Чрез обучението всеки стопанин трябва да създаде, развие и затвърди онези качества на ловното куче, които го правят пълноценен помощник в лова. Преди да пристъпи към обучени¬ето, ловецът трябва да възпита кучето си да му се подчинява и изпълнява неговите желания. Възпитанието е период, който предшества същинското обучение.

Желателно е ловецът да избере и вземе кученцето между 30 - 45-ия ден след раждането му. Това е периодът, в който кучето най-лесно възприема човека като господар и негов водач. Първите няколко седмици са изключително важни за установяване на контакта помежду им. В това време храненето, разходките и игрите не бива да се извършват от друг човек, дори от семейството. До навършване на три месеца стопанинът ловец трябва да прекарва колкото може повече време със своя възпитаник. В този период от кучето се изисква да свикне да се отзовава на своето име, което трябва да бъде кратко и звучно. Най-добре е първо-начално името да се назовава неколкократно, преди и при подаване на храната.

При възпитанието и обучението на ловното куче се спазват няколко основни принципа:

• Необходима е всекидневна, целенасочена и системна работа.
• Кучето трябва да усети, че може да бъде принудено да изпълнява неща, които дори не са му приятни.
• Принудата се прилага умерено, задължително с поощрение при изпълнение на упражнението или командата.
• Започва се от простите към сложните упражнения и команди.
• Усвоените упражнения и команди не се изоставят, а се упражняват системно заедно с придобиването на други.
• Не може да се възпитат ловни качества, които не са присъщи на породата.
• Възпитанието и обучението се извършват от самия ловец.
• Ловецът трябва да познава отлично поредните качества и да прилага най-подходящите за породата методи на възпитание и обучение.

Възпитанието на ловното куче създава онези навици, необходими за неговото обучение и нужната дисциплина и подчиненост. Към тези навици може да бъде приучено всяко ловно куче. Възпитанието трябва да приключи до навършване на 6 месеца. В този процес се разчита на реакцията на кучето към т. нар. безусловни дразнители - нашийник, повод, пръчка, свирка, храна. Към условните дразнители спадат гласовите команди, подавани със съответна сила и интонация, жестовете и движенията на ловеца, миризмите и др.

Едно от първите упражнения с малкото куче е отзоваване на командата „Ела тук". За начало тя може да се използва при подаването на храната. Отзоваването на командата трябва да е свързано с поощрение, така че впоследствие кучето с охота да идва при стопанина си. Командата „Не" служи за прекратяване на всякакви нежелани действия от кучето. Произнася се високо, строго и неколкократно. Кучето трябва да бъде наказвано с пръчка, бодлив нашийник или прашка, но без да се наранява.

Командите „Седни" и „В крак" се произнасят ясно и строго. Тренират се с повод, като ловецът притиска и задържа задната част на тялото към земята или придърпва и задържа от лявата си страна кучето. Командата „Легни" се упражнява след усвоя¬ване на предходните. С повод кучето се дърпа напред и надолу, а със свободната ръка се притиска в раменната част към земята. Привикването към изстрел е много важна тренировка, чрез която се избягва стресирането на кучето, което не рядко дълго след това е непригодно за лов. Първоначално се използват изстрели само с капсул или слаби „пиратки" на разстояние 20-30 м. Изстрел с пушка трябва да се дава от друг ловец на разстояние от поне 100 м, а през това време ловецът гали кучето и му говори спокойно. След изстрела го поощрява с лакомство. Ако кучето реагира страхливо на изстрела, това упражнение не трябва да се повтаря скоро. Носенето на дивеч обикновено е вродено при много ловни породи. Въпреки това още в първите 4-5 месеца кучето трябва да свикне да донася (апортира) дивеча на стопанина си. Командата е съчетание на „Търси" и след намиране „Донеси" и „Остави". Първоначално упражнението се тренира с меко дървено или гумено чучело, топка за тенис на корт. Предметът, служещ за играчка, се подхвърля на няколко метра встрани. Ако кучето не е видяло посоката, се насочва и по миризмата намира чуче-лото. Оставя се няколко секунди да се порадва на находката си, след което се командва рязко „Седни" „Остави" и се издърпва чучелото. Кучето трябва да е седнало пред ловеца. Ако то приема всичко това за игра и не му се разделя с плячката, с дясната ръка се стиска между двете челюсти и отново се командва. След като е открило „плячката", не рядко то се опитва да си играе с нея и не реагира веднага на командата „Донеси". Тази команда често трябва да се дублира с „Ела тук", без да преследваме кучето. По-добре е да подаваме командите, отдалечавайки се от него, обръщайки се с гръб. При успех следва задължително поощрение. Всяко упражнение е необходимо да се повтаря по няколко пъти на ден, без да се прекалява. Между различните упражнения кучето трябва да се оставя да играе. Продължителността на тренировката първоначално е 10-15 минути с две различни упражнения, а впоследствие общо до 1 час.

Обучението на терена започва след усвояване на всички упражнения от възпитателната фаза, но не по-рано от 4-6 месеца. Не бива кучето да се извежда направо на лов, без да е тренирано на терена. Ловецът и кучето му трябва да бъдат сами на спокойно място без домашни животни и хора. При първите тренировки на терена се повтарят всички упражнения, усвоени до този момент. Не бива упражненията да започнат веднага след извеждането на терена. По-добре е кучето да потича и поиграе преди работата. Ловното куче има вродена ловна страст и качества, които чрез обучението трябва да се развият и усъвършенстват - стойката при птичарите, преследването на дивеча, намирането и донасянето му. В началото кучето трябва да се научи да търси дивеча по начин, желан от ловеца. За целта са необходими дълъг повод или въже с бодлив метален нашийник. Нужно е да се избягват много горещите и сухи дни, както и обедните часове. Ловецът трябва да избере терен с по-рядка и ниска растителност, в който да има пъдпъдъци, яребици или фазани. Движението трябва да бъде срещу вятъра, като ловецът направлява посоката, движейки се на зигзаг. С помощта на повода се ограничава разстоянието, на което да се движи кучето. При използване на бодливия нашийник задължително се подава командата „Назад". На открит терен е добре работният периметър да е до 30-40 м от ловеца, но това зависи от издръжливостта на стойка на кучето. При немската школа се практикува по-голям работен периметър. Ловецът често трябва да контактува чрез звукови команди с кучето. Интересът му към различни миризми следва да се стимулира и провокира с коман¬дата „Търси". При движението по терена е възможно да се вдигн дивеч встрани от кучето, без то да го е усетило. Ловецът трябн да насочи от подветрената страна помощника си към мястот насърчително подавайки командата „Търси". Ако кучето е прим ряно и невъздържано към миризмата, то трябва да се задържа помощта на повода и спокойни тихи команди „Полека". Ак кучето случайно попадне и вдигне дивеч, моментално се команди „Седни" и горното упражнение се повтаря. При намиране на диве кучето става нервно, движи ускорено опашка, върти се в кръ души интензивно. В случая ловецът трябва да забави ход или сп и спокойно да приканва помощника си с командата „Търси Неподвижното застиване с втренчен поглед в някоя точка нарича стойка. Когато ловецът доближи кучето на стойка, то дава команда „Дай" и бавно, и спокойно го подтиква напред. След вдигане на дивеча се дава команда „Седни", като при изпълнен ето й следва задължително поощрение на глас. Много важно чрез повода и гласовите команди да пресечем желанието най - чето след стойката бързо и нервно да се хвърля срещу диво Издържането на стойка е едно от най-ценните качества на лонн то куче птичар. Едва след затвърждаването на тези работни : чества и стриктното изпълнение на командите, се пристъпва к стрелба по дивеч. Това става само в регламентираните в нор тивната база „полигони за обучение на ловни кучета". Стрелба дивеч в ловен район без разрешително и в забранено време, мак и с цел обучение на куче, се наказва по Закона.

Обучението продължава с откриване на убития или рап дивеч и донасянето му на ловеца, като се използват заучен вече команди. Ловецът трябва да е спокоен, търпелив и да дър под контрол непрекъснато кучето си в периода на обучение.

Обучението на ловното гонче се извършва в горист район, като е необходимо да започне при навършени 6-8 месеца и усво¬ени навици в резултат на възпитанието на кучето. За начало се избира по-рядка гора. Ловецът стимулира непрекъснато кучето с команди „Търси" и се движи заедно с него. Много важно е кучето постепенно да свикне да се отдалечава и преследва дивеча, но същевременно да се отзовава на командата „Ела тук". Едва тогава обучението продължава с по-опитно, но обучено куче. Гончета у нас се използват само за групов лов на дива свиня и хищници, >атова е важно да се пресичат опитите за преследване на сърната. Това може да стане, като първоначално кучето се води на повод и се пуска само по пресни следи или заедно само с кучета, които вдигат и преследват диви свине. Въпреки че този резултат се постига трудно, у нас има много кучета, които работят отлично само на дива свиня и не се интересуват от сърните.

Обучението на кръвоследниците и бърлогарите е по-трудно и изисква по-специална подготовка, продължителна работа и полигон за обучение.

прочетена 16112 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo