Туларемията е заразна болест, която засяга животните и човека. Болестта има природоогнищен характер. Причинява се от бактерията Franciella tularensis. Причинителят на заболяването е доста устойчив. В открити водоеми при температура 15-20°С се запазва до 3 месеца, в почвата до 75 дни, в труповете на умрели животни до 40 дни, в изсушени дивечови кожи от 25 до 40 дни, а в месото може да се запази до 96 дни. От дивеча боледуват патици, гъски, яребици, пъдпъдъци, зайци, диви свине, елени. Основен източник на заразата са хищниците (лисици, вълци, невестулки), гризачите (плъхове, катерици, ондатри и др.) и птиците, при които болестта протича по-често в скрита форма.

Заразяването при животните може да стане чрез кърлежи, по-рядко чрез кръвосмучещи насекоми (комари, въшки, бълхи). Също и чрез изяждане на трупове на гризачи, заразена вода, вдишване на заразен прах. Болестният причинител може да прониква в организма и през неповредена кожа.

Признаците на болестта са много общи, най-често характерни и за други заболявания, и това затруднява своевременното й откриване. Най-добре са проучени симптомите при дивите зайци. Болните животни са отпаднали, апатични, настръхнали и изтощени, често се свиват на кълбо и лесно се хващат от кучетата и хората. Наблюдават се също скърцане със зъби и конвулсивни движения. Лимфните възли се подуват, а в черния дроб, далака и белите дробове се образуват гнойни огнища.

Човекът също е лесно възприемчив към зараза и болестта протича много тежко. Заразяването става при консумиране на месо от мечки, зайци, диви свине и др., а също и при обработка на дивечови кожи. Заболяването има инкубационен период от 3 до 7 дни. Болестта се проявява с висока температура, главоболие, безсъние, възбуденост. След няколко дни се наблюдава отичане на лимфните възли. Туларемията при хората може да протече в остра и хронична форма в зависимост от съпротивителните сили на организма.

Установяването на болестта става трудно. При всички случаи, когато в труповете на дивеча се забележат увеличени лимфни възли и гнойни огнища във вътрешните органи, трябва да се изпрати материал за бактериологично изследване. При установяване на туларемия труповете на болните животни се изгарят и се уведомяват незабавно ветеринарномедицинските служби. Хората, които са били в контакт с болни животни, се поставят под лекарско наблюдение, а мястото, където е осъществена първичната обработка на дивеча, се дезинфекцира.

В райони, където има природни огнища на туларемия или е възможна появата на болестта, ловците трябва да извършват първичната обработка на дивеча и одирането на кожите на хищниците задължително с ръкавици.

прочетена 7684 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo