Сръбските трицветни гончета са доста добре известни в нашата страна. След балканския въоръжен конфликт числеността на тези чудесни животни започнала рядко да намалява и днес те все по-рядко се срещат дори в южните части на бивша Югославия, където някога били смятани за традиционна порода. Учените са убедени, че най-голямо влияние върху формирането на тези кучета, както и на планинското гонче от Сърбия, особено по отношение на телосложението и костната система, са оказали финикийските хрътки.

Впрочем, това че са слабо разпространени ни най-малко не намалява ловните достойнства на сръбските трицветни гончета..

Сръбското трицветно гонче притежава великолепно обоняние, отличава се с издръжливост, сила, изключително трудолюбие и настойчивост. И, главното, това куче никога не демонстрира никакви, дори и най-малки признаци на страх. Не е маловажно също, че сръбските трицветни гончета са способни да работят и в най-сложните условия, в това число, в пресечена местност. Те еднакво добре ловуват както по единично, така и групово. Най-често тези кучета се използват в лова на зайци и лисици, но са готови да покажат своето безспорно майсторство дори и в лова на елени и диви свине.

Трябва да се отбележи, че сръбското трицветно гонче притежава прекрасен характер и е способно да бъде не само забележителен ловец, но и чудесен приятел, компаньон и семеен любимец. Това е уравновесено и спокойно животно, удивително привързано и предано на своя стопанин.

Ако става дума за стандарта, то сръбското трицветно гонче е куче със средни размери, с малко издължен формат, с дълбоки гърди, мускулеста шия, стегнат корем и широк гръб. Височината в холката се колебае от 45 до 55 см, а теглото се движи в границите на 20-25 кг. За тези кучета е характерна издължената форма на главата, с немного изпъкнал череп и слабо забележим преход от челото към муцуната. Ушите са висящи, със закръглени крайчета. Опашката на сръбските трицветни гончета може да бъде права или с формата на сабя.

Сръбското трицветно гонче се отличава с доста характерна окраска на козината: върху по-голямата част от тялото козината е рижава, на гърба присъства характерно черно седло, на главата, гърдите, шията, долната част на лапите и крайчето на опашката има бели петна. Козината при тези кучета е къса, плътна и не изисква специални грижи, надхвърлящи регулярното почистване с четка.

Разбира се, на сръбското трицветно гонче, толкова привикнало с активния начин на живот, са нужни големи пространства за движение, голямо физическо натоварване и свеж въздух. Ето защо отглеждането на такова куче в условията на градски апартамент е малко проблематично. Затова пък при постоянно поддържане на спортната форма и добри грижи сръбските гончета могат да живеят доста дълго. Средната продължителност на живота при кучетата от тази порода е около дванадесет години.

прочетена 10927 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo