ТРОФЕЙНИТЕ ЖИВОТНИ И НАДИГРАВАНЕТО С ТЯХ - Едър дивеч - Hunter.bg
Количка
Вашата количка е празна.

ТРОФЕЙНИТЕ ЖИВОТНИ И НАДИГРАВАНЕТО С ТЯХДобавена на 01 Август 2009

ТРОФЕЙНИТЕ ЖИВОТНИ  И НАДИГРАВАНЕТО С ТЯХ - Едър дивеч

Отстрелването на трофейно зряло диво прасе е мечта за всички млади, а и не само млади ловци. Добрият трофей и спомените, които той извиква в съзнанието ни при всеки поглед към него в ловния ни кът, са почти толкова силна емоция, колкото и самият лов.

За съжаление възможност за среща с такова животно на групов лов (изключвам лова в едродивечовите стопанства) се отдава твърде рядко. Това е така, защото трофейните глигани са много опитни животни и най-често успяват, да се спасят от местата, които се гонят по нестандартен начин (нестандартен за ловците разбира се).

След започването на гонката те обикновено не предприемат прибързано придвижване, а остават на място и се ослушват. Дори когато бъдат открити от кучетата трудно и с неохота стават от ятаците (леглата) си. Внимателното ослушване и преценка на обстановката им дават възможност не след дълго, да се ориентират чудесно къде е пусията и къде са гоначите. Това съчетано с перфектното познаване на местността от животното прави изненадването му почти невъзможно.

Установил съм от гостуванията ми по доста места в страната, че почти редовна практика е, да се вдига много шум при разставянето на пусиите. Това е незаменима информация за животните. Още по подозрително за тях е последващото затаяване и те във всички случаи предпочитат спасяването, да стане срещу гоначите, които лесно определят къде са по викането и шума, който вдигат при движението си. Минаването между тях не е проблем и по правило става леко, на малка скорост, със спирания и затаявания, понякога дори на 5-10 метра от някой гонач.

Моята скромна ловна практика е доказала, че отстрелването на трофеен глиган в райони, в които прогонваните площи са малки е много трудно (освен при пълно заграждане). Най-често става въпрос за случайност и почти винаги за контрапусия. Това по-лесно се отдава при ловуване в райони, в които гонките са дълги, предвид това, че там животните лежат твърде далеч от пусиите. В такива случаи, тъй като животното има възможност да избере много варианти за спасение, определящо е доброто избиране на местата за заставане на стрелците, т.е. определяне на най-вероятните проходки.

Едно прекрасно потвърждение на казаното до тук е случката, която искам да ви разкажа. Става въпрос за едно от големите отстреляни от мен прасета, с добър трофей (130.3 точки = златен медал).

Бяхме на лов за прасета в село Камен връх, на около петдесет километра южно от Ямбол. Ловувал съм много в този район и смея да твърдя, че там както и в повечето равнинни райони на страната, гонките са по детски къси в сравнение с тези в планинските ловища.

Ловът беше на привършване (15 часа) и като за последно решихме, да изгоним едно място известно сред местните ловци като “Яна вода”.

В района на дружината преобладават дъбовите гори, но това място е изкуствено залесено с бор, силно примесен с драка. От собствен опит знам (гонил съм въпросния терен много пъти), че в него има такива участъци, които не могат да бъдат преминати по друг начин освен с пълзене. Ловувал съм доста, но никъде другаде не съм виждал по-гъсто и по-трудно проходимо място. Именно затова в него често лягаха прасета и ние се надявахме на късмет при прогонването му.

Гонката се прави по южния скат на едно възвишение с две високи точки и лека седловина между тях. Самото възвишение е не по-високо от 50 метра. Ширината на тази южна яка в най-големите й участъци е 80-100 метра. Под хълма има голяма нива, но на нея поставяхме пусии само когато групата е голяма. Не бяхме много и затова не сложихме и в този случай.
Разположихме пусията във форма на буквата “Г” - по билото на хълма и по един тесен път между боровете, който се спуска от високото към нивата.

Тази гонка не е много дълга и трае около половин час. Гоначи за нея бяха само двама души с две кучета и те, след като изчакаха определеното за разставяне време тръгнаха с леки подвиквания.

Всички бяхме заели позиции и очаквахме слуката си. Моето място беше на седловината, между двете високи точки на билото – втора пусия по посока движението на гонката. От позицията ми прогонваната гора се виждаше като на тепсия, защото яката на баира е леко хлътнала.
Времето беше чудесно за началото на декември. Хладно, но не студено и спокойно със съвсем лек вятър. Имаше неголеми петна от сняг останали само по сенките на боровете.
Гоначите се обаждаха от време на време, движейки се на не повече от 50-60 метра под мен. Кучетата пролаяха на няколко пъти най-вероятно на чакали, но ги оставиха.

Вече бях поуморен от направените до момента гонки и през главата ми премина мисълта, да поседна на камъка пред който стоях. Можех да го направя, защото видимостта на тази пусия е много добра и позволява сядане, но добре че не го сторих, защото нямаше да виждам гората под мен, а това в последствие се оказа решаващо.

Гоначите вече бяха подминали моята линия, когато поглеждайки надолу го видях, да преминава в тръс през една малка полянка между боровете. Глиганът беше голям и идваше от пусията на пътя. Явно беше преминал между колегите без, да го усетят и вървеше право срещу гоначите и кучетата.

Знаейки, че зад тях няма контрапусия мигновено реших, да прибягам и да се опитам, да го стрелям. Имаше риск при срещата с кучетата и хората, да се насочи към билото (т.е. към пусията ми), но увереността и спокойствието, с които се движеше срещу викачите ми подсказваха, че няма да се отклони от посоката, която беше избрал.

Затичах се бързо и преминах покрай учудения първи колега от пусията. Той ми правеше знаци с ръце, но нямаше време да му обяснявам какво става, а и не трябваше да се вдига излишен шум. Придвижването ми не беше особено трудно, защото се движех по надолнище, като изключим падането ми след подхлъзване на едно от петната със сняг.

Дотичах до мястото откъдето считах, че ще реши да мине прасето, като при това се оглеждах и занай-удобното за стрелба място.
От спирането ми бяха изминали не повече от двадесет секунди и още не бях успокоил дишането си, когато го мернах, да идва през драките на около 40 метра пред мен. Беше голям сиво-рижав "красавец" (с колегите го определихме на около 180-190 кг) и продължаваше, да се движи в тръс.

Гоначите не спираха, да си подвикват, а кучетата мълчаха, което подсказваше, че не са разбрали за преминаването му между тях. На мястото, на което го очаквах вече няма бор, а само проредена драка, така че видимостта за стрелба в определени посоки между храстите е 15-20 метра. Лекият вятър духаше по посока на движението му и с удовлетворение си помислих, че не може да ме подветри.

Глиганът се насочваше, да мине от лявата ми страна. Изчаках го да се изравни с мен, т.е. да ми бъде странично и от около 12-13 метра му изстрелях две бренекета и един патрон 13-0 за времето от две или три секунди, през което го виждах добре.
Тук е мястото да уточня, че ловувам с полуавтомат “Броунинг” 12 калибър, като при лов на прасета в зависимост от мястото, за първи или първи и втори патрон слагам бренекета.

Прасето не реагира на изстрелите ми, изключвайки това, че като ужилено премина в бърз галоп. Добавих бързо патрон към останалия само един в пушката ми и отидох на дирята, за да видя какво е станало. И за миг не се съмнявах, че попаденията ми са смъртоносни, предвид малката дистанция, от която стрелях.

Наистина веднага, след като се бе скрил от погледа ми, глиганът бе забил зурла в снега и плъзгайки се под един бор, бе “изорал” ивица от 3-4 метра. Силите му бяха стигнали, да измине още десетина метра до една вдлъбнатина в земята, където го намерих издъхнал.

След години на други излети, при дежурните лакърдии край огъня, с колегите много пъти сме се връщали на този случай. Чудили сме се колко хладнокръвно и без никакъв страх, това старо и опитно животно бе преминало през пусията и между гоначите и кучетата в такава тясна полоса от 80-100 метра. Явно затова бе оцеляло толкова години, в район с интензивно ловуване (преценихме го на около осем, девет годишен – долните му зъби бяха почти 10 см извън челюста).

Между другото глиганът дойде откъм ловището на съседното село Борисово и още на следващия излет разбрахме, че колегите същия ден са го вдигнали, но не са успели да го стрелят. В последствие прасето, след като убило едно от кучетата им и разпрало друго е дошло към нас.

По повод реакциите на възрастните животни при гонене, като допълнение към казаното до тук, бих искал да споделя накратко още два случая, пак от този район.
При първия, голямо прасе бе вдигнато от гонач без кучета и дойде на около сто метра от пусията, точно пред мен. Мярнах го непосредствено преди да влезе в малка падинка, където вече не го виждах. Чаках напрегнат появяването му, но то не излизаше. В продължение на над десет минути прасето само се ослушваше и не предприе нищо. Най-сетне благодарение на това, че гоначът дойде точно зад него и на това, че избивайки в страни трябваше да излезе на открити пространства, то в крайна сметка дойде при мен.

При втория случай ми излезе голям глиган, когато само един от гоначите не беше излязъл, а останалите двама заедно с почти всички колеги от пусията (без мен и още един), вече бяха запалили огън и пиеха първата си ракия.
И в двата случая, успехът беше на моя страна, но едва ли щеше да бъде ако пусията беше напусната по-рано ...?!
В тази връзка бих искал да споделя с колегите, че не е зле по-често, да си припомняме правилото: “Една гонка завършва тогава, когато излязат всички гоначи ... та дори и кучетата”.

 Лъчезар Воденичаров

прочетена 3447 пъти Принтирай Сподели в Svejo

други статии от тази категория

Лов - Едър дивечАЛПИЙСКИ КОЗИРОГ Обитава скалисти райони и планини в Европа и Близкия Изток. Има сведения, че се...добавена на 17 Август 2009 | предледана 3753 пъти

Лов - Едър дивечЯк Якът (Bos grunniens), наричан още тибетски як, е едър бозайник от разред Чифтокопитни...добавена на 11 Февруари 2010 | предледана 4064 пъти

Лов - Едър дивечЗа диви свине след нов сняг През нощта е валял сняг. Клоните на дърветата и храсталаците се прегъват надолу,...добавена на 18 Март 2011 | предледана 5384 пъти

Лов - Едър дивечКафява мечка Кафявата мечка има едро тяло с по-масивна задна част, къс врат, дебел и здрав, къси...добавена на 07 Август 2009 | предледана 6250 пъти