Пътуваме към любимия участък за риболов на пъстърва в Рила, с баща ми и нашия приятел Теодор. Още по тъмно стигаме „Чаира", който се намира над Сестримо и развър­таме блесните около час, но без резултат. От там се качваме на „Белмекен" - един райски кът, в кой­то има големи пъстърви. Виждал съм на снимка петки-лограмова дъгова пъстърва, уло­вена там на блесна „кастмастер", а аз съм ловил до кило риби. След цял ден, неуспехът ни подтиква да посрещнем здрача отново на язо­вир „Чаира". „Чаира" е опасен и непредсказу­ем, защото за един час може да спадне или да се покачи с десет метра.Това го прави непримамлив за бракониерите с мрежи и е пред­поставка да държи повече едри ри­би. Между стръмните му брегове има само две места, от които мо­же да се лови и аз се запътвам с Теодор към малкия залив. След внимателно спускане по стръмнината съм на брега. Започ­вам да замятам с блесната поч­ти успоредно на брега на около З метра навътре, като знам, че на здрач едрата пъстърва излиза към плитчините да лови лешанки. Вър­вя наляво към потока, който се влива в дъното на залива и на все­ки десет метра замятам отново и сменям интензивно блесните с тъмни клатещи и въртящи се. Изведнъж чувам недоволния стон на Теодор, намиращ се на се-демдесетина метра зад мен, койmo e видял голяма балканка след воблера си, но само толкова. Аз се обръщам и тръгвам към него, Вър­тейки манивелата, за да разбера ситуацията. Сядам на един камък и слагам подарена от баща ми кла­теща блесна „wonder", и започвам да замятам наляво по същия на­чин - успоредно на около три мет­ра от брега. Докато Теди ми спо­деля, че редовно тук му идвали го­леми риби след воблера, на второ­то замятане, след 5-6 оборота на макарата, усетих задържане на манивелата и съпротивление. По­мислих, че съм закачил в каменис­тото дъно, но не беше така. Голя­мата риба започна леко и бавно да свива пръчката, устремявайки се към дълбочината.

-Там ли е, там ли е? - пита ме Теодор и аз отговарям положител­но. След първите няколко секунди, докато се осъзная, започвам да ви­кам към баща ми за кепа, който е на около триста метра от нас, но ни разделя отвесен бряг. Въобще не мисля да избързвам с ваденето. Баща ми ме е подгот­вил повече от отлично по практи­ка и чаках този първи голям дву­бой. Знам, че от избързването има само разочарование, макар и при така наречените „професионалис­ти". Изморявам я, но изведнъж със страхотен порив рибата се за­бива в дълбочината и моментал­но ръката ми отхлабва аванса. За­почва да се чува свистене и риба­та си отмерва необходимите метри от аванса, докато се измо­ри. След секунди тя е пак спокой­на и я придърпвам към мен. Този път решава да скача на около два­десет метра навътре и виждаме, че е доста голяма - към двукилограмова балканка. Зная от баща ми, че щом скача, рибата не е закаче­на добре и се опитва да се освобо­ди, но тази не успя. Минали са ня­колко минути борба, а баща ми е още далече. Пъстървата е по-близо и виждаме как се обръща под во­дата, което е признак, че е изморена. Накарах я да глътне един-два пъти въздух (това се прави обе­зателно, за да се омаломощи съвсем) и вече лежи на побърхността, но нямам кеп!

Теодор започва да ми прави психоатака, как докато дойдел баща ми тя ще се измъкне, карайки ме да я хвана с ръка!?! И посягайки към нея, тя изшляпва и се забива обратно към дълбочината, а ръката ми едва удържа въдицата. Виждам как ще изправи линията, а това е гаранция за късане. Въдицата се сви, а авансът не се отпусна, бях го затег­нал преждевременно. Никога не за­тягайте прекалено аванса, освен ако не ловите шарани с лебедката на своя джип! В последния момент го отхлабих и се чу продължител­ното му свистене, докато тя сле­зе отново в дълбочината. Избързах! Трябваше да не я пла­ша, а да имам повече търпение, до­като съм сигурен, че се е изтощи­ла напълно. Ето че отново спря да дърпа и е мой ред. Усещам, че отново вла­дея положението и контролирам рибата, като този път авансът е мек и обира напрежението. Влак­ното все още сочи към дълбочина­та и сменя плавно посоката. Брегът е наистина стръмен и на три метра навътре дълбочина­та е три-четири метра. Добива-те представа за наклона на бре-га,нали? Водата е бистра и на та-кова разстояние Виждам рибата как се обръща и мята, като ней­ният отблясък разкрива размери­те й. Повдигайки я на повърхност­та, въдицата се свива като под­кова, докато рибата лежи наст­рани с глава над водата. Баща ми все още е далече и се решавам да я хвана с ръка. Това не го правете освен по изключение -пъстървата се плаши и може да скъса, дори ако посегнете рязко към нея с кепа! Подемам я с ръка, като коремът й сочи нагоре и я из­важдам бавно на брега. Моментал­но я затискам със сила към земя­та, като почти лягам върху нея, но тя пак се опитва да скача! На­истина голяма и много красива ри­ба с ясно изразени червени точки, типични за балканската пъстър­ва. Еуфорията е пълна и с Теодор сме много радостни. Той идва и асистира в натикването (буквал­но) на рибата в неговия кош, като опашката стърчи вън.

Чаках този момент дълго - да хвана едра пъстърва и даже счу­пих рекорда на баща ми за балкан­ка. Радостта е голяма и само чо­век преживял подобно приключе­ние може да ме разбере.Вече е поч­ти тъмно, а това е най доброто време за риболова тук - здрача. След кратка почивка откарваме още половин час с блесните и се качваме при колата. Баща ми забелязва, че рибата е мъжка, съдейки по извитата дол­на челюст. Имаме луминесцентна лампа, която включваме в запалката на колата и с нея осветяваме риба­та. По-късно вкъщи я измерихме, дължината й беше 48 сантимет­ра, а тежеше 1650 грама. Главата й е препарирана и се намира в офи­са на баща ми. Тази глава положи началото на една колекция, която сега наброява над тридесет по­добни глави.

Автор: Кирил Кирков

прочетена 6135 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo