(Alcctoris chukar J. Е. Gray, 1830) Има слабо изразен полов диморфизъм. И при двата пола тялото отгоре е сиво-кафяво, а отдолу белезникаво. По слабините има тъмни напречни препаски. Гърдите са сиви. Подбрадието и гърлото са кремави. Оградени са с черна огърлица, която завършва остро върху гушата. На ушите има кафяви перца. Теглото му е 400-600 г, дължината на тялото - 32-39 см, а размахът на крилете - 47-52 см. Мъжките са малко по-едри от женските и имат шпора на стъпалото. Прилича на планинския кеклик, но е малко по-дребен. Отличава се от него по кремавия оттенък на гърлото, заострената огърлица и кафявите ушички. В полет трудно може да се различи от планинския кеклик. Гърбът му е по-кафеникав. От яребицата се отличава по цвета на оперението. Води по-скрит начин на живот. Излита по-тихо, лети по-бързо и стремително.

Тракийският кеклик е разпространен от о. Крит и Югоизточна България на изток до Китай. Типичните му местообитания са сухи каменисти терени и скални сипеи с ниска тревна растителност и редки храсти. У нас се среща в Югоизточна България до около 800 м надм. в. На запад достига до Източните Родопи, на север - до южните склонове на Средна гора. Предпочита пеобработваеми площи, обрасли с ниска храстова растителност, предимно от драка, малки нискостъблени горички, сухи терени, каменисти склонове с редки храсти и единични дървета. Среща се м в обработваеми земи и пасища.

По начина си на живот, хранене и размножаване не се отличава съществено от планинския кеклик. Храната му е главно растителна. Яде семена, цветове, плодове, пъпки и зелени части ил треви, плевели и храсти, семена на културни растения, грудки, цуковици, корени. Използва и животинска храна - насекоми, Мекотели. Количеството на животинската храна е по-голямо в Менюто на малките пилета.

Тракийският кеклик е моногамен. Гнездото е плитка трап-Чинка, постлана с житни и други треви, листа на дъб, бряст, КЛОНКИ и плодове на драка. Разположено е под храсти, сред висока трева, под камъни, в цепнатините на скали, до плетове или понякога върху сламени покриви на кошари и колиби. Гнездовият период е през април-май. Снася от 7 до 19 яйца, които мъти 21 дни.

Неприятели на тракийския кеклик са лисицата, бялката, дивата котка, някои грабливи птици, скитащите кучета и котки и др. Яйцата му се унищожават от сивата врана и свраката.

Тракийският кеклик е ценен ловен обект. В България се развъжда изкуствено. В миналото у нас са разселвани около 30 000 кеклика годишно. Разрешен е за лов от 1 октомври до 30 ноември.

прочетена 4896 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo