В риболовната преса пише, че шаранът е един от най-широко застъпените обекти за риболов в България. Той се среща във водоемите на цялата страна, но от година на година популацията му намалява, тъй като се разпространи доста плевелна риба, която или унищожава хайвера му, или вече излюпените, но все още малки рибки.

Други фактори, които може би влияят зле на популацията от шаран във водоемите ни е не до там целесъобразното зарибяване, ако има такова въобще, както и риболовната култура и етика на мнозина от риболовците, прибирайки много от току-що пуснатия зарибителен материал или естествено размножена маломерна риба. Искам да припомня само, че минимално допустимите размери за уловсъгласно Приложение № 2 към чл. 38, ал. 1 от Закона за рибарството и аква културите за шаран са 35 сантиметра.

Доколко тази мярка е реална и оправдана е друг въпрос, защото шаранът достига полова зрялост на четвъртата-шестата година от своя живот, само в по-топлите райони, а при по-благоприятни условия може да се размножава и на 3-4 годишна възраст. При идеални условия, за три години шаранът може да достигне до 35 сантиметра и тегло около 1–1,250 кг. От тук и логичния извод: в България е разрешен риболовът на полово незрял шаран и обезрибяването на водоемите е налице. Въпреки голямата плодовитост на шарана – по около 180 хиляди хайверни зрънца на 1 килограм живо тегло, се оказва, че у нас шаранът е поставен в условия, невъзможни за неговото реално възпроизводство.

Независимо от това има отделна категория риболовци, наричащи себе си “шаранджии”, за които той е обект на спортен риболов и за него са готови да пропътуват по 400-500 километра от домовете си.

Една от най ефикасните видове стръв за нашите условия си остава царевицата. Много колеги постигат много добри, бих казал и отлични резултати, при улова на шаран, като използват за стръв царевица и съответно захранват с нея.

Царевицата за стръв е млечна, суха, варена и консервирана. За захранване предпочитана, най-вече поради по-ниската си цена, е старата царевица или смляна за комбинации в различни теста.

Млечната царевица е отлична стръв за всички шаранови риби през цялата година. Много е важно зърното да се запази цяло и да не изтече съдържанието му, затова те не се режат от кочана, а той се чупи и се отронват най-крайните зрънца. За да запазим свежестта на зърната и техния аромат, по време на риболов е добре да увием кочана в мокър вестник или мокра кърпа. Зърната се нанизват на куката в частта откъм зародиша, за да не изтече съдържанието им. Най-добри, естествено, са най-едрите зърна, едва преминали млечна зрялост, но все още пускащи мляко при нараняване. Поставят се на сравнително едри куки в зависимост от рибата, която ще ловим. Придвижват се по стеблото на куката към лопатката, така че жилото ? да остане свободно.

Сухата царевица е идеална не само за захранване, но и за стръв. Твърди се, че тя се отбягва от по-дребните риби поради своята твърдост. Твърдост, която само по-едрите шарани могат да преодолеят. При нея проблемът идва от поставянето на куката, проблем който е решим посредством една малка бургийка. С нея се пробива отвор в зърното, достатъчно широк за да премине куката, и достатъчно тесен, за да не изпадне. Другите възможни монтажи са монтажът на косъм и залепването на зърното за външната част на стеблото с бързосъхнещо лепило.

Варената царевица е един от начините на приготвяне на сухата царевица във вид, удобен за стръв. За сваряване се подбират по-едрите зърна от вече наронените такива. Друго важно нещо е при подбора на зърната е да изберем такива, които не са съвсем изсъхнали и най-вече такива, които са запазили формата и цвета си.

Самото варене на царевицата се извършва на бавен огън и при обикновен съд то продължава около 6 часа или до разпукване на зърната. При използването на съдове под налягане, времето за сваряване се свива до диапазона от 20 до 40 минути. При варенето на царевицата можем да експериментираме и с оцветители и ароматизатори, като важно нещо е да се знае, че оцветителите може да се слагат по време на самото варене, но ароматизаторите - след като царевицата се свали от котлона. Ароматите са различни: от ванилията, през пчелния мед, захарта или карамелът, анасонът, канелата, до ягодата. Цветовете обикновено се използват, за да контрастират стръвта от захранката. Използват се предимно червен, оранжев и зелен цвят. Ако варим царевицата просто за захранка, можем да я оставим да се разпука, но ако сме решили да я използваме за стръв, е редно зърната да останат цели. Другият начин да приготвим сухата царевица за стръв е да я оставим да кисне във вода, поне 3-5 дни преди риболовния излет. Така приготвената царевица започва да ферментира, водата от тази царевица не бива да се изхвърля, а тя може да се употреби за направата на тестени захранки или готово тесто за стръв. Самият монтаж на куката е специфичен дотолкова, доколкото ципата на зърното се обелва преди поставянето му на куката, защото престояла ден-два, царевицата във водата придобива кафеникав, най-общо казано отблъскващ за рибата и неконтрастиращ с дъното цвят. Иначе монтажът на зърното е отново на косъм или чрез нанизване на стеблото на куката и придвижването му към лопатката.

Ако сме избрали консервираната царевица, по една или друга причина, за стръв, трябва да знаем, че освен да си я набавим от магазина, може да си я приготвим и сами вкъщи, което е далеч по-евтиният вариант. В доста от случаите при риболова на шаран, варената царевица се е оказвал най-сполучливия избор на стръв. Това е така, може би защото при самия процес на консервиране и използването на различните аромати, зърното придобива много по-дълбок и траен аромат отколкото при варенето.

За консервиране отново избираме само най-едрите и добре оформени зърна, за предпочитане е да се ползват такива в млечна зрялост, но стават и такива от по-зрял кочан. Поставяме зърната в малки бурканчета и ги заливаме с течния разтвор. Има няколко начина за приготвянето на консервиращия разтвор: чист лавандулов спирт; мастика; вода, в която е разтворен аспирин; вода, с разтворен в нея пчелен мед; различните комбинации от спирт и ароматизатори, като ванилия, анасон, карамел, ягода, с евентуалната употреба на оцветители.

Предимството на домашно приготвената царевица пред консервираната, закупена от магазина, е именно възможността за избор в изобилието от ароматизатори и цветове, както и не на последно място много по-ниската й себестойност. Ако обаче нямате време да експериментирате или просто се доверявате на нюха на фирмените разработчици, логичният за вас избор е готовата консервирана царевица. Нейното изобилие, предлагано в магазините за риболовни принадлежности, е огромно, от най-обикновената консервирана сладка царевица до такава с различни екзотични аромати. Като качество тя по нищо не отстъпва от домашно приготвената, дори понякога – при несполучливи опити за домашна консервация, се оказва и много по-добра.

Начините на монтаж на всички видове зърна са основно два: на косъм и директно на куката. Монтажът на косъм бива два вида: обикновен и плуващ. За осъществяването на тези монтажи ни е необходима специална или обикновена игла, на която част от ухото й е счупено, така че да се оформи кука. Самият косъм се прави или допълнително на куката, или при връзването на самия повод, като се оставя да стърчи долният му край на желаното от нас разстояние. Най-важното е той да е мек и да не държи стръвта като на пружина. При обикновения монтаж няколко зърна, най-често от две до четири, но при по-големи риби и до шест, се нанизват на косъма, като така подадената стръв лежи на дъното на водоема. Другият монтаж на косъм е чрез използването на “повдигач”, за постигане на свободно плаваща стръв. За такъв се използва материал, който е с по-малка плътност от водата, примерно стериопор, корк или други плуващи материали. Така подбраният материал се изрязва с размери, приблизително еднакви с тези на зърната, и се монтира обикновено преди последното зърно, като това означава, че се нанизва второ. Този метод се ползва, когато желаем стръвта да “изпъкне” върху килима от захранка. Обикновено се ползват и ограничители, които не позволяват на стръвта с куката да се издигнат на разстояние, равно на дължината на повода. Тези ограничители са най-обикновени оливетки, нанизани предварително на повода, и застопорени на 5-6 сантиметра от куката.

Монтажите на зърната директно на куката също могат да се разделят условно на два вида: нанизани и залепени (както споменах по-горе). При нанизването няма нищо особено и различно, освен че трябва да се стремим да оставим жилото на куката свободно. При ползването на “стандартни” на вид куки, стръвта се придвижва максимално близко до лопатката, като нанизаните зърна не бива да са повече от две. Има и шаранджийски куки с широка основа, на който могат да се поставят две до три зърна и не е необходимо придвижването им към лопатката. Лепенето на стара царевица към куката се прави поради това, че тя трудно се нанизва. Лепенето трябва да става от външната страна на стеблото и високо към лопатката.

Едно от най-важните неща на линията е поводът, особено при риболова на шаран. Трябва да се стремим към максимум здравина и мекост за сметка на дебелината. Компромисен вариант са плетените влакна. Те са достатъчно меки и тънки и не будят никакво подозрение в шарана. Много важно нещо е да се знае, че повод направен от плетено влакно, задължително се прикрепя към основното посредством вирбел, и то не да се предотврати усукването на влакното, а за да не се пререже монофилното влакно. Поради своя по-малък диаметър и нулева разтегливост, плетеното влакно с голяма лекота прерязва обикновения монофил. На пазара има голям избор от марки и размери, с различни параметри и цветове. Тук въпросът за избора е лично ваш. Има и много специални плетени влакна за шаран за монтажи на косъм. Основната разликата е в цената, но по-добре да си позволим нещо по-скъпо и качествено, отколкото да изпуснем добра риба.

При риболов на шаран със стръв царевица, преобладаващата част от захранката трябва също да е царевица. Употребата на различните пакетирани захранки и различните видове теста и кюспе привличат основно плевелна риба, която пък плаши шарана. Те могат да се слагат в захранката, само ако няма плевелна риба във водоема. Такива водоеми обикновено са арендуваните, но не всички.

Захранването на определено място от водоема става или от лодка или с прашка от брега. Проблемът идва, когато нямаме лодка или пък тя не е разрешена за ползване на даден водоем, а ние ловим на дъно на дистанции, недостижими с прашката. Тогава на помощ идват така наречените “ракети”. Това са най-общо казано тръби с различна дължина и диаметър, единият край на които е затворен с плуващ материал, а на отсрещният ? край има две ушета, за които се връзва влакно. Тази ракета се пълни с царевица, монтира се на въдица с твърд връх и се замята към мястото, набелязано за захранване. Различните размери ракети събират 50-100 грама царевица, така че 5-10 замятания са напълно достатъчни, за да захраним избрания от нас участък.

Шаранът бързо привиква с мястото, където се надява да получи вкусна храна. Там той с по-малко опасения се нахвърля на еднаква с примамката стръв. Стремим се площта на захранването да е възможно най-малка, за да не разпръскваме рибите на голяма разстояние.

Най-подходящите кукички за риболов на шаран с царевица са от №3 до №7 – в зависимост от големината на преследваните екземпляри и избрания монтаж. За особено едри риби могат да се употребяват и куки №1. Куките е препоръчително да са от реномиран производител с доказано качество, цветът не е от съществено значение, но все пак аз избирам тъмни (черни или кафяви) или жълти в зависимост от монтажа. За монтаж на косъм препоръчвам тъмни куки, а за директно поставяне на зърното – жълти.

През лятото шаранът, както и другите риби, се лови най-добре привечер или сутрин. През деня кълве най-много в мрачно и облачно време, по време на дъжд или след дъжд. През пролетта и есента кълве целодневно.

Всичко при риболова на шаран е доста условно и всеки водоем си има специфични условия, които в комбинация с различни фактори оказват влияние върху поведението на шарана. Според мен най важна е практиката. Само тя може да потвърди или отхвърли различни версии и теории относно риболова на шаран.

прочетена 24776 пъти Принтирай |  Сподели в Svejo