Днес ще говорим за една много интересна пушка, доста разпространена и популярна в България. Тя достойно и заслужено си е завоювала и спечелила славата. Това е т.нар. „туловка”. Тая пушка е научила много хора да ловуват и е наистина уникална, затова си струва да поговорим за нея. Руснаците галено я наричат „тулка”.

Пушката е станала известна у нас навремето заедно с „Пипер Баярд” и някои други оръжия. Била е достъпна, защото цената й е била добра за нашите ловци, а в същото време се е оказала изключително надеждна и здрава.

Интересното е, че първообразът й е създаден през 1885 г. от един руски оръжеен конструктор Иванов, който е работил в Тулските оръжейни заводи. В онези години всички пушки са си приличали поразително, но след това са претърпели много промени по външния вид и конструкцията си. При „туловката” положението е различно – тя е произвеждана в Русия до 1980 г. без много изменения по конструкцията й - цели сто години! До 1961-63 г. оръжията са произвеждани с нехромирани цеви, затова по тях са се появявали т.нар. язви. Има много мнения „за” и „против” хромираните цеви. Днес, разбира се, всички класни пушки се правят от качествена износоустойчива стомана, която по-трудно се поддава на корозия и износване. Тя е много скъпа – както производството й, така и изработката на цевите. Много малко висококласни пушки от такава стомана са излезли от строя. Обратното, много малко европейски пушки с нехромирани цеви – белгийски, немски и др., са останали до днес здрави.

В защита на „тулките” може да кажем, че и сибирският въздух им се отразява много добре – има оръжия, с които са стреляли три поколения ловци. В крайна сметка и тези оръжия пропускат и улучват добре, както и един „Холанд и Холанд”. Всеки, който се е занимавал с балистика, по-специално с вътрешна балистика, знае, че материалът на цевите при гладкоцевното оръжие не играе абсолютно никаква роля за качествения изстрел. Единственото му предимство е, че той прави пушката дълготрайна, а оттам и скъпа. И тук се връщаме на въпроса. За да се направи евтината пушка „тулка” по-дълготрайна, руснаците са хромирали цевите й, което е станало успешно, защото много от пушките благодарение на хромирането са се запазили по-дълго време.

Тук отварям веднага една скоба за културата на ползване на оръжие от ловеца. Когато дадеш например 50 000 паунда за един „Холанд и Холанд”, ще го „търкаш” след всеки лов. Жена ти може да нямаш време да галиш толкова, но пушката ще я чистиш редовно. А когато си купиш една пушка примерно за 60 лева, много ясно е, че като се върнеш уморен от лов, ще я сложиш зад вратата. Това, че цевта й е пълна със „сгур” вътре не те интересува толкова, защото си казваш: „Какво толкова, ще си купя друга!”

Изработката на „туловката” продължава да върши работа вече много време. Както вече казах, тя е конструирана много отдавна, не е променяно нищо по нея (тя има само пластинчати пружини), но тя и до ден-днешен служи така, както е служила, когато е била нова. Това ще рече, че е изработена доста грамотно, добре е конструирана и добре е „събрана”.

Когато 1961 г. качват „туловката” на конвейер, качеството й се понижава. Тогава се появяват един „туловки”, които са с доста по-ниско качество и на много ниска цена. На конвейерното производство липсва това ръчно донапасване на детайлите, което обуславя доброто качество на оръжието. Машината работи оръжието, но тя е безкомпромисна – каквото й е зададено, това изпълнява. Когато работи майсторът, той прави всяка една пушка като за себе си и това оръжие носи душа.

Конвейерното производство е продължило някъде 7-8 години, след което на конвейера се „слага” друго оръжие и „туловката” започват да я работят по стария начин – оръжието се сглобява окончателно на едно място и всички отделни детайли се донапасват, т.е. качеството й отново се връща на добро ниво. Така е и със съвременното оръжейно производство. Когато една пушка е работена само на машина, дефектите й личат веднага – необрани ръбове от фрезата, след кратка експлоатация оръжието почва да „хлопа” (допуските са малко по-големи). Това важи, разбира се, само за някои производители, които произвеждат реплики на ниска цена, например някои испански или турски пушки от по-нисък клас. Всеки гони печалбата в крайна сметка.

Какво може да ми кажеш чисто конструктивно за механиката на „туловките”?

Тя е много интересна. Конструкторът е използвал максимално опростения вид на системата с открити куроци. Тази механика се използва и до днес, въпреки че откритият курок при съвременните оръжия е вкаран вътре под формата на чук. Туловката носи тази механика от края на ХІХ век. В същото време пушката е конструирана много талантливо, така че да бъде безопасна. Даже и при удар по чука не може да се произведе изстрел, защото чукът се блокира от един зъб и не може да натисне иглата (когато спусъкът не е натиснат). Когато погледне човек, веднага разбира, че чукът не е взведен назад и не е в положение на стрелба, т.е. оръжието може да се носи съвсем спокойно.

Още едно предимство на „туловката” е, че тя работи във всички условия – много топло, много студено. Русия е прекалено голяма страна и пушката там се ползва от горещините на Азия до страшните студове на Сибир.

В този контекст аз бих посочил и един недостатък и едно предимство на системата с открити куроци. Ти сигурно щеше да ги кажеш, ама и аз да се натегна малко.

Като недостатък на тази система при щуцерите професионалните ловци посочват това, че понякога (колкото и да е абстрактна тази възможност) клонче застава на пътя на чукчето, което може да закачи и в гъсти храсти да не произведе изстрел. Предимството е това пък, че оръжието може да се държи заредено с патрони в цевта, без по никакъв начин да е натегната пружината, т.е. няма опасност да са произведе неволен изстрел, както и да избереш с коя цев да стреляш според вдигането на чукчето. Още един недостатък е това, че по-бавно се презарежда. Със счупването на оръжието ти на практика не натягаш пружините и се налага да бъдат взведени допълнително.

Като потвърждение на тези думи ще кажа това, че съвременните конструктори направиха една интересна пушка за опасен лов, чиито пружини се довзвеждат с лост, който е на мястото на предпазителя. Допреди сто години при „туловката” това довзвеждане е натягането на куроците назад. Това нещо не може да кажем, че е недостатък. Но при попаднали пръст или замърсявания, те може да окажат лоша шега и на друга конструкция на пушката, не само при тая с открити куроци.

Когато в Русия се правят тестове на оръжия, те се правят по много жесток начин – особено в Тулските оръжейни заводи. Законодателството на Петър Велики е наложило железни закони при изпитанието на оръжията. Затова и до ден-днешен лиценз за производство на продукцията на Тулските оръжейни заводи не е даден никому.

„Туловката” и до ден-днешен върши добре работата си, което значи, че е стойностна и качествена пушка.

В някои периоди гравюрата върху „туловките” е ръчно изработена. Когато се е изработвала на конвейер, дървото се е щамповало, преди да е било събрано.

Тук искам да обърна внимание на един много важен въпрос при „туловките” и при другите оръжия въобще. Грешна е практиката, според мен, когато цевите се изтрият, пушките да се оксидират. Защо? Много малко хора знаят, че старите оръжия са работени по първични, но много здрави и надеждни технологии. Така например и досега, когато се спояват планките, в предния край на цевите се спояват със сребърен припой или месинг. Някога планките са се споявали изключително с месингов припой и такива пушки са изключително здрави, защото месингът се топи при много висока температура. Калаят пък се топи при по-ниска температура и разтворът, с който се прави спойката, при качване на температурата при солвента за оксидация може да разпои споените планки. Много хора правят една и съща грешка: идват при мен да възстановим разпоените планки, защото пушката е била с изтрити цеви и е била дадена да се оксидира. Този, който оксидира цевите, явно невинаги съобразява как ще се отрази оксидацията на цевите. Резултатът винаги е плачевен. Според мен по-добре е пушката да остане неоксидирана – по този начин самото оръжие трупа история, носейки белезите на времето. В резултат на дългата експлоатация външният вид на пушката няма да пострада толкова. Когато се експлоатира съвестно оръжието, то ще трупа само слава. В заключение мога кажа на всички притежатели на „туловки” винаги да имат наум, че притежават една добра пушка и трябва да се отнасят с нея съвестно.

прочетена 15043 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo