ПЪДПЪДЪК  (Coturnix coturnix L., 1758)

Пъдпъдъкът е най-дребната кокошоподобна птица у нас. Теглото му е средно 100-120 г, максимално до 150 г. Дължината на тялото е около 20-22 см, а размахът на крилете - 32-35 см. Оперението му отгоре е кафяво, с множество охрени щрихи и тъмни петна (сн. 31). Отдолу тялото е едноцветно-жълтеникаво. Гърди¬те са по-тъмни. Съществуват мал¬ки полови различия. Мъжките птици имат на подбрадието и гърлото тъмно триъгълно петно, ограничено откъм гърдите с тясна светла ивичка. Гърдите им са едноцветни. При женските гърлото е светло, белезникаво на цвят, а гърдите имат тъмнокафяви петънца и точки. В полет пъдпъдъкът може да бъде сгрешен само с ливадния дърдавец (Crex crex L.), който е световно застрашен вид, включен в Червената книга на България и защитен у нас. Пъдпъдъкът се отличава от него по своето масивно и късо тяло. Краката му също са къси и не се подават зад опашката. Излита поединично, с характерен звук. Лети бързо и стремително, ниско над земята. Полетът е праволинеен. Ливадният дърдавец излита почти без-шумно, лети по-бавно, ниско над земята, сякаш всеки момент ще кацне, полетът му не е праволинеен. Краката му са дълги и винаги се подават зад опашката. Тялото му е удължено, а надкрилията са ръждиви на цвят.

Пъдпъдъкът е разпространен в Европа, Азия и Африка. На север гнезди до Скандинавския полуостров. Зимува в Централна Африка и Южна Азия. Типичните му местообитания са откритите селскостопански площи, заети от зърнени и фуражни култури. Среща се и в ливади, поляни, пасища, пустеещи земи. У нас е разпространен повсеместно. Гнезди до 1600 м надморска височина. През летните месеци, при продължителни засушавания, съчетани с високи температури, мигрира в райони с по-голяма надморска височина. Той е единственият прелетен вид от срещащите се у нас кокошоподобни птици.

Пъдпъдъкът е наземна птица. Рядко се вдига в полет. В повечето случаи се притиска към земята, докато опасността премине. Защитната му окраска го прави незабележим, дори и сред ниските стъбла на стърнищата. Мъжките и женските живеят самостоятелно. Активен е през деня, но се храни най-интензивно в сутрешните часове и късно следобед. През горещата част от деня почива, скрит във високата растителност.

Храната му е разнообразна. Яде семена на треви, плевели, житни растения. Улавя и безгръбначни животни от земята - бръмбари, скакалци, дървеници, мравки, паяци, червеи и меко¬тели. Животинската храна преобладава през гнездовия период и в менюто на младите птици. През есента основна храна са семената на културни и плевелни растения.

Пъдпъдъците долитат у нас в края на април и началото на май. Веднага след пристигането си мъжките птици заемат своя гнездова територия и започват да токуват. Песента им е много характерна и се чува на голямо разстояние. Пъдпъдъкът е мо-ногамна птица. По изключение някои мъжки се чифтосват с повече от една женска. Женската строи гнездото си най-често в окрайнините на селскостопанските площи. То е малка трапчинка, постлана със суха трева и пера. Разположено е сред обработваеми площи, ливади и затревени пустеещи земи. У нас най-голям процент от гнездата са в есенниците и във фуражните култури до първото им окосяване. Гнездовият период е от май до юли. Единични гнезда могат да бъдат намерени и през август. Броят на яйцата в мътилото е 7-15, понякога до 20. Мътенето продължава 17 дни. Малките са гнездобегълци. Нарастват бързо. На 11 дни вече подхвръкват от земята. Остават с майката до 5-седмична възраст, след което живеят самостоятелно. На около 2 месеца вече са с размерите и теглото на възрастните птици. Пъдпъдъкът има много висок размножителен потенциал. Половата зрелост настъпва на 2-3-месечна възраст. През лятото у нас гнездят и млади пъдпъдъци, излюпени през април в Африка, а през август младите мъжки, излюпени у нас, също се включват в размножаването. Прелетът на юг започва още през септември. Някои по-късно излюпени пъдпъдъци остават у нас и до края на октомври. Птиците, които не са се подготвили за прелета, остават да зимуват в България, но трудно преживяват зимата и малко от тях оцеляват.

Неприятелите на пъдпъдъка са същите като при останалите кокошоподобни птици. Понася загуби от механизацията и химизацията в селското стопанство. Неблагоприятно се отразява върху числеността му промяната в структурата на селскостопанските площи и масовият улов с мрежи по време на прелетите. В Германия, Холандия, Белгия, Дания и Австрия той е забранен за лов заради намаляване на числеността му.

Пъдпъдъкът е ценен ловен обект. Годишният острел в на¬шата страна понякога надхвърля 350 000 птици. Разрешен е за лов от 15 август до 30 ноември.

прочетена 10349 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo