Все пак убождането му е болезнено, но не и смъртоносно. Рибата е клиновидно източена. Главата е сплескана странично, а муцуната е заоблена. Очите са големи и са разположени доста високо на челото, а не отстрани на главата. Окраската е зеленикаво-кафява или дори бледооранжева. Опасни са късата лъчиста гръбна перка и хрилното капаче, на което има остър шип. Те са свързани с отровни жлези, които предизвикват възпаление и силни болки при убождане. Рибата е дънна. Тя се зарива в пясъка и само очите и част от муцуната є са навън. Така напада от засада дребните рибки. Опасността е да се сгреши с попче и прибързано да се хване с ръка.

Това е най-страшната риба в нашето море, но не е смъртоносна, което пак трябва да ни напомни приказката, че Господ е българин. И наистина, за разлика от други морета в нашето дори акулите стават за ядене, а самите те не са способни да ухапят когото и да било. Впрочем дори и драконът има бяло, вкусно и напълно годно за консумация месо. Рибарите по морето знаят тази кулинарна особеност на страшилището и често мезят с препържения си враг с памидово вино за Бог да прости.

прочетена 6129 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo