Разривите на цевите на ловните пушки обикновено водят до нещастни случаи—главно до наранявания и осакатявания, я понякога и до смъртни случаи. За отстраняване на тези опасности инженерно-техническото ръководство на Ижевския механичен завод, произвеждащ световноизвестните ловни пушки ИЖ във всичките ни познати модели, е провело редица опити с цел да се изяснят причините за тези нежелателни случаи при стрелба с ловно гладкоцевно оръжие.

Така например произведен е бил изстрел с пушка, чиято цев е била напълнена с гъста смазка.

Изменения в цевта след стрелбата не са били констатирани. Напълвани са били цевите на пушката с вода. След изливането й са били произведени изстрели, които също не са дали изменения на цевите.

Когато е бил произведен изстрел с цев, в която е било поставено чуждо тяло, цевта винаги се е раздувала или разрушавала в зависимост от това, доколко е било голямо и доколко плътно е прилепвало чуждото тяло в цевта.

Така например при запушване на дулния край на цевта с кал или мокър топещ се сняг тя се е скъсвала на запушеното място, т.е. там, където зарядът е срещнал препятствието.

Проведен е бил изстрел с пушка, чиято цев е била потопена във вода. При изстрела потопената част във водата е бивала скъсвана.

Дулният край на цевите е бивал запушван с пясък. Това също довело до скъсване при произвеждането на изстрел.

Скъсване на цевите, и то на патронника, се е получавало, когато се е произвеждала стрелба с патрони, снарядени със смес от димен и бездимен барут. От тякъв заряд се получава детонация, на която цевите на ловната пушка не издържат и се получава разрив. В редки случаи може да се получи разрив на патронника, когато се използуват патрони с гилзи, по-дълги от дължината му.

Все с опитни цели по вътрешната полирана повърхност, която е бмла нарочно смазана дебело, са били разсипани сачми, които са полепнали по нея. Възпроизведен е бил случай, когато от сътресението на газовете изпада от патрона надсачмената капачка. След стрелбата цевта с полепнали сачми се е деформирала. По повърхността й се образували множество подутини.

Раздувания на цеви са били получавани, когато в тях е била поставена надбарутна капачка или тапа. С това се е възпроизвеждало действителното положение, до което се стига при неизхвърлена от цевите тапа или капачка вследствие на слаб изстрел.

Направените опити са били идентични с често случващите се в практиката случаи. Установилo се е, че вследствие на нарастващото налягане на барутните газове, които изтласкват снаряда, при движението им към дулото на цевта, щом срещнат на своя път препятствие, се спират за един много кратък момент. Този момент именно, колкото и да е кратък, е достатъчен да измени посоката на газовете. Да спре все по-силно нарастващия обем на барутните газове зад препятствието, при което се получава извънредно силен натиск върху стените на цевта, който почти винаги не може да бъде издържан от стоманата. Вследствие ня това налягане тя се раздува, образувайки пръстен или подутости, или се скъсва в зависимост от това, доколко е еластична и висококачествена.Поражението на стените на цевта е толкова по-голямо, колкотг чуждото тяло е по-тежко и колкото по-здраво е заседнало.

Раздувания в дулото на цевите на ловните пушки се получават и при стрелба на ловни куршуми с пушка, чиито цеви са силно шокови. Такова раздуване се получана обикновено при стрелбата със сферичен (кръгъл) куршум, чийто диаметър е по-голям от шоковото стеснение или когато тялото на другите видове познати ловни куршуми е с по-голям диаметър от шоковото стеснение, измерено без ребрата на куршума.

В заключение трябва да се подчертае, че не винаги раздуването или скъсването на цевта на пушката трябва да се счита като фабричен дефект. Вина в повечето случаи трябва да се търси в лошото й стопанисване.

прочетена 5124 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo