България не е сред страните, които са много богати на различни видове хищни риби, но все пак и по нашите географски ширини има избор измежду сладководните "зверове". След изтичането на пролетната забрана всички видове риба се хранят усилено, за да наваксат изгубената енергия през периода на мръстенето. Хищниците не правят изключение и видове като костура и кефала кълват усилено почти целодневно, други типично нощни ловци като сома и бялата риба се хранят предимно привечер и в ранните сутрешни часове, а балканската пъстърва, която хвърля хайвера си в есенно-зимния период, също намира добри условия за храненне в планинските реки при температура на водата от 8 до 15 градуса. Щуката определено понижава своята активност в сравнение с пролетта, но риболовците, които познават навиците й в даден водоем, успешно я хващат и през юни. През този период водата на повърхността дори на по-малките язовири и езера все още не е силно загрята от слънчевите лъчи, а в по-долните водни пластове е съвсем хладна. В големите водоеми целогодишно по-ниските водни пластове са студени, а водите на високопланинските езера и буйните планински реки са направо ледени дори и в летните жеги. По-ниските температури на водата дават оптимални условия за развитието и храненето на някои от хищниците, като пъстървата, костура, кефала, бялата риба. Щуката например се храни най-усилено при температура на водата 10-12 градуса. През юни в ниско разположените като надморска височина водоеми малките рибки са вече излюпени и се навъртат на ята в крайбрежните плитчини. Хищниците не са далече от тях, като това в пълна сила важи за костурите, които ги преследват по цял ден. Разгледаните в настоящия материал са по-популярните и често срещани видове, обитаващи родните реки, езера и язовири.

Костур

Най-широко срещаният и масов вид, ловен в последните години в нашите водоеми. Сред любимите лакомства на костура са дребните рибки, торните и земните червеи. Когато костурите са настървени и особено активни, могат с успех да се ловят и на опашка или парче от рибка, грозд бели червеи или пинки. Най-широко употребяваният метод за риболов на костур е този на леко с използване на ваглер или обикновена подвижна плувка. Стръвта е добре да се придърпва периодично, за да се раздвижи и да подразни хищниците, особено когато не са достатъчно активни. Друг популярен метод е риболовът на тежко /на чепаре или с подвижна тежест/, който също дава добър резултат при постигане на по-значителна дистанция на предлагане на стръвта. Особено емоционален е спининговият риболов, при който се използва богат и разнообразен арсенал от цветове, форми и видове примамки: въртящи и колебаещи се блесни, кастмастери, отвесни блесни, силиконови рибки и туистери и дребни воблерчета. Изкуствените примамки е по-резултатно да се ползват при риболов от лодка. Така се постига по-голяма маневреност и обхождане на голям периметър от водоема. През юни костурите обитават по-плитките участъци, като често пъти ловуват в близост до повърхността, недалеч от бреговете, където се навъртат техните жертви - дребните рибета. Актуални за такива условия са плиткогазещите воблери и въртящите се блесни от малките номера. Само най-едрите екземпляри рядко напускат дълбочините и е необходимо да се търсят именно там.

Кефал

В този период от годината възможностите за улова му са в широк спектър. Кефалът е най-разпространен в реките, но добри условия на живот намира и в язовири, езера, стари корита, кариери. Сред видовете естествена стръв подходящи за месец юни са плодовете: череша, вишна, черница /дуда/, а освен тях и живата стръв, като дребни рибета, жабета и попови лъжички, скакалци, щурци, търтеи, оси, гъсеници, пиявици и дребни рачета или белена рачешка опашка. В реките в началото на лятото кефалите се търсят предимно в края на бързеите, където бързото течение преминава в умерено, и по големите разливи и плитчините. В язовирите и езерата кефалите са предимно в горните и средните водни слоеве, недалеч от брега и крайбрежната дървесна растителност. Любими техни места са устията на вливащите се реки и ручеи, където водата е богата на кислород и има наличие на повече храна. Освен на естествена стръв кефалите добре се ловят на изкуствени мухи с богато оперение или на мухи известни сред "мухарите" с името джапанка. Големината на използваните куки за кефалските мухи най-често е в рамките на №10 -12. Въртящите се блесни с номера от №0 до №2 и воблери с дължина до 4-5 см също са добро решение за сезона. Кефалите по принцип "не си падат" по-силиконови примамки /туистери, рипери/ и е по-удачно да не ги използваме, когато сме решили да ги надхитрим. За успешен риболов на тези подозрителни и плашливи риби е задължително да се съобразяваме с изискването за пълна тишина и добра маскировка, особено в слънчево време и бистра вода.

Пъстърва

Юни е чудесен месец за риболов на пъстърва по реките, защото те са в нормалния си вид, тъй като снежните води вече са се оттекли, а лятното маловодие още не е настъпило. За оптимални условия сред пъстърваджийте се счита не много бистрата, леко замътена /сура/ вода, която отива към пълно избистряне. Обикновено такива са условията след кратък и слаб дъждец, който дава само лек по-матов нюанс на водата. За неблагоприятни се считат много бистрите /като сълза/ води, които дават възможност на рибата с най-острото зрение да забележи риболовеца от разстояние и "да офейка" под някои камък или подмол. Колкото е по-дива и непосетена реката, толкова са по-добри и резултатите в риболова. Един съвет - ако рибарските пътеки край реката са утъпкани и по брега има забити дървени чаталчета и разхвърляни кутии от бели или торни червеи, не чакайте голям улов и силни емоции. За риболова на пъстърва с естествена стръв не ми се иска да споменавам. Въпреки че доста хора ловят пъстърва само с червеи, рибки или дори хайвер, истинският спортист риболовец лови пъстърва само с изкуствени примамки - блесни, воблери, кастмастери, сухи и мокри мухи, нимфи и стримери. За реки с по-буйно течение е добре да се използва по-голяма и тежка блесна, която може да се справя със силата на течението. Затова отличен ефект имат въртящите се блесни № 2 , а не широкоизползваните № 0 или 1, които са леки за бързеите и стават само за по-тихите участъци.

Распер

Типично речен хищник, който притежава голяма бързина и изключителна предпазливост. Обитава Дунав и долните течения на притоците му, а също и някои от големите реки в Южна България. За много риболовци си остава съвсем непозната риба, независимо от продължителността на стажа им с въдица в ръка. Причините за това са: сравнително слабото му разпространение, капризите на рибата и трудният риболов, изискващ перфектно владеене на спининга. Расперът се търси на границите между тихото и бързото речно течение или в началото и края на "дебелите" бързеи, където се образува бяла пяна на повърхността. Предпочита да лови плячката си в горните слоеве на водата, далеч от брега, като при ловуване гони уклейките, като ги разпилява шумно по повърхността, а нерядко прави и скокове в преследване на жертвите си. Тръгне ли на лов, непременно ще го видите или чуете. Именно в тези участъци, където ловува в момента, е най-големият шанс за спинингиста да го улови. Подходящи примамки за распер са белите издължени колебаещи се блесни с дължина около 7-8 см и въртящи се блесни с номера от 2 до 4. Ако ще го пробвате на жива стръв, използвайте уклейки, като изборът на монтаж зависи от конкретните условия и мястото на риболова.

Щука

Най-агресивният сладководен хищник в нашите води, познат дори на начинаещите рибари. Практиката показва, че въпреки масовото му разпространение, в доста водоеми през летните месеци се хващат предимно дребни екземпляри и инцидентно щуки над 2-3 кг. Трофейните хищници по 5-6 кг и отгоре се ловят предимно през есента или в ранната пролет. Юни не е най-добрият месец за ловене на щука, но година с година не си приличат - една е по-хладна и дъждовна, друга е суха и гореща. В началото на лятото чудесни условия за риболов са леко облачното небе, лекият ветрец и по-хладното време. С други думи - ниска осветеност, сравнително тихо време и предметите да не хвърлят сенки, а температурата на въздуха да не бъде над 20 градуса. Това са моментите, в които щуката е много активна и не бива да се пропускат. В топлите и слънчеви дни, особено ако не духа вятър, щуката е слабоактивна и предпазлива. Тогава на улов може да се разчита предимно рано сутрин, докато времето е хладно и слънцето не е напекло. Подходящи примамки за спининг за щука във водоеми с растителност, която е на метър под повърхността, са въртящи се блесни с № 3-5 и плаващи воблери с дължина 9-11 см. Тези примамки се водят в горните водни пластове на малка дълбочина, без опасност от закачването им във водораслите. В долните течения на големите реки и Дунава отличен резултат дават силиконовите рибки и туистерите с единична или двойна опашка с дължина до 10-11 см. Ако се използва жива рибка, е препоръчително тя да е уловена на място във водоема, защото макар и лаком хищник - щуката свиква да се храни с познатите й "клиенти", с които съжителства.

Бяла риба

По всеобщо мнение сред риболовците, тази риба оформя елита сред нашите хищници заедно с щуката и сома. Риболовът й е цяла академия и се учи с години. Зная го от собствен опит. Разнообразието в начините на риболов и използваните видове стръв и такъми е изключително. Бяла риба се търси от лодка или от брега, като според мен това е хищникът с най-непостоянно и променливо поведение относно хранене, местообитание, укрития и предпочитана дълбочина на ловуване. За съжаление напоследък този изключителен хищник все по-инцидентно попада на въдиците, тъй като популацията му навсякъде много намаля. В началото на лятото в езерата и язовирите бяла риба се търси на жива рибка, на тежко, в откритите части на водоема, като стръвта се внася навътре с лодка. Не трябва да се забравя, че когато търси храна привечер и преди изгрева на слънцето, хищникът доближава бреговете и ловува на малка дълбочина. Затова много често в такива моменти се хваща на въдици, заметнати "от ръка" близо до брега. Добри резултати се постигат при използването на лодка с извънбордов двигател на влачене. Примамките, които се ползват, са потъващи или плаващи воблери в зависимост от дълбочината на водоема и предпочитанията на хищника. Тези риболовци, които разполагат с лодки, могат да си опитат късмета и с други спинингови примамки, като клатушки и силикони, а също и "на помпане" с отвесна блесна в дълбоките места, с разлики в дънния релеф. От брега на спининг инцидентно могат да се постигнат по-значими успехи и това предимно се случва, ако попаднем на времето и мястото на ловуване на хищника.

Сом

Гиганът на родните водоеми е хвърлил хайвера си, огладнял е порядъчно след размножаването и е особено активен в този период. От рибарите се иска само да намерят обитанието му и да го надхитрят да захапе въдицата. Всичко изглежда много лесно на приказки, но на практика нещата изглеждат по съвсем различен начин. Уловът на приличен сом с въдица изисква здрави нерви, здрави такъми и здраво чакане. За заклетите сомаджии използваната стръв се подбира най-вече измежду следните примамки: по-едри живи или мъртви рибки с дължина до 20 см, цели раци или рачешки опашки, жаби, грозд торни или земни червеи, големи черни пиявици, наричани "конски", попови прасета /конощипи/, оскубани и запечени врабчета или други дребни птици. Сомове нерядко пъти се хващат и на плочка кюспе на дънни въдици, подготвени за шаран. В големите язовири примамката за сом се внася с лодка в най-дълбоките участъци. Любимо местообитание на едрите сомове са язовирни стени, шлюзове и бетонни кули и стръмни и скалисти брегове. В долните течения на големите ни реки, където се въди сом, добрите места са около сенчести и подкопани брегове с подмоли и коренища, дънери на паднали във водата върби и тополи, големи камъни или подпори на мостове, около които се образуват ями или места с водовъртежи и обратно течение. В големите реки сом може да се улови със спининг на потъващ воблер, силиконова рибка или тежка колебаеща се блесна, но за това е необходим доста опит, голяма настойчивост и многократни замятания в "сомските" участъци. Изкуствената примамка е необходимо да се движи бавно в непосредствена близост до дъното с периодични паузи и придърпвания. В Дунава сомовете си имат леговища, които добре са изучени от местните майстори. Обикновено това са дънни ями със стръмни склонове, резки преходи в дънния релеф, остатъци от потънали кораби и баржи и места около пристанища, терминали, буни и кейове. Най-активният сезон за риболов на трофейни сомове с кльонк специално за язовирите започва малко по-късно, в края на юли, когато температурата на водата е по-висока. Въпреки това и през юни в някои водоеми се лови сом на кльонк, ако се познават подходящите места и е усвоено умението да се работи с уреда. В големите язовири сом се хваща на влачене от лодка, като подходящите примамки са дълбокогазещи воблери с дължина до 18 см или тежки колебаещи се блесни.

Всички описани благоприятни и негативни фактори, техники и такъми е редно да се приемат само като теоретични постановки, макар и изведени от практиката, но да не забравяме, че теорията неведнъж се е разминавала с практиката. Особено когато става дума за риболов.

прочетена 14764 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo