Речник на термините в лова

Ареал - територия, заета от пополацията на даден биологически вид или таксон.

Биогеографско райониране – разпределение на биологичните видове по географски райони, зони и пояси.

Биогеоценоза – сложна дума, съставена от корените био- живот, гео-земя, ценоза- съобщество. Екологически термин от руски произход, който означава съвкупност от съобщества от растителен или животински произход и условията за тяхното съществуване. По смисъл този термин е равнозначен на екосистема, но с по-ясно определени граници.

Биотоп – сложна дума, съставена от био-живот и топ- съвкупност от екологичните условия необходими за съществуването на даден вид.

Виброс-мустаци – специални, анатомични приспособления със силно развити нервни окончания, за улавяне на слаби шумове или трептения.

Волиер - заградено място за отглеждане на птици, в което те могат да летят и условията за живот максимално се приближават до природните.

Възрастов полиморфизъм – морфологически или анатомически изменения, свързани с възрастта на даден биологичен вид.

Годинаци – едногодишни ловни животни

Генотип - генните заложби на даден индивид, които се проявяват при определени условия.

Дендрариум – сбирка от дървесни и храстови видове засадени върху една площ.

Екстериорни качества или билези - външни качества или белези.

Ендемит - биологичен вид, срещан само при точно определени условия.

Епизотии – масово проявление на заболявания по животните, имащи паразитен характер

Еструс - разгонване на женско животно; първата фаза на еструс цикъла, през който може да стане оплождане; трае средно седем-девет дни

Еуробионти - силно екологическа пластични биологически видове, заемащи обширни екологически ареали.

Закелевяла растителност – силно изостанала по различни причини- непрекъсната повреда от дивеч или домашни животни, суша, пожар, антропогенно замърсяване, в своето развитие.

Зоогеографско райониране – райониране на животинските видове по географско райони, зони и пояси.

Интродукция – въвеждане, внасяне. В смисъла внасяне в природата на нов за съответните условия ловен вид.

Квотен принцип – Съгласно Закона за биоразнообразието, при застрашените от изчезване видове дивеч, на базата на ловната таксация, в зависимост от плътността и чеслеността на популацията им се определя количеството индивиди, които могат да бъдат отстреляни. Разрешение за това се дава от РИОСВ, ДГС и ДЛС.

Кинология – наука, занимаваща се с биологията, систематиката, отглеждането и обучението на кучетата.

Клинална географска изменчивост - склонност на даден ловен вид или раса от него да заема специфични местообитания, например поречията на реките.

Латентна фаза – силно забавено развитие, силно редуцирана обмяна на веществата и енергията в животинското тяло. Състояние на дълбок биологичен покой.

Линеене – смяна на окосмяването или перата при животните или птиците.

Ловна таксация – преброяване на ловните запаси в дадена територия.

Миграция – преместване, придвижване на даден ловен или друг животински вид от едно място на друго.

Морфологични белези – външни анатомични белези на даден растителен или животински вид, които съществено го отделят в систематично отношение от другите видове.

Огледало – термин за означаване на бялото петно, което се намира около опашката на някои видове като сърни и елени.

Опресняване на кръвта – метод на отглеждане на дивеча и обновяване на неговия генотип, при който в даден район се внасят ловни видове от отделечени на местните видове популации. Цели се осигуряване на отдалечено родствено размножаване и избягване деградацията на трофейната структура на дивеча.

Орнитология – част от научното познание или наука, която изучава птиците.

Орнитолог – човек, който се занимава с изучаване на птиците.

Полов диморфизъм – силно изразени морфологически и анатомически различия между мъжките и женските индивиди на даден вид.

Регресия – намаляване, влошаване.

Рило – предната заострена част на муцуната на дивата свиня или язовеца.

Розетка - рогови образувания във вид на правилен или неправилен кръг около основата на рогата при сърните, елените и други видове. Размерът на розетката, броят на израстъците (перлите) и тяхната дължина са елементи на оценката на трофеите (виж. Скала за оценка на трофеите от еленови рога и др.).

Сезонен диморфизъм - силно изразени морфологически и анатомически различия между мъжките и женските индивиди на даден вид по време на годишните сезони.

Стенобионти - биологични видове, приспособени да живеят при точно определени екологични условия със силно стеснени параметри. Това са също видове, заемащи тесни екологически ниши с малък ареал на разпространиние.

Таксация – преброяване, пресмятане на дадени биотични агенти.Метод за изследване в горите и ловното стопанство.

Токовища – местата, където се събират петлите при глухарите по време на борбите през брачния период.

Токуване – ритуалните игри и звуци, издавани от петлите при глухарите по време на любовните игри.

Трахиноскопия – ветеринарно-медицинско изследване за наличие на трахенелоза, мускулни паразити по месото на дивата свиня или мечката

Хибрид – индивиди, получени от кръстостването на два растителни или животински вида.

Холка – морфологически термин за означаване на мястото, където предните плешки на животните се събират. Разстоянието от земята до холката (височината на животното) е важен морфологичен белег за отделните видове или породи от един и същи вид.

Фенотип - външните проявления на генотипа

Фитогеографско райониране – райониране на растителните видове по географско райони, зони и пояси.