През нощта е валял сняг. Клоните на дърветата и храсталаците се прегъват надолу, премалели под тежестта му. Кое сърце на ловец не тупти в такова време от радост при мисълта, че свинете кръжат наоколо!

Необходима е обаче предпазливост - прибързаността може да вдигне на крака някое току-що свряло се в шубраците стадо диви свине и уж вързаните в кърпа четинести ще се измъкнат безшумно от гъсталака.

Безсмислено е още в ранни зори да се започва с обграждането, още повече когато е валял сняг чак до зазоряване. В тези случаи дивите свине вероятно още са на крака и им се пречи да се преместят. Разбира се, че зимните дни са къси, но преди 9 часа сутринта е ненужно да се започва с обкръжаването, поне в горски ловен район. Тук е достатъчно да се заобиколят най-напред гъсталаците в голям диаметър. Ако при това се установи, че в тях са се скрили свине, веднага се съобщава на ловците.

В такива случаи се препоръчва да се изоставят далечните пътеки, по които минава дивечът. След това започва по-близкото обграждане, за да се установи къде точно са се скрили дивите свине. При това трябва винаги да се има предвид, че те стават особено мнителени тъкмо след паднал нов сняг. Необичайни шумове наблизо и човешка миризма по правило ги тласкат да сменят мястото си. В късните предобедни часове, когато дивата свиня изпада в дълбок сън, опасността не е толкова голяма. Вече ми се е случвало двегодишно прасе, което спи на края на гъсталака, на няма и пет метра от горския път, да не се смущава от профучаващата край него кола. Едва когато потеглих обратно, за да го разгледам по-добре, то скочи на крака и офейка в гъсталаците.

В полски ловен район малки горички, храсталаци или обрасли с камъш участъци, разбира се, се обграждат по-лесно и по-бързо. Обусловени от орните площи, предварително издирените дневни леговища на дивеча могат да се обградят по-пространствено. Това става по правило с МПС. Не бива обаче прекалено да се приближаваме с возилата, за да препятстваме и в този случай преместването на дивеча на друго място. Ако дивите свине се крият в полската горичка, то трябва да се уведомят съответно ловците и гоначите /с или без кучета/. След като ловната дружина е пристигнала на един по възможност не толкова близък до горичката сборен пункт, се обсъжда предстоящият лов, ловците и гоначите получават съответните наставления. Че ще се приближаваме към горичката срещу вятъра, се разбира от само себе си. Гоначите би трябвало да гонят по посока на вятъра, и то със силни гласове, за да се причини колкото се може по-голямо безпокойство сред четинестите. Ловците би трябвало да се разположат на около 20 метра от полската горичка. При това следва да се обръща особено внимание на разположената към най-близките укрития страна, тъй като по правило дивите свине ще побягнат натам.

Малко по-сложна изглежда работата в гората. При заграждането не би трябвало да се проследява всеки храсталак, а само онези, които са известни като добри дневни леговища на дивеча.

Ако диви свине се крият в някой гъсталак, то за разполагането на ловците трябва да се съблюдава следното: ако споменатият гъсталак се намира близо до полето и ако дивечът е дошъл тъкмо оттам, то тази посока по правило не се използва за бягството. По-скоро четинестите ще се опитат да стигнат безопасно до най-близкото укритие Ако предишното им леговище се намира в гората, то те използват на драго сърце същото и като спасително за бягството място, и то особено тогава, когато са прибягвали към него при добър вятър.

Трудни пресечени терени би трябвало да се заемат само от опитни и вещи стрелци. Иначе при разполагането стрелците застават по възможност на малко разстояние от гъсталаците до пътеките, където минава дивечът. За тази цел са подходящи стари дървета без ниска растителност. Тук стрелецът няма да бъде много изненадан от налитащия дивеч, ще има време да се окопити и да съобрази по какво и как да стреля. Освен другото тук човек може да стреля по-сигурно.

Следващият проблем е свързан с действията на гоначите и кучетата. Късокраки кучета като дакел и териер може веднага да се вържат на каишка след като стрелците са заели своите позиции. Дивите свине в такъв случай ще се придвижват твърде бавно напред и стадото по правило няма веднага да се разпръсне. По кучешкия лай обаче всеки ловец ще знае къде се намират четинестите. Ако в крайна сметка стадото се разбяга на всички страни, то това, естествено, предлага най-добрата възможност за ловен успех, тъй като в повечето случаи могат да стрелят мнозина ловци.

Ако се използват допълнително гоначи, то най-опитният и най-добре познаващият участъка би трябвало да върви по следите. Едва когато следите се разделят, би трябвало да се разделят и гоначите. С подвиквания после се съобщава на другите предвидения развой на лова. Ако водят със себе си кучета, то старшият гонач решава как ще се използват и как ще се действа по-нататък.

Въпреки този повече или по-малко импровизиран лов, ръководителят на лова отговаря за протичането му. Към това спадат проверката на ловните билети, съблюдаването на различните мерки за безопасност, оповестяването на началото на гонката и т.н.

След всички тези препоръки всъщност нищо вече не трябва да пречи на лова и всеки участник в него би изживял един хубав ловен ден, който ще бъде увенчан от отстрелването на няколко четинести екземпляра.

прочетена 5514 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo