Планински кеклик (Alectoris graeca Meisner, 1804) Има слабо изразен полов диморфизъм Оперението отгоре е гълъбовосиво, с кафеникав оттенък (сн. 29). Отдолу тялото е белезникаво, с тъмни напречни препаски по слабините. Гърдите са сиви. Подбрадието и гърлото са бели или сиво-бели, оградени с черна огърлица. На ушите има черни перца. Теглото на мъжките е 550-850 г, дължината на тялото - 33-37 см, а размахът на крилете - 46-53 см. На стъпалото имат шпора. Женските птици са малко по-дребни, с по-еднообразно оперение на главата и без шпора на стъпалото. Теглото им е 400-650 г. Планинският кеклик може да се сгреши само с тракийския. За разлика от него гърлото му е чисто бяло, огърлицата е заоблена на гушата, а перцата на ушите са черни.

В полет двата вида трудно могат да се различат. Както при яребицата, птиците са на ята през по-голямата част от годината. Излитат внезапно, сравнително тихо, с характерен звук. Полетът им е по-бърз и стремителен от този на яребицата.

Разпространението на планинския кеклик обхваща о. Сицилия, Апенинския полуостров, Северна Италия, Швейцария, Германия, Австрия, Балканския полуостров. У нас се среща във всички планини без Източните Родопи, Странджа и Сакар. Типичните му местообитания са скалисти хълмове и карстови терени в планините, обрасли с тревна растителност, редки храсти и единични дървета. Избягва северните склонове. В нашата страна обитава откритите планински площи от около 800 м надм. в. до горната граница на гората. Предпочита пустеещи земи и степни райони, но се среща и в ливади, пасища, храсталаци, скалисти склонове и скални сипеи, обрасли със закелявяла храс¬това растителност.

Храната на планинския кеклик е главно растителна - семена, плодове, зелени части на растения. Яде и дребни безгръбначни, най-вече възрастни, и ларви на насекоми - скакалци, бръмбари, мухи, пеперуди и мравки. Животинската храна преобладава в менюто на женските през пролетта, а също и на малките през първите седмици след излюпването.

Планинският кеклик е моногамна птица. Разпадането на ятата и формирането на двойките започва още' в края на февруари и те се запазват продължително време. По изключение, когато женските преобладават в половото съотношение, един мъжки може да оплоди две женски/През март-април мъжките заемат свои територии, в които женската прави гнездото си - плитка трапчинка, разположена на земята сред храсти или високи треви, по скалисти склонове, тераси, сипеи, проломи, дефилета и високопланински терени. Застлано е обилно със сухи треви и листа. Гнездовият период е от края на април до юни. Женската снася 8-14 яйца и ги мъти само тя. Периодът на инкубация е 24-26 дни. Малките са гнездобегълци. На 90-дневна възраст израстват напълно, а на 120 дни достигат теглото на възрастните птици. Остават в ятото през есента и зимата.

Неприятели на планинския кеклик са лисицата, бялката, дивата котка, скитащите кучета и котки, някои грабливи птици и др. Яйцата му се унищожават от дивата свиня, таралежа, язовеца, сивите врани и свраките. Неблагоприятно влияние върху числеността му в нашата страна са оказали унищожаването на планинското земеделие и скотовъдство и масовите залесявания на откритите площи в планините през последните десетилетия.

Планинският кеклик намалява в много страни на Европа. It някои от тях е защитен. У нас е разрешен ча пои. но в последните години числеността му е ниска и не се ловува. Срокът за ловуване от 1 октомври до 30 ноември. В някои страни на Европа се равят опити за изкуственото му развъждане. В България не е експериментирано.

прочетена 5846 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo