Въпреки че поведението на шарана е обект на непрекъснати коментари и анализи в риболовните издания, тази обичана и търсена риба все по-рядко попада в клопката на заложените за нея въдици. Малцина са щастливците, които могат да се похвалят с трайни успехи през последните години. Запасите от шаран по една или друга причина намаляха драстично в нашите най-популярни водоеми. Все по-назад във времето остават спомените за поредица от едри екземпляри при всеки неколкодневен излет, подготвен със съответното захранване и най-популярна стръв. Очевидно е, че трябва да променим представите си за шарана, а на улова му да гледаме като на твърде рядък шанс за изява.

Практиката по някои наши водоеми, обитавани от шаран, през последните години показва, че тази риба все пак присъства, макар и в ограничени количества, но традиционните методи на риболов все по-рядко ни удовлетворяват. Рибата започна да проявява необичайно големи претенции както към стръвта, така и към строежа на линията. Стандартните влакна от порядъка на 0,30 - 0,35 мм се оказват отчайващо дебели. Едрите ковани куки все повече смущават рибата. Това наложи отдалечаването на стръвта от куката и въвеждането на техниката "на косъм". Шаранът стана крайно подозрителен към всеки шум, идващ от брега. И неслучайно шумни, рибарско-гуляйджийски компании остават разочаровани от улова. На пренаселените с въдичари брегове, дори да работят по правилата, картината е същата. Всичко това говори, че към шарана трябва да се прилага нов, различен от досегашния подход. А там, където ще го търсим на плувка, това просто е наложително. В големите наши язовири шараните остават далеч от бреговете през целия активен сезон и нищо не е в състояние да ги накара да влязат в обсега на заметнатите от ръка въдици. В дълбочините рибите се чувстват спокойни, неуязвими и макар и рядко, те посягат към подадените примамки. В по-малките водоеми обаче рибата няма къде да избяга. Там няма недостижими участъци. Най-често тя отговаря с мълчание на упорството да я надхитрим. И все пак не бива да считаме, че усилията ни предварително са обречени на провал. Възможността да достигнем по всяко време до местообитанията на шарана ни дава шанс да го подмамим. Но в свободните за риболов язовири това може да стане с уреди, далеч по-прецизни от общоприетите, и най-важното - с поведение, сходно с това при пъстървов риболов. И за да не съм голословен, ще споделя някои епизоди от моята практика в последните години. Ловувах в началото на лятото, през юни, на язовир "Осиковица", Ботевградско. Бях избрал позиция в устието, на обрасли с шавари брегове и обилна водна растителност, която покриваше по-голямата част от повърхността. Опитвах на плувка да търся каракуда в "прозорците", на дълбочина не повече от метър. Трябва да поясня, че бивакът на групата беше на чист, открит бряг, където вече трети ден дънните шарански въдици бездействаха. Работех с основно влакно 0,16 и повод 0,12 мм, с бяла кука № 14. Обаждаха се дребни каракудки, но помръдването на шаварите и епизодичните плясъци показваха, че в плитчините се навърта и шаран. Реших да заложа втора въдица на плувка, на консервирана царевица. Разбира се, със значително по-здраво влакно и надеждна кука. Замятах в един общ "прозорец", където плувките бяха почти една до друга. Бях захранил с две-три шепи варено жито. За моя голяма изненада шаранът удари не там, където го очаквах. Предпочете дребното бяло червейче, подадено с фина линия, вместо далеч по-привлекателното царевично зърно. Нямах обаче късмет, защото след кратка съпротива рибата се откачи. Продължих упорито да действам, като на шаранската въдица освен царевица редувах жито, торен червей, грозд от бели червеи. Но там нямах кълване. Удари отново на същата въдица, с далеч по-тънка линия. Този път, макар и с доста усилия, се справих и извадих двукилограмов шаран. Вече бях сигурен, че изключително плашливата риба се смущава от грубата линия и избягва по-обемистите примамки. В друг случай ловувахме през лятото на стената на Мраморенския язовир, Врачанско. Имаше доста рибари, а всички, които бяха заели позиции на стената, захранваха обилно с царевица и очакваха шаран на плувка. И моята тактика не се различаваше от околните. Синът ми обаче предпочете да заложи на фина линия и да потърси дребна риба. Наред с каракудите, които го занимаваха епизодично, моето хлапе закачи и измъкна два нелоши шарана. И те се оказаха единственият шарански улов на поне десетината мераклии. Е, как да не повярвам в порасналата взискателност на рибата.

Напоследък става все по-модерен платеният риболов в частни рибарници. Въпреки че поведението на рибата в тях няма нищо общо с това на дивите риби, изкушавам се да спомена за интересен случай от такъв риболов, което говори, че дори изкуствено разселеният шаран старателно подбира "клиентите си". С мой близък колега посетихме неголям рибарник, разположен в близост до административната сграда на община Кремиковци, между Челопечене и Ботунец. Колегата извади готов телескоп с монтирана изключително тънка линия, останала му от предишен излет. Реши да не я променя по-скоро от любопитство, да види какъв ще е ефектът. За по-малко от два часа колегата ми извади пет шарана по около килограм, без да допусне скъсване на влакното. А аз нямах нито едно кълване, при все че работех със същата стръв, а и моята линия беше сравнително олекотена. През миналото лято ловувахме на язовир "Качулка" край село Челопеч, Пирдопско. Оказахме се твърде голяма компания от рибари и разположихме доста въдици на обширна площ по равния южен бряг. В такъв състав обаче, при присъствието и на случайни хора тишината не може да се спазва. А беше необходимо. Замятахме наблизо, точно пред пояса от водна чума, където шаранът излиза в началото на лятото. Имахме общо четири шарански удара все на крайните въдици, най-отдалечените от бивака. И то само на стръв, монтирана "на косъм". Въдиците, заложени пред палатките, останаха безучастни за трите дни, прекарани на язовира. Изводите се налагат сами и коментарът е излишен. И последният пример от миналото лято. В покрайнините на село Ковачевец, Поповско, има малко язовирче. Посещава се рядко, предимно от местни въдичари. В разгара на лятото шаранът се разкълва така, че за няколко дни изживях незабравими емоции. Много скоро обаче новината се разнесе и в следващите дни бреговете му се отрупаха с хора. Всеки хвърляше захранки в изобилие. Наоколо - шум и движение от автомобили. Резултатът - тотално отдръпване на рибата, сякаш изобщо я няма в язовира.

С тези епизоди от мои излети искам да убедя колегите, че шаран все още има, но колкото повече намалява, толкова повече изхитрява. Ясно е, че ще трябва да забравим масовия му улов, поне засега. Епизодичните му прояви на отделни места не са критерий за традиционното му поведение. Надхитрянето с шарана, особено в малки водоеми, все повече се превръща в изкуство, в което не всеки може да се посвети. Успяват тези, които са загърбили традицията, които рискуват да подадат примамката на максимално олекотена линия, несъразмерна на силата му. И то там, където е най-трудно да се измъкне - в обраслите с растителност зони. Но шаранът е там и не ги напуска почти през целия летен сезон, защото се чувства защитен. В откритата вода дебнат мрежите и инстинктът за самосъхранение подтиска мераците на рибата да се радва на водния простор. Забравихме вече как изглеждат ефектните плясъци на шарани по водната повърхност. Замисляме ли се защо е така? Не е само защото шараните са малко. Рибата е наплашена и дори на свободата си не може да се радва. И за това твърдение разполагам с факти.

Посещавам отдавна неголям, типично шарански язовир в Търговищка област. Там шаранът през последните години се разреди дотолкова, че дори в залаганите ежедневно бракониерски мрежи не влизаше почти нищо. Даже и аз си помислих, че тази риба е на изчезване. За цял сезон на класическите дънни въдици нямах изваден шаран и се задоволявах с каракуда. Само в плантациите от шавари в заливите личеше присъствието на едра риба. През миналата година язовирът беше отдаден под аренда за отглеждане на толстолоб, но без да се забранява спортният риболов. Денонощна охрана изключваше всякакъв достъп на мрежари. И резултатът от успокояването на рибата беше красноречив - през изминалото лято се извади серия от едри шарани (над 10 кг) на класически дънни въдици. Е, с някои подобрения в монтажа на линията, но все пак шараните кълвяха в открита водна площ на въдици, заметнати от ръка. Това, разбира се, е частен случай. А на водоемите без охрана мрежарите продължават да безчинстват и да тормозят шарана. И само масивната водна растителност го предпазва от пълно изтребване. Там той привиква със специфична храна, често става дори заклет вегетарианец, но оцелява. И това е за сметка на все по-голямо усъвършенстване на сетивните органи, които го ориентират за всяка грозяща го опасност. И колкото повече расте в този суров свят, толкова по-недоверчив и хитър става. За да успеем в такива екстремни условия, ще трябва да вложим цялото си умение да останем скрити, да го предразположим с нетрадиционна храна, която не го смущава. Трудно е да се каже еднозначно точно каква. Разбира се, не отричам универсалната царевица или качамаците, но понякога и шаранът има "особено мнение" към тях. Вероятно това е така поради прекомерното захранване на някои водоеми. Изобилието от леснодостъпна храна често събужда подозрения у рибата и има обратен ефект. Далеч по-непринудено би изглеждало невинното бяло червейче, дребното топче хляб или дори зрънце кус-кус. Сред обилна растителност може да го съблазни грахово зърно или младо стръкче от тръстика. Към тези храни рибата все още няма предубеждения. Безспорно предимство е, ако са подадени на линия като за дребосък.

Вероятно ще има и противници на застъпената от мен теза при улова на плашлив, див шаран, но фактите от практиката говорят в нейна подкрепа. Често шараните удрят на въдици с олекотена линия, предназначени за друга риба, а класическата шаранска постройка не дава резултат. Това едва ли е случайно. Убеден съм, че колегите, които залагат на стандартната тактика, ще имат все по-редки срещи с мечтаните шарани.

прочетена 6846 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo