Когато стане дума за риболов на река с пръчка и макара и в разговора се на­месят английските традиции, то неми­нуемо в такъв случай въпросът е как да се извлече максималното от риболова с мач пръчка и плувка тип "стик". Този риболов не е много популярен у нас, но определено има много положител­ни страни, които, ако бъдат усвоени, могат да се превърнат в пълен живар-ник и изпълнен с емоции излет.

И така - кои са правилните такъми за целта ?

На първо място това е риболов, при който се налага да се вдига бързо от водата много влакно, което от своя страна налага употребата на мачове с бърза акция и по-твърд връх. Това поз­волява да се засича своевременно, не грубо, с късо движение, докато с мек връх това действие е трудно осъщест­вимо. Що се отнася до макарата, най-важно е шпулата и да е напълнена до ръба с влакно, а самият ръб да е чист, за да се изнизва влакното лесно при из­тичане. Полезно може да се окаже по­лирането му със спрей за мебели. Са­мото влакно, за разлика от типичния риболов на мач в спокойна вода, не е потъващо. За риболов със стик е необ­ходимо тънко, качествено, плуващо влакно с дебелина в порядъка на 0.14 -0.16 и съответно по-тънък повод, но то­ва зависи от конкретната ситуация. И все пак - защо със стик? На първо място, стикът позволява да се предста­вя стръвта на различни дълбочини, кое­то го прави подходящ за много ситуа­ции. Може да се изтича със скоростта на течението или пък да се задържа, понеже се прикрепя за влакното в дол­ната и горната му част и не потъва как­то ваглерите. Още един плюс се дължи на дизайна на плувката, благодарение на който със стик може да се регистри­рат кълванета, още докато стръвта по­тъва. Целта тук е да се задържи интереса на рибата и тя да се храни на мястото, на което ловите. Ако храните прекалено много, пасажът може да започне да преследва храната надолу по течението и така да се отдалечи от вас и обратно­то - прекалено малко подхранка и ри­бата ще тръгне нагоре по течението. Като хвърляте или стреляте с прашка хранителни частици (бял червей, кастери, коноп и др.) на всяко замятане, поддържате постоянен малък поток от хранителни частици. Бабушките имат склонност да се издигат нагоре във водния стълб, така че бъдете готови за риболов на пропадане. При вятър това също може да се случи заради пречуп­ването на светлината от вълничките -рибата не вижда обектите по брега и не е толкова предпазлива. Общото правило е: когато има много кълванета, хранете много, и обратното - намалете храната, когато не върви, но винаги подхранвайте, дори и в съвсем скром­ни количества.

Носете със себе си раз­лични видове стикове, за да покрие­те различни ситуации!

Има 4 вида стикове :

Върхът и тялото на стика са изработени от леко дърво, като балса, докато килът е направен от по-тежки материали, като бамбук, пластмаса, метал или тежко, потъващо дърво. Тези комбинации от тежки и леки материали дават стабилността на то­зи вид плувки. Изборът на подходяща големина е от решаващо значение за доброто подаване и предста­вяне на стръвта. Съветът тук е да се ползва стик, който носи по една сачма No.6 на всеки 30 см от дъл­бочината на избраното място, а ако течението е силно - сачмата вече е No.4 за всеки 30 см дълбочина.

1. Този модел стик има балсов връх, no-тънък от тя­лото с изразено "рамо" и кил най-често от бамбук. Подходящ е за задържане, а тежкият кил е предимст­во при замятане и вятър.

2. Някои плувки имат характерно удебеление на края на кила, което действа като стабилизатор при вя­тър и бурна вода.

3. Стиковете с метални килове са много чувстви­телни и улесняват риболова на задържане. Те са по­-добри от тези с бабмбуков кил при бурна вода.

4. Това е класическият стик със заоблен връх и е стандартният модел при риболов на изтичане.

Когато избирате къде да храните, уве­рете се, че можете да хвърляте до там и да храните точно. Това очевидно ста­ва толкова по-трудно, колкото по-далече се опитвате да ловите. Бабушката понякога се измества зад хранената ли­ния и затова е оправдано в такива слу­чай да се замята малко по-навътре.

Има четири основни методи за представяне на стръвта със стик. С практика ще се научите как да ги ком­бинирате, за да се пригодите към вечноменящите се условия на риболов на реките. Всичките четири могат да бъ­дат постигнати чрез променяне на утежнението или с промяна на ско­ростта, с която влакното се изнизва от шпулата. Това може да се прави пос­редством придържане на влакното между пръстите, да се остави просто да се изнизва от макарата или да се спре с поставяне на пръста на шпулата.

На изтичане
Воденето на плувката със скоростта на течението е най-естественият начин за представяне на стръвта, но не винаги е лесно да се осъществява контрол върху линията във всеки един момент. Това може да бъде убийствен метод през лятото, когато рибата се движи повече в търсене на храна.

На пропадане
За ситуации, когато рибата се издига към повърхността, за да посрещне час­тиците храна, които й подавате. Ловете доста над дъното и използвайте малки плувки, които носят малко тежест. Раз­пръснете сачмите така, че стръвта да пропада бавно. Като хвърляте по на­чин, по който линията се приводнява изпъната надолу по течението след плувката, стръвта ще пропада, опис­вайки дъга и кълванетата ще бъдат лес­но забелязвани.

На повдигане и спускане
Понякога в трудни дни можете да пре­дизвикате рибата, като карате стръвта да се издига и спуска докато изтича по течението. Това се постига като нагла­сите плувката така, че стръвта да стига до дъното и да сложите съвсем малко утежнение в последните 50-80 см пре­ди повода. Чрез леко задържане при­нуждавате стръвта да се издигне и пос­ле да се спусне пак до дъното.

На задържане
При студена вода този метод определено има предимство. Като фиксирате плувката на 15-60 см повече от дейст­вителната дълбочина, можете да води­те бавно стръвта по течението, пода­вайки стръвта точно пред рибата, за да не им се налага да се движат много, за да стигнат до храната.

прочетена 4397 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo