обективно и безпристрастно нашите ловци ще бъдат запознати както с неговите достойнства, така и със задължителните компромиси, които трябва да бъдат приети при неговата употреба

Появата на това оръжие не е резултат от спонтанно внедряване на отдавна позната автоматизираща схема. Кинематичната схема "свободен затвор" (при неподвижна цев) е лесно конструктивно и технологично осъществима и се използва широко при автоматизирането на късоцевни и по-рядко малокалиберни дългоцевни оръжия. При нея за работа на автоматизиращите механизми се използва (и оползотвярава) част от откатната енергия без употреба на посредници, т. е. на други допълнителни съпътстващи механизми. Въпреки привлекателността и опростеното осъществяване на тази схема, тя има своите недостатъци, а поставя и неизбежни компромисни условия. Това се изяснява веднага, от един поглед върху нейната кинематика, която функционира на т. нар. "инерционен принцип". На силата на барутните газове, изхвърлящи лекия куршум през цевта, се противопоставя (за късо време) инертността на утежнения затвор, допълнително притиснат към цевта от възвратна пружина. След преодоляване на инертността на затвора и приключване на работата му по автоматизиране на процесите, той "потегля" назад. Очевидно е, че прилагането на кинематичната схема, функционираща на инерционния принцип, при дългоцевни оръжия от по-голям калибър поражда сериозни конструктивни, технологични, а дори и експлоатационни проблеми. По-големите калибри, чиито снаряди (куршуми) са с увеличена маса и заряд (за да се постигне необходимата убойна енергия при обстрела на по-едър дивеч), функционират и с увеличено налягане на барутните газове. Това, от своя страна, е неизбежно свързано с чувствително увеличаване на размерите и масата на затвора, както и със съответна промяна в размерите и характеристиката на възратната пружина. Тези взаимносвързани условия затрудняват разработването на дългоцевни оръжия от по-голям калибър по тази кинематична схема. Разбира се, съществуват още редица трудности, възпрепятстващи разрешаването на проблемите, възникващи при осъществяването на подобни опити. Без да се впускаме в конструктивен анализ на проблемите при такава постановка, със сигурност може да се твърди, че дори при една предварителна нагласа за комромисни решения положителен резултат не може да се очаква. Компромисното прилагане на "инерционния принцип" при дългоцевни оръжия от по-голям калибър би довело до отпадане на основните предимства на схемата, състоящи се в нейната конструктивна, технологична и функционална простота.

От продължително време в Тулските оръжейни заводи се разработват варианти на малокалибрено полуавтоматично оръжие (МЦ 18 - няколко варианта; "ТОЗ-78" и "ТОЗ-99"), при което положителният резултат вече е факт. След около четири години експлоатация в реални (и то екстремни) условия вече може да се говори за модела "ТОЗ-99-01" (фиг. 1) като за оръжие, издържало с успех изпитанието на времето с ясно изразени достойнства и неизбежните недостатъци.

Тази констатация се изяснява и подкрепя от приложения "разрез" (фиг. 2), в който позициите имат следното значение: 1 - цев; 2 - мерник; 3 - цевна кутия; 4 - затвор; 5 - възвратна пружина; 6 - ударник; 7 - бойна пружина; 8 - стебло; 9 - капачка; 10 - приводен лост; 11 - приводен спусков лост; 12 - спусък; 13 - спускова пружина; 13 - спускова пружина; 14 - фиксатор; 15 - предпазител; 16 - предпазител; 17 - специален болт.

Моделът "ТОЗ-99-01" е окомплектован с голяма част детайли, които са заимствани и усилени от модела "ТОЗ-78". Това освен предимствата, които предлага употребата на усвоени от производителя елементи, дава възможност и да се използват муниции (от този калибър), развиващи налягане на барутните газове около 200МРа, без това да се отрази негативно на здравината на механизмите.

Габаритната дължина на оръжието е 980 мм, с маса 2,4 кг. Балансът на оръжието е отличен и поради малката маса на мунициите почти не се променя, когато е заредено или без патрони.

Тук трябва да се отбележи, че малката маса на оръжието и сравнително високото спусково усилие (от 2 до 3 кг) създават първоначално затруднения при произвеждането на прецизен изстрел. Както ще бъде разяснено по-долу, спусковото усилие не може да се коригира, поради което са наложителни тренировки и създаване на специален маниер за произвеждане на изстрел, когато е необходима висока точност. Отново от същите съображения за висока точност на изстрела не е препоръчителна и употребата на по-мощни муниции, въпреки че конструктивно е предвидена употребата им без това да оказва негативно влияние върху ресурса на оръжието.

Всъщност това са "недостатъците" на тази полуавтоватична карабина. Що се отнася до функционирането на автоматиката, от нейното описание става ясно, че не може да се очакват неприятни изненади.

Зареденото и взведено оръжие, изобразено на "разреза" (фиг. 2), е с включен предпазител (поз. 15), който посредством фиксатора (поз. 14) блокира ударника (поз. 6) и не позволява при натискане на спусъка (поз. 12) неговото "жило" да нанесе удар върху фланеца на патрона, който е вкаран в цевта (поз. 1), и да го възпламени. За произвеждане на изстрел е необходимо предпазителят (поз. 15) да освободи фиксатора (поз. 14), който е блокирал спусъка (поз. 12). С цел гарантирано самозадържане на спусъка (поз. 12) не е възможно задвижващото му усилие (от 2 до 3 кг), преодоляващо съпротивлението на пружината (поз. 13), да бъде регулируемо или намалено.

При натиск върху вече отблокирания спусък (поз 12), който е притиснат от своята пружина (поз. 13), се преодолява нейното съпротивление и се задейства приводния спусков лост (поз. 11). Последният се завърта около оста си, привежда в действие приводния лост (поз. 10), задържащ до този момент ударника (поз. 6), и той под действието на бойната пружина (поз. 7) полита напред и нанася удар върху фланеца на патрона, разположен в цевта (поз. 1). При удара на ударниковото "жило" (поз. 6) върху фланеца на патрона, намиращият се там иницииращ състав се възпламенява и запалва барута в патрона. Образувалите се вследствие на това барутни газове изхвърлят лекия куршум през цевта (поз. 1) напред, срещайки единствено съпротивлението на намиращия се там въздух. Действащите в обратна посока (назад) барутни газове пораждат отката на оръжието. Част от тези газове, тласкайки гилзата назад, предават този натиск и върху затвора (поз. 4). Преодолявайки инертността на по-тежкия затвор (поз. 4) и съпротивлението на поместените в него възвратна пружина (поз. 5) и бойна пружина (поз. 7), барутните газове ги задвижват заедно назад с известно закъснение спрямо вече движещия се напред по-лек куршум в цевта.

При хода си назад гилзата попада в цевната кутия (поз. 3), на чиято стена е закрепен "отражател", удря се в него и се изхвърля навън през изработения за целта "прозорец". Затворът (поз. 4), заедно с поместения в него ударник (поз. 6), продължава по инерция хода си назад, свивайки възвратната (поз. 5) и бойната пружина (поз. 7). При достигане на задно крайно положение тези две пружини са вече натегнати, ударникът (поз. 6) се задържа от приводния лост (поз. 10), а затворът (поз. 4) тръгва напред, тласкан от отпружинирането на възвратната пружина (поз. 5), поемайки поредния патрон, подаден от пълнителя (поз. 16). Поетият нов патрон се вкарва в цевта (поз. 1), която плътно се затваря от затвора (поз. 4), притиснат надлежно от възвратната пружина (поз. 5). При натискане на спусъка (поз. 12) стрелковият процес се повтаря.

Това по-подробно описание на функционирането на механизмите, осъществяващи процеса на автоматизация при схемата на инерционния принцип, възприет при модела "ТОЗ-99-01", е убедител но доказателство за нейната простота и малък брой детайли. По този принцип функционират безотказно много армейски ръчни автоматични оръжия.

Ловното предназначение на оръжието "ТОЗ-99-01" е отсрелът на едри птици и дребен дивеч на дистанции до 90 метра. При всички случаи е необходимо да се взема предвид убойната енергия на патроните 22 LR, с които функционира, за да бъде изстрелът ефективен. При употреба на патроните "Hohlspitze" на фирма "D. Nobel", чиито куршуми имат начална скорост Vо=400 m/s на дистанция около 50 м, убойната им енергия е Е50=150 Y и е напълно реален отстрелът на дивеч с тегло около 15 кг, а на дистанция - 100 м - на дивеч с тегло от 11 до 13 кг. При увеличаване на стрелковата дистанция теглото на отстрелвания дивеч трябва да бъде по-малко.

Предвидена е възможност и за монтаж на оптика, с което е увеличена точността

на изстрела на по-големите дистанции, но след усвояване на техниката за произвеждане на изстрел с по-тежък спусък. На дистанция от около 55-65 м, независимо от увеличеното спусково усилие, отклонението от точката на прицелване е от порядъка на 15-20 мм, което в повечето случаи от ловна гледна точка е напълно задоволително. При системни упражнения за произвеждане на изстрел с този спусък, точността на изстрела се повишава.

Конзолата на оптиката се монтира в канал със сечение тип "лястовича опашка", с което се гарантира нейното еднообразно закрепване. Прецизиране на оптиката се постига само с помощта на предвидения за тази цел микрометричен винт на самата оптика. За точността на изстрела спомага и регулируемата по вертикала и хоризонтала мушка, която е защитена и от пръстеновиден предпазител.

Друго достойнство на оръжието е възможността при транспорт да се разглобява на две части и сглобява без употребата на никакъв инструмент. Това става с помощта на специалния болт (поз. 17), който е единствената отлика на модела от базовия ТОЗ-99. Габаритът по дължина на разглобеното оръжие е около 685 мм.

Карабината е окомплектована с два секторни пълнителя за патрони 22 LR с капацитет 5 и 10 патрона. Предимството на секторните пълнители пред кутиевидните прави е, че горният патрон при тях винаги е леко повдигнат, с което се изключва самозадържането и зацепването.

Дървените части от букова дървесина са без всякакви инкрустации и резби. Прикладът е тип "немски", а профилът на оръжието - сдържано елегантен, напълно в модерен стил. Тъмната оксидация на металните части е плътна и трайна. Като се имат предвид добре известните на българските ловци висококачествени материали на оръжията от Тулския оръжеен завод, не е необходимо да се говори за ресурса на оръжието, който при правилна експлоатация и поддържане принципно ще надхвърли официално обявения от завода.

Когато към всичко, изброено дотук, се добави и ниската стойност на боеприпасите и самото оръжие, става очевидно, че любителите на малокалибрени оръжия са разширили своя избор с нов модел, който съвсем не е за пренебрегване.

прочетена 6216 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo