Национален парк “Централен Балкан” е разположен в сърцето на България, в централните и най-високи части на Стара планина. Тук се опазват саморегулиращи се екосистеми, притежаващи изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове, исторически паметници със световно значение за науката и културата.

• площ: 71 669,5 хектара
• дължина: 85 км.
• средна ширина: 10 км.
• най-висок връх: Ботев – 2376 м. надморска височина
• най-ниска точка: близо до Карлово, около 500 м. надморска височина
• горите покриват 44 000,8 хектара
• безлесната зона е 27 668, 7 хектара
• 70% от екосистемите са естествени
• има 9 резервата с обща площ 20 019 хектара

По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни букови гори, смърч, ела, габър и горун. Установените в Парка видове висши растения са повече от половината флора на България. От тях 10 вида и 2 подвида се срещат само в Централен Балкан и никъде другаде в света. 166 вида са лечебните растения, 12 от тях са защитени по закон. Дивото богатство допълват 229 вида мъхове, 256 вида гъби. 188 вида водорасли. Тази част на Стара планина обитават 70% от безгръбначните и 62% от гръбначните животни в България. Птичият свят е представен от 224 вида, сред които такива, които отреждат на Парка статут на Орнитологично важно място в международен мащаб. Над 130 вида висши растения и животни, срещани в Централен Балкан, са вписани в българската и световна Червена книга.

В Национален парк “Централен Балкан” са представени 49 типа хабитати според класификацията CORINE (CORINE – методология за описание на местообитания създадена в рамките на Проекта на Комисията на Европейския съюз CORINE BIOTOPS.). От тях 24 са с високо консервационно значение и фигурират в Списъка на застрашените хабитати, които изискват специални мерки за опазване, според Директивата за хабитатите на Европейския съюз.

Паркът обхваща и просторни билни поляни, верига от сурови върхове, от които 20 с височина над 2000 метра, скални стени, пропасти, пещери, дълбоки каньони и високи водопади. Централен Балкан е предпочитано място от туристи, природолюбители и естествоизпитатели.

Национален парк “Централен Балкан” е създаден, за да съхрани неповторимата дива природа на Средна Стара планина и свързаните с нея традиции и поминък на местното население. Държавата и обществеността гарантират опазването на това богатство чрез обявяването на Националния парк през 1991 г. и създаването на специализирана управленска структура – Дирекция, която е регионален орган на Министерството на околната среда и водите. За опазването на дивата природа Дирекцията работи съвместно с местни организации, доброволци и приятели на планината.

“Централен Балкан” е една от най-ценните и най-големите защитени територии в Европа – втора категория според Международния съюз за защита на природата (IUCN). Паркът и 8 от резерватите в него са в Списъка на представителните защитени територии на ООН, а 4 от тях са част от световната мрежа биосферни резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.

През 2003 г. Национален парк Централен Балкан стана член на Европейската мрежа от национални паркове PAN Parks – международна оценка за неговата добре запазена и управлявана дива природа. От 2004 г. носител на PAN Parks сертификат е и регионът на парка, а през 2005 г. първите дванадесет предприемача в туризма станаха Бизнеспартньори на Фондация PAN Parks и на НП Централен Балкан.

PAN Parks сертификатите са знак, че защитената територия се опазва заради високата значимост на биоразнообразието в нея, но и заради ролята й за общественото развитие чрез устойчивия туризъм – източник на поминък за местните хора.

НАТУРА 2000 е Европейска екологична мрежа, която включва ключови територии за опазване на видовете и местообитанията. Изискванията за нейното създаване са залегнали в Директива 92/43 на ЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна.

Граници на Национален парк “Централен Балкан”

Източната граница на Парка минава по източните и североизточни склонове на масива Триглав, като в по-голямата си част следва течението на река Габровница, северно от с. Скобелево. Западната граница е по линията на река Михаля – връх Михаля – седловината Косишки превал – връх Косица – местност Бобча. Северната и южната граница са силно начленени и нагънати и имат голям височинен диапазон на разполагане – от 500 м. надморска височина при Карлово и Кърнаре, до 1525 м надморска височина при Троянския проход. От север границата следва линията връх Голям Климаш – Троянски проход – Русалийски проход – местност Корита. От юг преминава по хоризонталите на нископланинския и среднопланинския пояс, като на места слиза почти до границите на населените места – Тъжа и Карлово, a на запад достига на около 3 км. северно от Кърнаре, Розино, Клисура и Антон.

Паркът включва части от териториите на 5 административни области – Ловешка, Габровска, Старозагорска, Пловдивска и Софийска. Площта му попада в пределите на 8 общини – Тетевен, Троян, Априлци, Севлиево, Павел баня, Карлово, Антон и Пирдоп, и в 31 землища на населени места.

прочетена 3919 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo