СИВ ЗАЕК (Lepus europaeus Pallas,1778)

У нас заекът е малко познат с правилното му название - сив заек. Наричаме го див заек, полски заек или най-често само заек. Докато определението „див" е логично, тъй като така го отделяме от домашния заек, то понятието „полски" е невярно, тъй като заекът не се среща само в полето.

Заекът е от групата на дребните бозайници. Дължината на тялото му е 60-70 см, а средното тегло на старите зайци е 3,7-4,2 кг.

Линее два пъти в годината - през пролетта и края на лятото-началото на есента. Общата му окраска е тъмносива, като през лятото е по-жълтеникава. Ушите на върха са черни, а опашката отдолу е снежнобяла. Мъхът (долният плътен космен слой) е сив за разлика от снежнобелия мъх на домашния заек. Този харак¬терен белег, както и основният сив тон на космената покривка определят и вярното му название - сив заек.

Сивият заек в природата не може да бъде сбъркан с никой друг бозайник. У нас той е повсеместно разпространен. Заема всички местообитания от морското равнище до най-висо¬ките ни върхове. Най-многоброен е в равнината до 400-500 м надм. в., и то в културния ландшафт, където намира по-разнообразна храна.

Размножителният период на заека започва още в средата на януари, а при по-меки зими и по-рано. Сватбува на открито в съседство на гората. Зайците излизат привечер. Мъжките водят ожесточени битки, защитавайки избраницата си. Склонни са и към полиандрия (една женска се опложда от няколко мъжки). Бременността е 45-48 дни. Ражда 3-4 пъти в годината, обикновено от 2 до 4 малки зайчета. Те са прогледнали и добре развити. Бозаят две седмици, като зайката идва при тях само един път в денонощието. След третата седмица заживяват самостоятелно. Заекът е нощно животно. През деня почива в малка трапчинка, която сам изкопава на място, осигуряващо му добра видимост.

Храната на заека е разнообразна - сочни части на растения, млади леторасли и пъпки, плодове и семена на селскостопански култури. Прехапва страничните и връхните леторасли. Гризе кората на младите дървета и нанася щети в овощните градини. Заекът има много естествени неприятели. Малките зайчета и възрастните зайци се нападат от всички хищни бозайници и птици. Понася загуби от косачките, ком-байните и химизацията в селското стопанство. Загубите са значителни (вкл. и от бракониери), поради което запасите му през последните десетилетия намаляват силно. Ловът му е разрешен от 1 октомври до 31 декември.

Следи. През зимата заекът не може да скрие присъствието си със следите, които оставя върху снега. Дирята му е характерна и не може да бъде сгрешена. Задните крака се отпечатват пред предните и са по-удължени от стъпките на предните крака.

През лятото за присъствието му съдим по купчинките свежи изпражнения и следите от храненето. Барбонките му са характерни по форма и се отличават от тези на преживните от сем. Еленови. Прехапването на летораслите от заека е гладко и косо и е като отрязано с нож, за разлика от прехапването на елените и сърната, които нямат резци на горната челюст.

прочетена 6690 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo